Чета днес в печата: "На този ден през 1937 г. рождението на престолонаследника е отбелязано със 101 топовни гърмежи, предавани по радиото"

Та един спомен....

През 1992 година на прием в Барселона си бъбрим нещо с Царя и в един момент му казвам: "Ваше Величество, много зор видях в деня на Вашето раждане".

Той широко разтвори очи. Нямаше как човек като мен, значително по-млад от него, да е съвременник на онова събитие. Правило ми е впечатление и при други разговори по-късно, че когато Симеон II не е подготвен за някой въпрос или тема много личи от изражението на очите му. Зениците му го издават. За разлика от широко разпространения мит за хазартната му страст не смятам, че Царя има комарджийски характер или увлечения.

Обяснявам му, че като драматизирах за радио "Свободна Европа" книгата на Стефан Груев "Корона от тръни" ми отне дълго създаването на звуковата картина за оповестяването на новината за раждането на престолонаследника. Как да смеся топовните гърмежи с музика и гласове на народна радост.

Царят се разсмя...та така.

Каквото и да е отношението ми към Симеон II за управлението му по-късно като министър председател на Република България не мога да си позволя да го наричам Симеон Борисов. Точка. Човек, който е бил цар остава с тази титла завинаги. Всеки има право да дава оценки, дори и най-отрицателни, но не може да отнема титла или да не се съобразява с историята.

*От фейсбук!