Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как военните провалиха усилията на Андропов да сдобри Изтока и Запада Юрий Андропов е истинският баща на Перестройката.

Контраразузнавачът Павлин Павлов разкрива пред "168 часа" защо военните са попречили на Андропов и Живков да проведат пазарните реформи

В рубриката "Тайните на прехода - скритата история" "168 часа" търси истината и задкулисието на този сложен преход, придружен с ужасяваща бедност, с нескончаеми кризи и две големи катастрофи. Всички участници имат своята истина и тя няма нищо общо с тази на останалите. Целта на "168 часа" е да повдигне завесата, да изнесе факти и мнения на хора от различни кръгове, а читателите сами да съставят мнението си за този сложен етап от най-новата ни история.

В предишния брой публикувахме интервю с контраразузнавача Павлин Павлов за отношенията между Живков и баварския премиер Франц Йозеф Щраус, за плановете им за инвестиции у нас, за соцприватизацията, която е трябвало да облекчи навлизането на немски и западни капитали у нас.

Самият Павлов е готвен за нелегал по линия на разузнаването. Животът обаче се стича така, че през 81 - 85 г. е аспирант в Москва и готви дисертация за съвременната политика на Западна Германия.

Един ден, докато е в Ленинската държавна библиотека, в закритата зала се засича със съветския аспирант Путин.

Благодарение на дисертацията и престоя си в Москва Павлов е свидетел на всички процеси, които ще подготвят падането на социализма.

Преди години Павлов издаде книгата "Записки от оня свят", в която подробно описва събитията от този период. На същата тема са посветени и книгите му "Не дразни ченгето, когато обича", "Шпионски истории", "Не дърпай дявола втори път за опашката".

- Г-н Павлов, Живков и Андропов опитват да затоплят отношенията със Запада и да проведат пазарни реформи. Това ли е причината срещу тях отпорът да е толкова силен?

- Разбира се, Андропов имаше много противници, защото паралелно с това искаше да отвори СССР към отношения с много други страни, да смекчи климата, да възстанови външнополитическите контакти. Имаше планове да докаже, че Съветите не са Империята на злото, но му бе необходимо време, за да се справи със системата. Заедно с това се оказа, че страда и от остра липса на реална информация. Аз бях свидетел, когато се водеха разговори на съответните съвещания, че

повече не

може да вярва

на козметично обработената информация от посолствата за ситуацията в западните страни. Както и че не може да се вярва на резидентурите, защото те дават доклади, каквито се очакват да бъдат получени. Разбрах това, когато се върнах от първата си командировка и написах обширен доклад за политическата ситуация във ФРГ. Тогава прогнозата ми бе, че

социалдемократите ще загубят

Ако искате вярвайте, в Москва направо ме обвиниха, че не съм познавал тезисите на Маркс за революционния процес, че се очакват 10 млн. души да стачкуват, което означавало, че прогресът върви и там. В този момент научният ми ръководител ме настъпи с бастуна си, за да си замълча, но аз все пак отговорих, че тези стачки са символични и са в рамките на 5 минути, което не може да е признак за някаква особена

революционна дейност на Запад

Опонентите ми веднага скочиха: "Явно нашият аспирант не е изучил достатъчно марксистко-ленинската теория!"

Разбира се, аз се оказах прав, социалдемократите загубиха изборите. В Москва обаче започнаха съмненията - откъде аз получавам тази информация, дали не е по някаква друга линия, дали не съм сътрудник? Бях наясно, че на Андропов му трябва истинска информация. Неговият референт по ФРГ ми бе рецензент. Знаех, че Андропов си е създал нов маниер за събиране на достоверни данни чрез хора и аспиранти като мен. Ще ви дам само един пример. В катедрата бяхме двама аспиранти от България, двама от Чехия, по един от Унгария и ГДР и двама от СССР. Всеки имаше конкретни задачи, аз трябваше да се концентрирам върху немските профсъюзи и Движението за мир. Събирах инфомация и тя имаше характер на доклади. Не съм се занимавал с шпионаж, но аз осигурявах "външна" информация, тя нямаше нищо общо с тази, която Андропов получаваше от посолствата. Добре си спомням как моите доклади се приемаха със

скърцане на зъби,

защото не звучаха в общия тон, не звучаха "както трябва", спасяваше ме това, че бях чужденец.

Благодарение на тези алтернативни доклади Андропов направи пробив в системата и си осигури адекватна информация. Сформира мозъчен тръст, с който бе замислил много важни ходове за затопляне на отношенията със Запада. За съжаление инцидентът с южнокорейския “Боинг-747”

срина

усилията му

(През 1983 г. самолетът изпълнява пътнически полет от Ню Йорк до Сеул. По неизвестни причини се отклонява с 500 км от курса и навлиза в съветското въздушно пространство. Прихванат е от самолети СУ-15 и е свален близо до остров Сахалин. Загиват всичките 246 пътници и 23-членният екипаж. Сред тях е и членът на Камарата на представителите на САЩ Лари Макдоналд. Случаят се използва от

кандидат-президента Роналд Рейгън

и от ястребите да ескалират напрежението между Москва и Вашингтон. В процеса на разследването обаче започва да се изяснява, че това може да е провокация от страна на ЦРУ, които заедно с Рейгън вече са разработили стратегия, с която да ликвидират Империята на злото. Разбира се, не може да се изключи и грешка на екипажа - бел. ред.)

- Смятате ли, че инцидентът е бил случайност или е бил добре изчислен, за да доведе до падането на комунизма 6 години по-късно?

- Аз лично не вярвам в такива случайности, защото тази катастрофа срина всички усилия на Андропов да нормализира отношенията със Запада. Винаги е имало спорове между военното разузнаване – ГРУ, и политическото разузнаване и формациите около КГБ. Както и винаги е имало

ястреби и гълъби

Ястребите търсеха военен конфликт между Изтока и Запада, а гълъбите - баланс. На този фон Андропов се опитваше да води съвременна политика. Изключителен ерудит, интелектуалец, чел съм стиховете му.

Защо Андропов единствен се среща с Шпионина на ХХ век Ким Филби и каква е причината за смъртта му, очаквайте в третата част на интервюто.