Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Д-р Дей и д-р Макмилън: С нов подход д-р Чети излекува 4000 пациенти

Нито един от тях не влезе в болница, нито един не разви тежък COVID-19, твърдят медиците

Протоколите за успешните лечения трябва да се разпространят, за да не се стига до фатален изход, казват учените

Групата Сovid Plan B е интересна сплав от авторитетни учени от цял свят, които вече втора година не спират да търсят общодостъпни методи за лечение с потенциал да спасят милиони хора. Един от тях д-р Джеймс Лунден, изследвал ролята на тромбозата, нивата на фибриноген и витамин D, които са в унисон с хипотезите на модела на д-р Филип Макмилан и д-р Кенет Дей.

Двамата бяха така любезни да отговорят на най-горещите въпроси, свързани с пандемията в момента.

"168 часа" помоли за интервю д-р Кенет Дей и д-р Филип Макмилан, които преди дни публикуваха интересни статии в утвърдени научни издания, разкриващи, че има и друг подход в борбата с пандемията. Сред останалите членове са българският квантов физик Иво Куцаров, внучката на президента Айзенхауер - Ники, вирусолози и ваксинолози. 

Д-р Филип Макмилан е консултант на National Health Service във Великобритания с 25-годишен опит. Вече повече от година той провежда изследвания, за да подобри разбирането за COVID-19. Още през април 2020 г. той предположи, че тежкото протичане на заболяването е имунен отговор, предизвикан от вируса. Съавтор е на две статии, очертаващи тази теория и предоставящи изчерпателно обяснение на симптомите, свързани с COVID-19: A theory of autoimmunity to ACE-2, публикувана в MOJ Immunol, и COVID-19 - A Theory of Autoimmunity Against ACE-2 Explained.

Самият той продължава работата по това изследване с подкрепата на екип от международни експерти.

Д-р Макмилан също е международен лектор по деменцията, който представя теорията си на научни конференции в Сингапур, Япония, Италия, Ирландия, Великобритания, Канада и Китай. Наскоро той предложи теория, окачествена като научен пробив в областта на патологията на деменцията. Заедно с това д-р Макмилан разработи задълбочен подход и стратегии за защита на паметта.

Кенет Дей има докторска степен по клетъчна биология и биология на развитието в Тексаския университет по здравеопазване в Сан Антонио. На първия етап от кариерата си той се фокусира върху животински модели, изучавайки биологията на остаряването. През последното десетилетие той насочва вниманието си върху геномиката, епигенетиката и ролята на метилирането на ДНК в стареенето, болестите и автоимунитета. Съвсем наскоро биологът влезе в научноизследователската и развойна дейност в областта на биотехнологиите, за да разработи нови епигенетични и геномни инструменти.

Още в началото на пандемията той забелязва някои от клетъчните биомаркери при тежко протичащия COVID-19, което го води до хипотезата, че болестта включва алергичен отговор, наподобяващ свръхчувствителен пневмонит (вид алергична реакция, която се случва, когато вещество като плесен или бактерии дразни малките мехурчета (алвеоли) в белите дробове – б.р.). Успешната клинична практика потвърждава, че ранното лечение с инхибитори на мастоцитите и препарати като монтелукаст може да предотврати прогресирането на тежкото протичане и да спаси пациента.

Други учени и клиницисти също установиха подобни ефекти, което помогна на Кенет Дей да развие и публикува тази хипотеза още през април 2020 г., сформирайки малък екип от изследователи. Като част от "План Б", Кенет Дей споделя тезите на съмишлениците си в тази група и затова прие да даде съвместно интервю с д-р Филип Макмилан.

- Д-р Дей, д-р Макмилън, първият ми въпрос е свързан с интересната теория на д-р Макмилън, която обяснява защо някои хора страдат от тежък и дори фатален COVID-19. Бихте ли обяснили по-подробно вашата хипотеза за автоимунитета?

- Теорията за автоимунитета се основава на наличието на повишени нива на серумен АСЕ2. Това е секретирана форма на АСЕ2 рецептора, открита в дихателните клетки и кръвоносните съдове, които вирусът SARS-CoV-2 трябва да използва, за да получи достъп до клетките по време на инфекция. Повишеният серумен ACE2 при пациенти корелира перфектно със съпътстващите заболявания, които са свързани с тежкото протичане. Самият вирусен товар, свързан със серума АСЕ2, се преработва от имунни клетки, които консумират тези комплекси в кръвта и в белите дробове. Протеиновите фрагменти от тези комплекси (вирусен протеин и серумен АСЕ2) се представят пред рецепторите на специализирани имунни клетки, наречени лимфоцити. Лимфоцитите се намесват между протеина ACE2 и протеина на вирусния шип, което кара

имунната система

по погрешка да атакува здрави клетки, които експресират ACE2. Тези здрави клетки в белодробните кръвоносни съдове са насочени от автоантителата към АСЕ2, причинявайки тежък белодробен васкулит (възпаление на белодробните кръвоносни съдове) и липса на кислород в останалата част от тялото.

Тъй като антителата се увеличават в отговор на

борбата с

вирусната

инфекция,

тялото се насочва към автоимунитет, където имунната система започва да атакува белите дробове, което води до затруднено дишане (диспнея) и малки кръвни съсиреци в белите дробове (микротромби). Това е напълно в съответствие с моята хипотеза, според която има задействане на реакции на свръхчувствителност от тип 2 и тип 3, причинени от комплекси на антитела (антитела, наречени IgM и IgG).

Хипотезата на д-р Макмилън бе потвърдена от наскоро публикувани проучвания, показващи автоантитела след инфекция с COVID-19. Наблюдението ми е свързано с изчерпването на еозинофилите от периферната кръв и в белите дробове при пациенти с

тежко протичане

по време на реакция на свръхчувствителност тип 2. Еозинофилите и мастоцитите са отговорни за освобождаването на хистамин и увреждащата активност, която почти прилича на астматичен пристъп. Интересното е, че астмата не е сред съпътстващите заболявания, свързани с тежка форма на COVID-19, тъй като вероятно астматиците използват своите инхалатори за лечение.

Д-р Шанкара Чети в Южна Африка е излекувал над 4000 тежки пациенти с COVID-19 с инхибитори на мастоцитите, препарати като монтелукаст и преднизолон и не е загубил нито един пациент! Той е забелязал, че

тежкото

заболяване започва около 8-ия ден

след първоначалните симптоми на инфекция и може да определи времето за лечение точно, така че пациентите да не влязат в състояние на дихателен дистрес и да не развият тежък COVID-19, въпреки че някои от пациентите са получили ниски нива на кислород в кръвта.

- Могат ли някои медикаменти и ваксини или пък само ваксини да предотвратят тежко протичане на COVID-19 и защо?

- Инхибиторите на мастоцитите като Pepsid AC, Singulair и преднизолон са част от успешната практика на д-р Чети, която не включва допълнително подаване на кислород на пациентите или приема им в болница. Освен това кверцетинът, естествените хранителни добавки и

здравословните

нива на витамин D3

могат също да повлияят. Ваксините трябва да помогнат за намаляване на тежестта, но тъй като се появяват нови циркулиращи варианти, е възможно тези ваксини да не могат да работят толкова ефективно. В действителност при ваксините, които разчитат на представянето на протеинов фрагмент само с протеина на

вирусния шип,

липсва пълният имунитет в сравнение с естествената инфекция. Може да са необходими нови, по-пълни ваксини като тези за лигавиците, които разчитат на генерирането на антитела в носния канал, наречени секреторен IgA. При сегашните ваксини възниква въпрос и за предаването на заболяването. Все още има много неща, които не разбираме и е трудно да се проучи ефективността на всяко лечение, докато пандемията бушува. Но досега вече сме в много по-добра форма отпреди година и много по-добри методи за лечение се обединяват, сега те просто се нуждаят от стандартизация, а протоколите за лечение трябва да се споделят между различните страни.

- Кои според вас са големите грешки в борбата с коронавируса? И как могат да бъдат трансформирани, за да се подобри ранното лечение и да се предотврати смъртността при възрастните и при хората със съпътстващи заболявания?

- Най-големите грешки са свързани с вярването, че скъпите фармацевтични продукти са единственият отговор.

Като пример д-р Чети предоставя лекарства на своите пациенти преди осмия ден (ключовият 8-и ден след началото на симптомите) и ги подготвя, в случай че тялото им започне да развива тежки симптоми. Групата от план Б вярва, че

мастоцитът

(мастоцитните клетки) са от основно значение за ранното лечение. Важно е да сте готови на 8-ия ден и да се наблюдават внимателно симптомите при тези с най-голям риск от тежко протичане поради съществуващите съпътстващи заболявания.

Друга основна грешка бе, че нямаше изследване на въздействието на вируса върху организма при безсимптомната фаза на заболяването. Това би могло да се направи само чрез рутинни аутопсии на хора, които са починали с безсимптомна инфекция. Все още съществува възможност за подобряване на разбирането за ранната фаза на заболяването.

- Какво мислите за PCR тестовете? Според някои проучвания броят на циклите трябва да бъде 28, а не 35 и всъщност това е причината да има толкова много хора, които са определени като "заразени". И че повечето, ако не всички безсимптомни не са били заразени или не са носители на инфекция или изобщо не са разпространители. Защо е решено да използват 28 цикъла за PCR тестове за ваксинирани хора и 35 цикъла за неваксинирани?

- Цикли от 28 - 29 представляват около 10 000 копия на вирусна РНК. Всеки 3.3 цикъла представлява порядък, т.е. 32 цикъла = 1000 копия, 35 цикъла = 100 копия. Не е известно какво означава това по отношение на вирусните частици. Всъщност някои проучвания се опитват да свържат

заразността на вирусните частици

в клетъчната култура с циклите на PCR-а и това варира в зависимост от използваните тестове. Всъщност през март Асоциацията по молекулярна патология (AMP), която помага да се определят насоките за молекулярно-диагностични тестове, заяви: "Поради безбройните аналитични и клинични фактори, за които е известно, че влияят на стойностите на Ct [PCR цикли], ВНИМАНИЕТО Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО при прилагане на публикувани корелации на стойностите на Ct с тежестта на заболяването или като предиктор за активна инфекция и следователно за предаване". Тази публикация също така съобщава, че различните тестове, одобрени от EUA, показват до 14 цикъла разлика на едни и същи клинични контролни проби, докато възпроизводството на контролните проби на същия инструмент може да варира до 10 пъти. Циклите на PCR-а се превърнаха в

основен проблем

за определяне кой наистина е заразен или не. Възможно е безсимптомните да представляват индивиди, които са имали кръстосано-реактивен имунен отговор и никога не са били "болни". Също така е трудно да се разбере как безсимптомната инфекция може да се разпространи, тъй като обикновено се изисква кашлица, кихане или тактилно разпространение. Ето защо дебатът за маската стана толкова интензивен. Има документи, показващи големи проценти на потенциално безсимптомно разпространение, а някои показват, че няма такива.

Решението

за промяна на праговете на цикъла на PCR от американския CDC (Center for Desease Control) е много жалко, тъй като това ще предефинира броя на "случаите". Трябва да се зададе еднакъв брой цикли, независимо от ваксинацията, тъй като това ще създаде невероятно объркване. Искаме да разберем ефективността на ваксините. Промяната на стандартите може да бъде истинско нещастие, особено в светлината на

новите циркулиращи варианти

Все още липсва яснота относно ефективността на ваксините срещу вариант B.1.1.7 или 20I / 501Y.V1, наричан още VOC 202012/01 (открит е през ноември 2020 г. във Великобритания и бързо се появява през други държави) и вариант B.1.617 (вариантът, първоначално идентифициран в Индия). Неотдавнашен доклад заяви, че ваксините може би са 7 пъти по-малко ефективни срещу B.1.617. Но това все още е въпрос на проучвания.

- Имате ли обяснение защо по света почти никой не работи по назалните ваксини? Не е ли това по-логичният начин за постигане на белодробен имунитет? Пътят не се ли удължава през мускулите чрез използване на мускулни ваксини?

- Мукозните (назалните) ваксини имат смисъл при респираторен вирус. Всъщност проучванията на SARS при модели на мишки показват, че за животни, при които вирусът е бил активен за първи път в носа, това е позволило на белите дробове да се подготвят за ефективна борба с инфекцията. Ако вирусът се вдишва директно в белите дробове и заобикаля носния проход, инфекцията протича много по-тежко. Затова впръскването и развитието на секреторния IgA може да бъде много по-полезно. Мускулното инжектиране зависи от циркулацията и представянето на по-голямата част от експресираната мРНК от антигенпредставящите клетки близо до и около мястото на инжектирането.

- Какво мислите за ваксинациите за деца?

- Излишно е за повечето. Децата са най-малко изложени на риск в сравнение с останалата част от населението. В указанията на някои от ваксините ясно е посочено, че не са предназначени за хора на възраст под 16 години. Интересното е, че няма много дискусии за ваксинацията на възрастни хора. Те са изложени на най-голям риск както от тежко протичане, така и от непредвидим отговор на дадена ваксина (могат да се видят проучванията при опити с ваксинирани животни). Поради тази причина се препоръчва от компаниите да не се ваксинират хора над 65 г.

Изненадващо

е, че най-многото смъртни случаи от вируса са дори над този възрастов диапазон. Това е интересно, тъй като ваксините са предназначени да спрат тежкото протичане и хоспитализациите, а възрастовата група над 65 е тази, където са най-много смъртните случаи.

Децата обикновено имат нисък риск от тежък COVID-19. Това се обяснява с автоимунната хипотеза, според която децата имат ниски серумни нива на АСЕ-2. Може да има малък брой деца със специфични съпътстващи заболявания, което ги прави по-уязвими, но това може да бъде идентифицирано и в конкретни случаи да се използва целенасочена ваксинация. Излагането на всички деца на потенциален средносрочен или дългосрочен риск от ваксинация не може да се счита, че защитава техните интереси.