Да мразиш хомосексуалните хора, не е християнско
Опитът да се даде религиозен смисъл на политическия сблъсък между хора, които се борят за своята свобода, и такива, които искат да я ограничат, е циничен и опасен
Аз съм християнин, даже малко православен фундаменталист. Но въпреки това не одобрявам антихомосексуалните закони в Унгария и антипрайд митингите у нас. Прайдът не е антихристиянско мероприятие, а политическо и правозащитно. То не е и неприлично. Поне досега на снимките не съм виждал полички от моркови, за да се твърди, че е безвкусно.
Става дума за граждански права, не за религия, не за естетика или за добър вкус. Идеята, че хомосексуалността е прилепчива и че децата не трябва да виждат хомосексуални лица, за да не прихванат, е лицемерна и псевдорационална. Това е следствие на продажната наука, която съчинява теории, за да обслужи политически доктрини.
По времето на нацизма и сталинисткия комунизъм се съчинява теорията за т. нар. факултативен хомосексуализъм. Тоест придобит в детството от неправилен пример. Всички знаем за Холокоста и окончателното решение за еврейския народ. Но в нацистките концлагери се унищожават и хомосексуални, и цигани. В България през 60-те години на ХХ век комунистическият режим организира серия съдебни процеси към хомосексуални мъже като Георги Парцалев, Атанас Свиленов и Васил Андреев.
Отглас от тази теория за факултативната хомосексуалност е клишето, което фашизираните ни съвременници повтарят: “Имам един приятел гей и нямам нищо против тях, но защо ми натрапват своята си сексуалност.”
Нищо на никого не се натрапва. Хомосексуалните хора наистина имат по-малко права от хетеросексуалните и е редно да се борят да бъдат с равни права.
Редно е и да се намери законна форма на еднополовите “бракове”. Защото чрез тези граждански съюзи, които, понеже съм фундаменталист не искам да наричам бракове, тъй като бракът е тайнство, се реализират голяма част от правата на хората, които не се осъзнават като права, а всъщност са много важни - семейната имуществена общност, наследяването, вземането на решения за болни хора.
А омразата е всичко друго, но не и християнско чувство. И винаги така се почва - нарочва се група от населението, на която се приписват всички беди в обществото. След това идват и други групи и “окончателно решение”.
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите