Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Роми копаят тоалетна, откриват съкровище. С него изплащаме репарации към Югославия Тракийските земи в карта на Йохан Кристоф Харенберт (1741) (в десния край е изписан Марцианополис).

Само кметът и селският писар отмъкнали 50 кг от имането

До идването на полицията най-добрите екземпляри вече ги нямало

Готските нашествия от 250 - 251 г. са сред най-значителните в земите на юг от Дунава. Целта била да се превземе град Филипополис (Пловдив) - най-богатият център в провинция Тракия. И наистина метрополисът паднал. С много плячка и пленници готите се отправили на североизток, за да форсират Дунава. Император Деций Траян ги пресрещнал край Абритус (Разград). Кървавата битка се разиграла край днешното село Дряновец и в местността край р. Бели Лом. Римляните първоначално имали успех и проявили самочувствие, но привечер нещата се обърнали внезапно. Бягайки в паника, императорът и синът му Херений попаднали в блато и потънали. Деций бил един от малкото владетели на империята, който загинал на бойното поле, а не бил отровен или махнат чрез дворцов преврат.

Тайната на една тоалетна

Датата е 10 ноември 1929 г., а мястото е село Река Девня. Настанен тук бежанец, след като си построил къща, започнал и прокопаването на клозет (както се е казвало тогава) в двора си. Извикани са трима цигани, които оформят квадрат 2,5 х 2,5 м. На дълбочина малко над 2 м се натъкват на два “кюпа” (наричани още делви, долиуми, питоси) в ъгъла между две перпендикулярни каменни стени. По-малкият съд бил ударен и от него рукнали монети. Вестта се разчула мълниеносно и скоро дворът се напълнил с около 200 души. Всеки бил облечен с каквото намерил. Важното било, че всички носели чували, торби, кофи и различни размери лопати. Малкият кюп бил “бастисан” почти изцяло.

Нещо повече – кметът и брат му дошли по-късно на мястото, приканили всички да напуснат двора и пратили стражаря да доведе селския писар, за да направят протокол и да помислят какво да правят насетне. Останали умишлено двамата, те отнесли поне 50 кг (а според други местни – 90 кг) със себе си, изчакали да минат няколко месеца и тайно разпродали всичко. Не се знае кой кюп са ползвали. Сребърното монетно съкровище тежало на място 289 кг, а вероятно още

най-малко 200 кг били изчезнали завинаги

след първото нашествие в двора. Дислоцираните не на време стражари претършували селото и иззели нещо, ама то не било никак много. През следващите години в Народния музей в София се предлагали за изкупуване хиляди монети. Именно поради този факт каквито и изводи да се направят, а те са изнесени по-долу, то няма да бъдат много реални. Монетите са от времето на съратника на Цезар - Марк Антоний, та чак до император Деций Траян (249-251). От Деций са само няколко броя. Парите от делвата са сечени в продължение на цели три столетия и сред тях има много редки екземпляри. Налице са 54 представители на римски императорски семейства – с титлите Август и Цезар, майки, съпруги, деца.

Теориите за укриването на имането

Ето и мненията, написани в хронологичен ред. Според големия тогава наш нумизмат д-р Никола Мушмов съкровището е било градската хазна, която, естествено, била укрита във връзка с предстоящата готска обсада. Той смята, че е почти невъзможно частно лице да притежава такава сума. Парите умишлено са открити в обикновена къща (тип римска градска вила), за да не се привлича вниманието на обсаждащите, ако влезнели вътре. В близост е открит зид с дебелина до 3 м. По-късно се оказва, че това е част от каменната отбранителна стена на Марцианополис. В съседния двор са намерени също

монументални останки от голяма сграда или храм.

Мнението на И. Лазаренко е, че денарите и антонинианите са били лични пари на заможен гражданин. Тъй като по брой монетите се равняват приблизително на няколко годишни заплати на висш римски офицер от времето на войнишките императори, се допуска, че собственикът е бил ветеран. Може би да е бил и преторианец, който след приключването на военната си кариера се е завърнал в Марцианополис, или пък

приживе е служил в местен гарнизон

Обикновено при уволнение военните получавали по 20 заплати, както и сега.

В запазената част от Девненското съкровище има само три монети на Траян Деций и една на сина му Херений Етруск. Прави впечатление и липсата на Филип I Араб (244-249), Отацилия Севера и Филип II, каквито традиционно присъстват в укрити през 251 г. съкровища. Такъв хиатус е абсурден за градска хазна, в която са постъпвали монети в моментния оборот, и много странен, когато става дума за спестявания на заможен гражданин. Необяснимо е защо, ако

девненското съкровище е укрито през 251 г.,

натрупването на монети в него е спряло за петте години, когато император е бил Филип I Араб? И защо от двегодишното управление на Траян Деций екземплярите са по-малко, отколкото тези на управлявалите по няколко месеца Пертинакс (193 г.) – 54 броя, Дидий Юлиан – 11 броя, Балбин (238) – 15 бр., или Пупиен (238) – 8 бр.? Може би М. Мирчев е видял някакви антониниани на Филип I Араб, намерени в Девня, но няма никаква гаранция, че те са били от голямата находка.

Ако допускането ми, че монетите на Траян Деций и сина му Херений Етруск са добавени през 1929 г., а монетите на Филип I Араб са с неуточнен произход, сигурните най-късни монети в двата долиума са от емисии на Гордиан III, сечени в периода 241-243 г.

Новата датировка на девненското съкровище

изключва възможността то да се разглежда като градска хазна или част от нея, укрита непосредствено преди градът да бъде превзет и плячкосан през 250-251 г. Още повече че няма никакви данни Марцианополис да е пострадал сериозно тогава.

Но има още едно трето мнение - на Атанас Орачев. Крупното количество монети може да е постъпило в града като част от някакво голямо плащане около похода на Гордиан III (238-244) през Долна Мизия и Тракия на път за Персия. Тогава водената от него римска армия е преминала покрай Марцианополис и е възможно те да са дадени от императора или от градската управа на строителен предприемач за някаква дейност по пътната мрежа около Марцианополис. Или за строеж, поправка на крепостни стени, обществени сгради или инфраструктура в самия град.

Собственикът на монетите

е имал последен досег с тях най-късно през 243-244 г. Едва ли някога ще стане известно какво се е случило с него и защо не ги е потърсил. Вероятната причина за разрушаването на сградата, в основата на която са били положени долиумите с монети, не е задължително да е свързана с война. Причината може да е някое от поредните

силни земетресения през управлението на Гордиан III,

които продължили докъм 242 г. и изглежда са имали разрушителен ефект за някои от градовете в Долна Мизия. Именно с такава сума е трябвало да се извършват ремонтните и възстановителните дейности.

Николай М. Теодосиев изказва съвсем друго становище: “Възможна ли е такава огромна сума пари, държана от частно лице, да остане в земята след евентуалната смърт (дори естествена) на притежателя си? Ако той е умрял или загинал в интервала 241-243 г., то до предполагаемото разрушаване на Марцианополис от готите през 250-251 г. е имало достатъчно време (почти 10 години).

Ако никой не е намерил монетите след смъртта на притежателя им, то трябва да се приеме, че тяхното натрупване е ставало много тайно и е останало неизвестно за околните, особено за родствениците му, ако укривателят изобщо е имал такива.

Най-вероятно и най-логично е, че такава огромна сума пари е събирана тайно и за нея е знаел само един човек... Натрупаната сума от монети е събирана през относително дълъг период от време, а не е резултат на еднократно плащане. Възможно е дори да е наследствено, фамилно съкровище, предавано по наследство от дядо на баща и син. Вижда се, че процентният дял на монетите от Девненската находка, емитирани от времето на Адриан до Максимин Първи, е системно по-голям, отколкото същия дял, валиден за всички останали находки... Веднъж поставени в долиумите,

не е било възможно да се разместват

С други думи, всяка нова партида се изсипва върху по-старите, при което се получава послойно разпределение по височина на долиума, като по-старите емисии са в долната част, а по-новите в горната... По-малкият долиум е счупен и разграбен изцяло. След откриването на находката, от големия долиум е взет слой от 15 - 20 см. Много е вероятно именно този слой да е съдържал монети на Гордиан III, Филип I, Траян Деций и техните родственици. Последните лица, които

нерегламентирано

са взели голямо количество монети,

са кметът на селото и брат му. Те просто са обрали “каймака” от най-добре запазените, най-късните емисии от монети, намиращи се в горната част на големия долиум. Няма никакви сведения от тях двамата по-късно да са изземвани монети”.

Според хипотеза на нумизмата от Ямбол Христо Терзиев в случая става дума за някаква военна каса, укрита при форсмажорни обстоятелства, за която са знаели малцина (офицер, касиер). Трупането на пари от поколение на поколение е малко вероятно, защото в човешкия живот периодично възниква необходимостта от средства за строителство, раждане, сватби, празници, кончини.Затова според мен мнението на нумизматите Евгений Паунов и Иля Прокопов е най-меродавно. Те са абсолютно сигурни, че

съкровището е свързано с обсадата на готите

в 250 или 251 г. Явно от откраднатите над 200 кг монети има и такива от последните венценосци. Най-късните находки са била в горната част на отчупените делви и селяните са ги прибрали.

Трябва да отбележим, че монетите на Марк Антоний са с много добро качество и са били използвани два-три века.