Успешният преход винаги изисква инклузивно отношение към чиновничеството

Лоботомирани ли са партийните активисти, или всъщност не искат да печелят избори?

ГЕРБ не спират с тези велоалеи. Не схванаха ли, че безсмислените дейности с обществени средства настройват хората много повече, отколкото серия разкрития на Светослав Илчовски. А велоалеите са като царските чешмички. Може би са много важни за велосипедистите и за въглеродния отпечатък, но зловещо дразнят гражданите и ерозират доверието в ГЕРБ. Колкото и чудеса да са направили - метро, еврозона, заплати на учителите, едно идиотско разрушаване на тротоар или стесняване на булевард отблъсква хиляди. И макар да не са на власт от няколко седмици, се трупа на тяхната сметка.

И обратното, сред протестърските партии се развива някаква нова идеология, която доказва правилността на масовите чистки, защото така се премахвала паралелната власт на Борисов. Единственият ефект от тях е сплотяване на администрацията и прехвърлянето ѝ изцяло към ГЕРБ. Защото хилядите хора, които работят някаква държавна работа - данъчни, чистачки в училище или контраразузнавачи, усещат заплаха, макар те да нямат кюлчета в чекмеджето и вероятно са си вършили почтено работата, но сега се чувстват като в обсадена крепост, пред чиито стени са новите варвари, които искат да ги скалпират и да им изчегъртат златните зъби от устата.

Всъщност сигурно не всички от тях са толкова благодарни и верни на ГЕРБ и ако не чувстват физическа заплаха, сигурно щяха да гласуват по искрени симпатии, но сега зорлем ги сплотяват.

Резултатът от всички тези действия и на ГЕРБ, и на анти-ГЕРБ активистите ще е невъзможност да се състави ново законно правителство и ще има съмнения в резултата от президентските, в които няма да има много убедителен победител. Тъй като те са мажоритарни, безспорно ще има победител, но който и да е той, може да се окаже, че е спечелил буквално с няколко гласа, защото обществото е разделено драстично.

Успешните преходи в историята винаги включват инклузивно отношение към чиновника. Тоест той трябва да бъде привлечен към новите, а не отблъснат. Защото винаги трябва някой, който да върши работата. Ще дам пример с моя дядо, чието име нося, но никога не съм виждал - починал е доста преди аз да се родя. Той, освен футболен пионер в Силистра, цял живот е бил данъчен. Става такъв при румънците, после идват българите и той продължава да прави същото, продължава и при комунистите. Защото някой трябва да събира данъците. Но да вметна - при комунистите почват да правят чистки и му слагат един комунистически началник, за когото във фамилната история се говори като за изключително глупав и некадърен човек. Та този същият след падането на комунистите се оказа собственик на фирма за земеразделяне и се занимаваше с възстановяването на отнетите имоти на дядо ми. В резултат при реституцията на дядовата ми нива вместо в някогашните реални граници ни върнаха същата площ земя, но в съседно блато.

Аз бях обзет от антикомунистически патос и търсех някакъв заговор, но баба ми каза: щом този човек се занимава с връщането на земи, бъди благодарен и на това, защото ако той тръгне нещо да поправя, ще, стане още по-зле - толкова е глупав, а не че нещо иска да навреди на наследниците на дядо ми или комунистите го активират да саботира реституцията. Тъй де, глупостта е по-опасна от политическата обвързаност.