Бялата лястовица е символ на надеждата и затова се радва на добро отношение и подкрепа. Черната овца пък е образ на самотния изолиран бунт. Възможно ли е обаче да се окаже, че някои черни овци в България са всъщност бели лястовици? И вместо да бъдат осъдени на изолация и самота, всъщност тепърва им предстои да събират овациите на гражданството?
В съдебната власт вече тече такъв процес. Черните овци на ВСС - напусналите Капка Костова и Нели Куцкова - веднага бяха подкрепени от Съюза на съдиите, а по-късно - и на адвокатите. А големите български съдилища отказват да излъчат свои представители във ВСС на мястото на напусналите - защото и съдилищата подкрепят бунта на двете съдийки.
Подобен бунт рано
или късно трябваше
да се случи
 Няма как да си почтен съдия, от твое име съдебните големци да вършат най-разнообразни безобразия - и рано или късно ти да не се изправиш срещу тях. Защото петнят и твоето име. Преди няколко години имаше опит за такова изправяне, но оглавилите го младши съдии бързо бяха натикани на кучето... знаете къде. И си останаха черни овци. Този път обаче нещата отиват към развръзка. Дълбоко корумпираната, азиатско-сатрапска по нрав съдебна върхушка трябва да бъде изметена.
Вместо черни овци съдийките Костова и Куцкова се оказаха бели лястовици. Има надежда, че може да се случи нещо подобно дори в уморената и склерозираща българска политика.
Сред вече известните кандидати на идващите избори "две в едно" има очевидни черни овци.
Не става дума за кандидат-президентската двойка Алексей Петров - Душана Здравкова, това не са нито са овци, нито дори магарета, а същински вълци в овча кожа.
Класическа черна овца обаче е Георги Кадиев, кандидат на БСП за кмет на София. От една страна, е учил в Русия, което го прави “наш”. От друга - учил е и “на Запад”, при “гадовете”. От трета, Кадиев е един от малцината членове на БСП, които изповядват смислен - т.е. “мейд ин Европа”, а не “ин Азия” - социализъм.
В БСП и преди са се появявали социалисти от европейски тип, но
винаги са били принуждавани да напускат кораба-майка, за да се окажат
в нищото
 Николай Камов бе един от първите, Татяна Дончева едва ли ще е последната. Някои - като Костадин Паскалев например - се отказаха да си тровят нервите със столетницата и се върнаха там, откъдето бяха тръгнали. Паскалев се върна в Благоевград, но Йовко Йовков не успя да се завърне в Севлиево. Защото нравите, битуващи в столичната социалистическа политика, буквално го умориха.
Една социалистическа партия, водена от Камов, Дончева, Паскалев и Йовков, би била съществено различно животно от покритото с язви и струпеи допотопно чудовище, което е днес БСП. Дотук обаче БСП не е допускала нейни черни овци да се превръщат в бели лястовици - но пък в случая всичко си зависи от самия Кадиев.
Трябва да му се признае, че той вече успешно прегази приетите в партията нрави. Не прие да му дават акъл кого да включи в листата на кандидат-съветниците в столицата. И за разлика от другарите си (и от някои гербо министри) не се включи в глупавия вой “вандали, осквернители” по повод пребоядисания в поп-арт соцреализъм на паметника на Съветската армия. Дори според слуховете се е срещал с улични художници, за да разбере каква е хавата с тяхното изкуство. А това значи, че за разлика от повечето фактори в държавата е хванал правилната линия: да започне отдавна отлагания разговор за изкуство и естетика, вместо да попържа всичко, що е цветно, шарено и весело. Това пък на свой ред означава, че Кадиев умее да подрежда различните пластове на политиката - нещо, което му дава сериозни шансове от черна овца да се превърне в бяла лястовица.
Потенциална бяла лястовица, разбира се, е и Меглена Кунева в качеството си на непартиен кандидат-президент “на гражданите”. Още на евро-изборите от 2009 година тя ядоса съпартийците си от НДСВ с прекомерно дистанциране от линията на партията. С кандидатирането си за президент направо ги разяри - царистите чак партийни заседания свикваха, за да се оплакват от нейното поведение.
Разбира се, Кунева е усетила главното: че на хората им е писнало както от “традиционните” политици, увъртащи нещата така, че нищо да не се случва, така и от новите популисти, които праскат истината “право в очите”, но не умеят да общуват с хората в качеството им на граждани. В обществото има отчетлив глад за политици, които да водят с гражданството съвсем различен от досегашния политически разговор. Най-малкото - да общуват уважително и добронамерено, защото знаят, че се борят за доверието именно на гражданите. А не за благоволението на партийните босове или за подкупването на бедните и неграмотните.
Ако Кунева успее да удовлетвори осъзнатото искане на хората да бъдат третирани като граждани, превръщането  в бяла лястовица е неизбежно. Наистина, една-две птички пролет не правят, но, ако до изборите се появят още нестандартни кандидати - да не говорим, ако протече циреят “съдебна система” - някаква промяна ще се случи.
Задава се обаче и възможост на идните избори да видим не само черни тревопасни и бели хвъркати. Има и вариант “лисица в кокошарника”
 Това ще се случи, ако тегавите коалиционни преговори между партия Зелените и Синята коалиция се провалят и Зелените пуснат като канидат-кмет на София тайното си оръжие Цветозар Томов. Тогава ще видите какво означава “лисица в кокошарника”. Бедна ви е фантазията, точно този Цецо какво може. Но по тази тема - когато му дойде времето.