Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На нас ни трябва българската “Нокия” или българският скайп

Не искам да казваме на инвеститорите къде да са им фабриките, а да им помагаме там, където те изберат да отидат

Премахваме риска от корупция при парите за възстановяване, независимо кой е следващият министър, казва Петков пред Марияна Бойкова от "24 часа"

 

- Г-н Петков, какво променяте в Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за бизнеса - стълб “Иновативна България”?

- Преработваме го изцяло. В частта за индустриалните зони имаме много хубава иновативна идея, която няма нищо общо с това, което беше. Това, което заварих, бяха проекти за 4 индустриални зони, в които държавата решава да инвестира 400 млн. лв. Първата ми теза е държавата откъде знае кои са най-добрите места за индустриалните паркове. “Аурубис”, примерно със завод за кабели, да му кажем да се локализира в Стара Загора или в Хасково. По-добре е да оставим инвеститорите сами да кажат към кой район проявяват интерес.

- Дава се на инвеститора привлекателна среда и готова инфраструктура, за да го привлечеш там. Няма ли логика?

- Работил съм в шестмилиардна компания, в която трябваше да строим заводи в целия свят. Никога една компания не отива в държавата да пита – къде сте ми направили индустриална зона, където да построя завода си. Хората си знаят няколко неща - къде са им клиентите, къде са им доставчиците, къде са квалифицираните работници, които им трябват, какви са им транспортните разходи. Това са обикновено най-важните компоненти, за да решат къде да си построят фабриката. Ако искаме точно тях да привлечем, има много по-умен начин. Тези 400 млн. лв. да отидат във фонд към Европейската инвестиционна банка. Например: имаме компания, която иска да инвестира във фабрика за 200 млн. лв., да кажем, за електрически коли. Когато агенцията за инвестициите им даде клас “А” за инвестицията, компанията и кметът на общината подават проекта към този фонд. Тогава Европейската инвестиционна банка ще си каже мнението. Така че тази инвестиция да не зависи от лобизъм или от това кой кого познава в правителството.

- Банката да каже “да” с парите, предназначени за България?

- Не си даваме суверенитета. Ако банката каже “да”, тогава ще имаме комитет, който е към министерството. Той ще разглежда проекти, които са минали първия филтър - на ЕИБ. Това е механизъм за премахване на бъдещи възможности за корупционни практики.

- Той няма ли да усложни процеса, а и да го забави, и да е по-бавно усвояването на едни бързи пари, които трябва да помогнат за възстановяване?

- За мен по-важно от бързината е правилното усвояване. В случая, след като парите вече отидат в този фонд, те вече са усвоени, не можем да ги загубим, с други думи, имаме 100% усвояване в ден първи. Къде ще отидат тези 400 млн. лв. при този модел? Ще отидат там, където има истински инвеститорски интерес, където самите инвеститори решат, че ще е най-добре за тяхната фабрика. Ако кажем на “Аурубис” или на “Фолксваген” - ние ще ви подкрепим с инфраструктурата там, където мислите, че ще е най-добре за вас, това е 10 пъти по-добре от това някой в министерството, примерно аз, да им предлагам - за вас е най-добре да отидете в точно определен район. Едно допълнително преимущество на ЕИБ е, че няма да се правят глупави проекти на база на политически интереси. Защото тези хора са извън България и имат някакъв филтър и той няма да е повлиян. И второ – ще мултиплицират парите, които се инвестират. Защото нашият грант от 400 млн. лв. може да се удвои с едни още 400 млн. лв., които да дойдат от самата банка. Получаваме умножение на парите, пазарно движение. А не като при комунизма централно да се определя кой район да се развива и кой-не. И най-важното е, че премахваме риска от корупция, независимо кой е следващият министър на икономиката.

- Вие нямате време, остават ви може би месец-два.

- Планът е почти готов. Говорено е с Европейската инвестиционна банка и промените са вкарани в общия план, който се управлява от вицепремиера Атанас Пеканов.

- Едната промяна е индустриалните зони, а за бизнеса?

- Там също сменям идеята. Заварихме една цялостна грантова схема, в която имаше най-различни неща за безвъзмездно финансиране, включително за инвестиции в сгради.

- Нямам спомен за такива проекти в плана.

- Има, даже за ресторанти. Тези 900 млн. лв. бяха структурирани по неправилен начин. Едни грантови схеми, едни модернизации, на някои компании помагат, при други има опасност да бъдат откраднати парите, при трети има опасност да не се управляват правилно. Искам донякъде да огранича това. Едната ми идея е от 900 млн. лв. да се увеличат на 1,2 млрд. лв., или на 1,4 млрд. лв. и искам да ги разделя на три. 1/3 да са грантове, но с лимит, част от тях да са до 300  000 лв. примерно, за да отидат при повече малки предприятия, отколкото само най-големите да си ги разделят. Това е същата идея, както при Българската банка за развитие. Втората 1/3 да отиде в дялови инструменти, да се инвестират в иновативни нови компании. Имаме много добри стартъпи, на които, ако дадем още средства да инвестират, може да постигнат много. На нас ни трябва българската “Нокия” или българският скайп.

- Пак ли правите фонд, или нещо друго, каква е схемата?

- По-добре е проектите да не се одобряват в министерството, а в Европейския инвестиционен фонд или в Европейската инвестиционна банка.

- Не давате ли суверенитет някой друг да управлява парите?

- По-добре е някой, който няма директен интерес, да решава в каква посока да се насочват парите, но в рамките, които ние сме задали. Това, което съм видял до този момент, е, че много голяма част от европейските средства досега са отишли на доста грешни места. Така въпреки големия размер на инвестирани пари в България за последните 10 години те не са довели до икономически растеж. Това не трябва да се повтаря. Ако го повторим, ще изхабим и тези пари, и страната ни пак ще бъде в същото положение.

- И последната 1/3 от тези 1,2 млрд. къде отива?

- В инструменти тип “Джереми”. Защото фондът “Джереми” работи много добре. И знаете ли кое е добре и при дяловото финансиране, и при “Джереми”? Че тези пари не са подарък като грантовете. Те, като отидат в някоя компания и след това се върнат, остават и ще се дадат на следваща компания. В момента имаме уникален шанс с тези т. нар. COVID пари, които никога повече няма да се повторят в такъв размер. По-добре да ги запазим чрез прилагане на този модел, така че да продължават да се инвестират в следващи проекти.

- Каква е вашата програма “Възстановяване”?

- Когато влязохме в служебния кабинет, заварихме, че нямаме нов бюджет и законът ни ограничава да харчим парите. И понеже всичките програми спираха до май месец, реално всичките пари, с които трябваше да подкрепим бизнеса, ги нямаше в бюджета. А всички казват, дайте ни средства, сега е времето за възстановяване, което е така. Следващият елемент е къде са парите тогава?

- Къде са?

- В банките. Има огромна ликвидност, депозитите са се качили още повече. Банките се надпреварват да дадат пари на най-добрите компании, там има страхотна конкуренция. Но сектори като туризма са рискови за тях. Някой има хотел и може да е бил добре в последните три години, но в момента по Северното Черноморие няма туристи. Как да му даде банката пари? И ние това видяхме - бюджет, който нямаме право да харчим, и едни огромни суми пари, които стоят в трезорите на банките и които те не смеят да дадат заради високия риск за тези бизнеси. Решихме, че единствената алтернатива е ние да поемем част от риска и да отключим пари от банките, без реално да харчим пари от бюджета.

- А тези 2,5 млрд. лева по програмата ви откъде идват?

- Ние даваме 1,2 млрд. лв. примерно - това е 50% от портфолиото на банките, и те го умножават по 2 и отгоре. Удвояваме парите, които нямаме за харчене, но можем да ги използваме за гаранция. Това са пари на Фонда на фондовете, на ББР, останали малко от “Джереми”. Събрахме ги и не ги харчим, казваме - даваме ги като гаранция на 50% на портфолиото на банката, или 80% лична експозиция. Но едно условие към банките имаме и то е това да са кредитите без обезпечение, да не искат ипотеки, никой нищо да не залага. На тях им беше трудно в началото, не са свикнали така. Тук беше линията на баланса кое е комфортно за банките и кое е добро за бизнеса.

- Някакви тавани за кредитите има ли?

- Получателят на кредита трябва да има поне 3 години фирмена история, една от тях да е била на плюс. Не може заемът да е повече от 3 млн. лв. и не може да е повече от 50% от продажбите за 2019-2020 г., за да не даде банката повече пари, отколкото може да върне търговецът. Първата година има гратисен период и се връща за седем години.

- Кога влиза в сила?

- От понеделник някои от банките би трябвало вече да приемат клиенти.

- До края на мандата си ще инициирате ли други мерки?

- Ще гледаме да направим други интересни неща, вече съм го казвал - състезанието за повече инвестиции на търговските аташета.

- Много не вярвам в това ваше състезание.

- Още не съм казал какво ще се случи с долните 10% в класацията, които са с най-малко предложения за инвестиции. Нека и колегите ми да ви кажат, но аташетата тичат с всякакви възможни предложения, колко от тях ще се реализират, е друг въпрос, но има активност. Не искам да обявявам нищо предварително, но вероятно ще имаме една голяма инвестиция.

- От Германия ли?

- Да. Но още не искам да казвам.

- Смятате, че ще има ефект от сръчкването на аташетата?

- Да. Това го казвам навсякъде и е вярно. Има много добри професионалисти в администрацията, просто трябва да им се зададе правилната задача. Очарован съм от колегите, работят супердобре и се надявам на резултат.

- Какво стана с програмата с ваучерите за ученици на море?

- Програмата работи – 15  000 деца са с ваучери, но това е идея на Министерството на туризма.

- По оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност” за следващия програмен период правите ли промени?

- Една малка промяна, която искам да направя, но не сме стигнали да я финализираме. Моя мечта е да помогнем на български фирми, които искат да спонсорират български студенти в топ 50-те университета.

- Примерно в Кеймбридж, да не е Харвард.

- Благодаря, нека да е Кеймбридж. Искам да финансираме част от обучението им с пари от бизнеса и от оперативната програма за конкурентоспособност. Така ще може най-умните ни деца, ако бащите и майките им не са богати, да могат да учат в най-престижните университети в света.

- Съобщихте, че съдийката Мария Вранеско е спряла вписването на надзора на ББР, а вие се усъмнихте във вътрешното ѝ убеждение. СГС видя в това недопустимо вмешателство и накърняване на независимостта му. Имате ли коментар?

- Всеки ден ще внасяме заявление за вписване и ще информираме обществото за развитие на казуса с ББР.

- В Държавната консолидационна компания са ключови държавни фирми, какво правите с нея?

- Първо – следващите язовири, които ще се строят, ще бъдат на много по-ниски цени. Два язовира вече са ги прехвърлили към държавната компания за язовирите. Надявам се, че ще можем да анализираме състоянието на големите компании в този холдинг. Идеята за ДКК като чадър не искам да съществува. Не виждам никакво основание, освен че всички са на едно място. Сега искаме да вкараме контрол и прозрачност.

CV

l Роден е през 1980 г. в Пловдив

l Завършва финанси в университета на Британска Колумбия във Ванкувър

l Има магистратура по бизнес администрация в Харвардския университет, където преподава икономическо развитие и микроикономика на конкурентоспособността

l Един от основателите на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност

l Предприемач, развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност, разработването на пробиотици и биотехнологии

l Министър на икономиката от 12 май 2021 г.

l Семеен, с три деца