Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

СЗО до "168 часа": Не може да се предвиди колко време ще ни пазят ваксините СНИМКА: РОЙТЕРС

“Пфайзер” пише до вестника, ще следи 2 години доброволците, за да разбере продължителността на ефекта

Пробват нов клас медикаменти, които не позволяват проникването на вируса в клетките

Колко дълго ваксините ще ни предпазват от COVID-19, на този етап не може да се предвиди. Рано е да се успокояваме, че те водят до дългосрочна защита. Това съобщават в отговор до "168 часа" от Световната здравна организация. Не е ясно какво се случва с имунитета, след като премине 6-месечният период, в който препаратите защитават от тежко протичане на болестта. Още повече че всеки организъм образува индивидуални антитела и реакции на имунните клетки.

От СЗО добавят, че няма утвърдени корелати, които да позволят да се направят изводи каква е защитата. Липсва опит с аналогични зарази и начини за справяне с тях. Въпреки това предварителните проучвания сочат, че имунитетът трае няколко месеца. Международната организация пише още, че резултатите ще трябва да се следят.

От "Пфайзер" обясниха пред "168 часа", че непрекъснато наблюдават участниците в клиничните изпитвания и това ще продължи до 2 години, за да стане ясно какъв е дългосрочният имунитет. Според СЗО компаниите производителки на ваксини провеждат допълнителни изследвания, за да се разбере потенциалът на ваксината и срещу специфичен вариант, какъвто е

последният тежък щам - индийският.

Последните изследвания сочат, че двете дози на "Пфайзер" и "Модерна" защитават и срещу него. Международната организация пише още, че още януари 2020 г. следи разпространението на вариантите. "Когато някой от тях започне да заразява много хора и да предизвиква притеснение, предприемаме стъпки, за да може здравните системи да го идентифицират бързо и да започнат изследвания", допълват от СЗО. Работят заедно с учените и здравните власти в страните, в които циркулират новите варианти, за да научат как тези промени се отразяват върху поведението на вируса. Обещават, че ще информират обществото всеки път, когато получат нови данни.

Разпространението според тях зависи от много фактори – най-вече от характеристиките на вируса, но също така и от начина на живот във всяка конкретна страна и предприетите от нея мерки. СЗО все още не са открили

защо вариантите върлуват повече в някои държави

и не са забелязали промени в пътя на предаване на SARS-CoV-2. Това означава, че не се налагат нови, различни от вече препоръчаните методи за превенция.

За да се определи дали вариантите може да намалят ефикасността на ваксините, много от използваните вече ваксини се изследват лабораторно – от отделни клинични проби се изолира вирусът. Това позволява да се разбере в каква степен кръвта на ваксинираните го неутрализира и спира възпроизводството му. Някои от тези изследвания са завършени, други все още се провеждат.

Установено е, че за някои от вариантите едни ваксини отслабват действието си ("Астра Зенека" например), докато други защитават и от новите щамове ("Пфайзер-Бионтех" и "Модерна"), макар и по-слабо от класическия. Най-важното е не неутрализацията, а клиничните находки.

Вирусите се променят в процеса на разпространение,

което може да промени вирусните характеристики. Учените не са в състояние да направят изводи как точно. Затова остава да се спазват добре известните правила – да поддържаме хигиена на ръцете, физическа дистанция, маски и други мерки. Колкото повече хора се ваксинират, толкова повече циркулацията на вируса ще намалее и ще се намали шансът за нови мутации и варианти.

Част от производителите вече подготвят трета доза именно срещу новите варианти. Още в началото на годината "Модерна" обяви, че ще е готова през есента с такъв препарат. От "Пфайзер" също заявиха през април, че може да се наложи 12 месеца след първите две да се постави още една инжекция.

"Практиката и лабораторните изследвания показват, че няма доказателство, че циркулиращите варианти могат да избегнат защитата на ваксината – казват в отговор до "168 часа" от централата на "Пфайзер". – Ефикасността срещу индийския вариант ще се тества като част от редовните наблюдения. Също така изучаваме трета доза и прототипна ваксина с вариантна последователност за употреба срещу нови щамове, които могат да се появят." Компанията вече проучва и възможността за лечение с таблетки срещу SARS-CoV-2.

За година и половина лекарите знаят много повече за вируса и за това как да се борят с него. "Клиничните данни показват, че ремедесивир, хидроксихлорокин, лопинавир/ритонавир и интерферон имат

малък или

никакъв ефект

върху смъртността или нуждаещите се от болнично лечение пациенти – пишат в отговор на "168 часа" от СЗО. – Засега само кортикостероидите са доказали ефективността си срещу критичен COVID-19. Кислородът е едно от най-важните вещества, за да се спасят пациенти в тежко състояние. СЗО осигурява кислород на много държави.

Пробвахме най-различни антивирусни медикаменти, които мислехме, че може да подействат срещу коронавируса. Повечето се оказаха безрезултатни досега, но опитите продължават."

Проблемът е, че този вирус провокира силна имунна реакция.

Системните кортикостероиди, приемани като таблетки или интравенозно, намаляват смъртността при хора на кислород или вентилатор. Това е упътването на Световната здравна организация. Хората с леки или среднотежки симптоми не трябва да ги приемат. Заради тромбозите припомнят, че са препоръчали ниска доза антикоагуланти, за да предотвратят съсиреците.

В лечението и превенцията вече се пробват нов клас медикаменти – т.нар. моноклонални антитела, които не позволяват проникването на вируса в клетките. Те показват обещаващи резултати. В момента са подложени на клинични изпитвания и с нетърпение очакваме резултатите, казват от СЗО. Моноклоналните антитела са лабораторно създадени молекули и досега беше трудно да се произвеждат.

Други обещаващи хапчета включват малки молекули антивирусни и имуномодулатори. Те са тествани за профилактика и за да намалят заболеваемостта и смъртността. Очаква се да бъдат лесни за усвояване, но разпространението им може да се забави заради проблеми с интелектуалната собственост.

В заключение СЗО обобщава, че наблюдава 2800 клинични опита в целия свят и заедно с партньорите си са инвестирали над $175 милиона за изследвания.