По принцип нямам нищо против италианците. Даже познавам италианци.

Имам ги за свестни.

С изключение на Костакурта, дето се сети кога да си признава, че играл с ръка 94-та.

Както и да е.

Харесвам и италианските неща - пици, спагети, Фелини и т.н. Мулто бене!

Обаче снощи, тъкмо си лягам.

Като порядъчен сутрешен водещ - към 23:00. Пропуснал съм джаз-фестове и прочее културни прояви на столичани. Виждате какво ниво на самодисциплина.

Вече придремвам, когато чувам откъм вътрешния двор италианска реч.

Тимано чабути стонаца пертиволаре кустамалафато. Знаете как звучи.

Очевидно някакъв италианец говори по телефон. Ама вика яко.

Добре, аре. Колко да продължи тоя разговор?!

В 23:32 тоя още плямпа.

Ма пачимаволе е спанцато чапатале.

Млъкне, да чуе от другата страна какво казват; аз се унеса, тоя пак почне.

По едно време усещам, как вече не харесвам чак толкова италианците.

Търпението ми се изчерпва.

В 23:47 отварям прозореца, да го видя къде е тоя сърцат оратор.

Не се вижда, само ехти из двора.

Тогава, скъпи съотечественици, поех въздух, изпъчих гърди и нададох възможно най-гневния си балканския рев: МЛЪКНИБЕЕЕЕ!

Може и нещо друго да съм добавил по-така, не помня.

Не се гордея, ама свърши работа.

Лошото е, че сега се чувствам малко като евроскептик.

От Фейсбук.