Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Тодор Колев опита да спаси Адриана от боксьорите Ставреви Тодор Колев и Адриана Палюшева на сватбата им.

Двамата се женят млади, живеят в мръсен хан с паразити в Смолян

Малцина знаят, че когато Тодор Колев влиза във ВИТИЗ през 1962 г., първият, с когото се сприятелява, е Николай Николаев, станал известен по-късно като Бате Николай. Двамата са неразделни и често се шегуват, че почти едновременно откриват своите половинки. Женят се един след друг в два последователни месеца. Бате Николай - за студентката по режисура Маргарита Вълкова, а Тодор - за колежката си Адриана Палюшева. И двете били големи красавици, но и по-високи от съпрузите си. За да прикрият недостатъка, студентите зевзеци си купили бомбета.

След една приятна вечер на по питие двете двойки

решили да се приберат с трамвая

Междувременно се качили две не много едри момчета, които веднага забелязали Маргарита и Адриана. Започнали да ги закачат. Тодор и Николай опитали да ги защитят, но противниците им дръпнали бомбетата и ги нахлупили на брадичките им. Разразил се голям скандал. Ватманът спрял трамвая, дошла милиция. Младите актьори искали хулиганите да бъдат арестувани. "Как ще ги заключим - възкликва единият от милиционерите. - Това са известните боксьори братя Ставреви!"

Това е една от многото истории, за които си спомниха близките на Адриана Палюшева, отишла си от този свят на 12 април на 78 г.

Първата съпруга на Тодор Колев е родена в София на 22 юли 1942 г. През 1965 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Николай Люцканов. Дебютира в ролята на Анет в "На живот и смърт" в Родопския драматичен театър. Едни от най-вълнуващите си години прекарва в Пазарджишкия театър, а от 1977 до 2003 г. работи в Сатиричния театър. Сред най-значимите й и любими на публиката роли са Шарлота в "Дон Жуан" от Молиер, Амалия в "Двубой" от Иван Вазов, Софрона в "Януари" от Йордан Радичков, Андрофоба в "Мъжемразка" от Ст. Л. Костов, Турусина в "И най-мъдрият си е малко прост" от Александър Островски.

"Нейната чувствена красота я превърна в една от водещите актриси на Сатиричния театър между 1977 и 2003 г., с 24 централни и запомнящи се роли. А благородството на духа й ще остави светла диря в паметта ни", написаха от Сатирата по повод на смъртта на Палюшева.

След като завършват ВИТИЗ, двамата с Тодор Колев

решават да търсят късмета си

в Смолян. Адама, както наричат Колев, е разпределен там, а Адриана решава да го последва.

"С нейния вид на столична хубавица и типично софийския й манталитет в хубавия смисъл на думата веднага я забелязаха", пише Тодор Колев приживе в книгата си.

Месеците, прекарани в Смолян, не са лесни за младото семейство. През първите 30 дни живеели в някакъв хан, в който било толкова мръсно, че непрекъснато водели война с всякакви паразити. Скоро след това ги преместили в нов апартамент, дори пренесли багажа им с държавен камион. Не закъснели и заплатите. За една година успели да спестят за вноска за кола, без да се лишават от нищо.

Докато е в Смолянския театър, излиза "Цар и генерал", с който Тодор Колев дебютира в киното. По този повод съпругата му започнала да си прави майтапи:

“Ало, мъжът ми е киноартист!”

След години той ще разказва и пише, че от тези подигравки му е било "кофти".

Адама обожавал да се вози на 50-кубиковото моторче, което му подарил баща му на сватбата. С него пътувал навсякъде. Веднъж качил Адриана и цял ден прекали в път от Смолян до София. Историята мълчи за причините, но това бил първият и последният случай, когато тя се возила на мотора.

Не е ясно и защо работата в Родопския театър не им харесвала и затова двамата решили да планират бягството си. В онези години, разбира се, това не било никак лесно. Точно когато полагали максимални усилия да се преместят в София, те установили, че очакват дете. Всъщност именно това ги спасило от поредното разпределение в друг театър. Нормативната уредба обаче ги задължила да се приберат в Шумен, който бил родният град на Колев. В местния театър веднага харесали Палюшева и я ангажирали в няколко пиеси, но Тодор Колев успял да се добере до сцената чак около Нова година.

"Адриана бе “хубавичка и младичка”

и веднага я взеха, но за "шуменското чедо и шуменския възпитаник" място няма!", пише артистът в книгата си.

Съпругата му играе почти до последно и на 22 септември 1966 г. ражда дъщеря им Албена, която днес също е забележителна актриса. Адриана бързо се възстановява, но заедно с това сработва и късметът й, защото е поканена да играе във Варненския театър.

Адама тръгва с нея, макар че място за него в състава отново няма. Самият той решил, че ще рискува и ще изкарва пари, като започне

да пее по заведенията,

въпреки че Палюшева била твърдо против мъжът й да остави театъра.

Независимо от всички приготовления двойката така и не стига до морския град, тъй като след много перипетии получават телеграма, че са назначени в новата група на Пловдивския театър. Актьорският състав се състоял от около 16 души, като всички живеели в една стара къща. Вероятно затова празниците и купоните били безкрайни. Непрекъснато идвали гости от София. И въпреки че била в майчинство, Адриана играела в култовия спектакъл за това време "Ние не вярваме в щъркели", където си партнирала с Тодор Колев.

Младата двойка е единодушна, че там прекарва едни от

най-хубавите си години

Въпреки това след 8 г. брак те решават да се разделят, но остават приятели. По-късно Палюшева се омъжва за Павел Поппандов, от когото ражда дъщеря им Лили.

След всички тези промени Адриана отива да играе в Пазарджишкия театър, а Тодор Колев се връща в София.

"Тя е една от 18-те, които създават театъра в града през 1969 г. – споделя пред "168 часа" дъщеря й Албена Колева. - Младата група отива там и основават градската сцена, за която казвали, че за тогавашните времена е на европейско ниво. Когато идваха да играят в столицата, се събираше такъв народ в салона, че се редяха на опашки. Трупата беше много силна, със страхотни режисьори. Участвали са в международни фестивали и са се връщали с награди."

В Пазарджик Адриана прекарва едни от най-хубавите години от живота си.

"Имаше моменти, които останаха незабравими – споделя пред "Знаме" Палюшева приживе. - Дойдохме тук много млади, някъде около 1969 година. Впечатли ни съвършено новата сграда на театъра - от алуминий и стъкло. За времето си беше най-хубавата в страната. С много обич, жар и ентусиазъм се заехме да правим театър. Искахме всичко да е от най-високо качество. При нас идваха най-добрите режисьори - Крикор Азарян, Асен Шопов, Леон Даниел, Вили Цанков. За това грижа имаше нашият незабравим директор Васил Спасов. Никога повече не срещнах такъв директор като него. Толкова много обичаше артистите и толкова много мислеше за театъра!"

"Майка ми беше верен човек. Не работеше заради славата и успеха, а за това да си свърши работата – разказва дъщеря й Албена Колева. – На сцената стоеше малко като от френско списание. Наред с това тя направи много големи роли. Едната беше в спектакъл на Стефан Цанев и взе награда. Като моя майка аз я оценявам по друг начин и смятам, че беше много добра актриса, която се размина с много от успехите си. Все едно някак късметът не беше на нейна страна. Тя не беше за това време, а за някой друг век. Излъчваше особено достойнство и аристократизъм на сцената, което се среща рядко. Особено във времената, в които тя е работила. Тогава се целеше човекът с каскета, работническата класа."

Сатиричният театър, където Адриана се мести по-късно,

се превръща във втори дом на Албена

Зад кулисите тя не спира да гледа майка си, а по-късно започва да се изявява на същата сцена.

"Майка ми никога не се е стремила да позира и да е в ролята на красавицата – допълва актрисата. - Дълбаеше в друга посока. Много й се удаваха драматични роли и в Сатирата използваха точно тази й сила. Една от нейните много запомнящи се роли беше на кметицата във "Вражалец", постановка на режисьора Асен Шопов. Нейният образ беше абсолютен контрапункт на цялата комедийна линия, която върви в пиесата. Публиката много я харесваше в тази роля."

Адриана Палюшева имала изключително чувство за хумор и много ценяла хората, които могат да се шегуват. Умеела да се забавлява на сцената.

"На моменти беше много комедийна – посочва дъщеря й. – Но когато влязох във ВИТИЗ, сме имали разговори, в които ми е казвала, че ако човек влиза в театъра, за да търси славата и светлината на прожекторите, е загубен. Театъра го обичаш. След това

идваше на всяка моя премиера,

тя имаше определени критерии и винаги сме обсъждали как съм се справила. През 2003 г. се пенсионира и се отказа от сцената. Беше много омерзена от катаклизмите, които се бяха случили през последните 10 г."

Вероятно сега примадоната на Пазарджишкия театър е на някоя небесна сцена, където играе поредния незабравим спектакъл с всички приятели, които отдавна са си отишли.