Търсят нацистки съкровища в Европа, Южна Америка и на морското дъно

Oт погребани влакове и тайни бункери, мини и тунели до потънали кораби - световната златна треска, породена от слуховете за съдбата на нацисткото богатство, обхваща Европа, Аржентина и достига дори до дълбините на Атлантическия океан.

Митовете се подхранват и от историческите факти. На 3 февруари 1945 г. Берлин претърпява най-страшната бомбардировка в историята си. Американски и британски самолети изсипват над града хиляди тонове бомби. Жертвите са хиляди, разрушенията - огромни. Разрушена е и сградата на Райхсбанк,

но златото, банкнотите, валутните резерви и другите ценности, скрити в подземията й, остават незасегнати. Независимо от това нацисткото ръководство взема решение да евакуира това съкровище. В началото в големи чували са изнесени банкнотите - стотици милиони райхсмарки и 4 милиона долара. Златният резерв на държавата трябвало да бъде укрит в Тюрингия - в солните мини "Кайзерода"

на 300 километра

от Берлин

То е открито по случайност от американците в шахта на 640 метра дълбочина. Намереното богатство включва хиляди чували с райхсмарки и чуждестранна валута, златни и сребърни монети, златни коронки, изкъртени от устата на концлагеристи, куфари и сандъци със скъпоценни камъни и всякакви други ценности. Най-важната находка обаче са 8500 златни кюлчета - почти 90% от златния резерв на нацистка Германия. Част от находките изобщо не подлежат на финансова оценка - американците откриват и многобройни произведения на изкуството, живописни платна и графики от германски и чуждестранни музеи.

Сред тях са картини от Рембранд, Тициан, Рафаел, Дюрер, Реноар, а като венец на всичко - и прочутата глава на египетската царица Нефертити.

Всички тези произведения на изкуството се връщат в германските и в европейските музеи, а парите и валутните ценности са откарани във Франкфурт и депозирани в един от оцелелите филиали на държавната банка. На Потсдамската конференция е решено четирите съюзнически държави, победили националсоциалистите, да поделят помежду си златото и валутните ценности на нацистка Германия. Но

Сталин се отказва

от дела на СССР

и иска в замяна активите на страните от Източна Европа. Западните съюзници все пак предават 800 чувала със съветски рубли на Москва.

Но едва ли с това се изчерпват всички съкровища на Хитлер. И наистина, въпреки че голяма част от заграбеното през войната е възстановена, още много богатства остават загубени. Според различни оценки стойността им варира от няколко милиона до 20 милиарда британски лири.

В Бавария например 76-годишният Ханс Глюк вярва, че нацистко съкровище на стойност 500 милиона паунда е скрито в баварска гора. Глюк използва карта, предадена му от старши нацист, отговарящ за транспортирането на влак с плячка от берлинската Райхсбанк до Алпите.

Той прекарва цели 20 години в търсене на имането и вярва, че то е пълно със злато, диаманти и произведения на изкуството, голяма част от които са ограбени от евреите по време на Холокоста. За съжаление, иманярят не е успял да изкопае съкровището поради неразбирателство със собственика на земята, чието разрешение трябвало да получи за разкопките.

Много упорита легенда е и тази за нацистки влак, натоварен със съкровища и заровен в околностите на малкия град Валбжих, Югозападна Полша. Според описанията в композицията са били скрити ценности на обща стойност над 1 млрд. лири. Слуховете твърдят още, че служители на СС са

защитили влака с експлозиви

и нервнопаралитични газове. Безуспешното издирване на митичния нацистки влак, натоварен със злато, привлече голямо внимание през 2015 г. Тогава двама ентусиасти убеждаваха полските власти и международната общественост, че в един подземен тунел в Полша е затрупан влак, с който нацистите са се опитали да изнесат от страната стотици тонове злато. Търсенето на влака вече приключи, но митът за него явно още е жив.

Другата възможна дестинация за търсене на нацистки съкровища е морското дъно. В тази връзка най-популярен е случаят с кораба "Минден", за който се твърди, че е потънал със злато за 100 милиона британски лири край Исландия. Капитанът на "Минден" заповядва самопотопяване, след като е забелязан от британски крайцери.

В наши дни базираната в Обединеното кралство Advanced Marine Services твърди, че е открила

четири тона злато в южноамерикански банки

от потъналия на 24 септември 1939 г. на 120 мили югоизточно от Исландия кораб.

Кандидат за част от нацисткото богатство е и корабът "Вилхелм Густлоф", потопен от съветска подводница в последните дни на Втората световна война. Предполага се, че освен 9-те хиляди бежанци от Източна Прусия той е превозвал и златни кюлчета на стойност 100 млн. британски лири. Някои допускат, че на него е била натоварена и прочутата Кехлибарена стая. Сега, заради 9346-имата загинали, от които повече от 5000 са деца, корабът има статут на международно военно гробище,

което означава, че никой няма право да се гмурка в радиус от 500 метра от останките му.

Според някои изследователи Третият райх е успял да пренесе контрабандно злато на стойност милиони лири в Аржентина в последните дни на войната, докато нацистите са се опитвали да избягат. Съкровищата били занесени от представители на загиващия нацистки режим чак до Патагония на борда на германски подводници.

В документалния филм от 2004 г. Oro Nazi En Agrentina ("Нацистко злато в Аржентина") се твърди, че швейцарски банки, римокатолически епископи и аржентински политици са помогнали за ограбването на стотици милиони долари от съкровищата на Хитлер.