Тя ще влоши жизнения стандарт и ще понижи реалните доходи на хората

Тези дни проф. Стив Ханке бе избран за един от 250-те най-влиятелни хора в американската столица Вашингтон. Авторитетната класация на Washingtonian представя само фигури, които задават дебата и темите на обществото в САЩ през следващите години.
Организаторите твърдят, че са заложили само на фигури със солидна експертиза, която обяснява защо Вашингтон все още е привлекателно място за идеалистите.
В класацията са Брендън Райли, управляващ директор на "Барклис", шефът в "Ситигруп" по глобалните въпроси Кандида Улф, Робърт Зелик от Института “Харвард Кенеди”, Елиза Алдън, старши директор в "Пфайзер", Дан Брайънт, отговарящ за глобалната политика на "Уолмарт", Кейти Фалън, директор в "Макдоналдс", и много други.

- Проф. Ханке, дълговете се увеличават в ЕС и САЩ, как това ще се отрази на икономиките, инфлацията, лихвените проценти, обменните курсове, жизнения стандарт?

- Отдалечавайки се от Китай и Азия и насочвайки се към ЕС и САЩ, откриваме

драматично отклонение

от стабилната парична политика. Нека първо разгледаме САЩ. От февруари 2020 г. количеството пари в американската икономика, измерено чрез М2, се е увеличило с изумителните 4 трилиона долара. Това нарастване от 26% за една година е най-голямото от 1943 г. Надигащата се опасност за икономиката не е само в това, че печатането на пари надхвърля това от началото на пандемията, но че всичко ще продължи така и през 2021 г.

Паричният скок

за тази година е "заключен" (фиксиран - бел. ред.). Всъщност, дори без да се отпускат нови заеми или допълнителни покупки на книжа от банките, паричното предлагане на М2 ще нарасне с близо 12% през тази година. Това е два пъти по-бързо от средния темп на растеж за периода между 2000 и 2019 г.

Тоест, по-високата инфлация ще надигне грозната си глава в САЩ. И тъй като лихвените проценти следват инфлацията, те ще са по-високи от нея и тя

ще повлияе на жизнения стандарт

Що се отнася до обменните курсове, е трудно да се направи прогноза за курса на долара в средносрочен или дългосрочен план.

В краткосрочен план обаче сме свидетели на по-силен долар спрямо еврото и други основни валути, с изключение на китайското ренминби. Причината е, че

бумът в американската икономика

започна по-рано от други големи икономики, с изключение на тази в Китай. Между другото, там ренминбито (официалната валута, единица от която е юанът - бел. ред.) е изключително силно дори спрямо щатския долар, главно защото възстановяването на Китай от вируса започна преди това в САЩ.

Ако погледнем към ЕС, той изостава както от Китай, така и от САЩ във всички отношения. Единствената черта, която е обща като цяло, е темпът на растеж на паричното предлагане. В ЕС то нарасна драстично от февруари 2020 г., което предполага, че Европа ще се сблъска с по-висока инфлация и с по-високи лихвени проценти. Това, разбира се, ще влоши жизнения стандарт. Ако това не е достатъчно лошо, трябва да подчертая, че възстановяването ще дойде по-късно и в ЕС няма да бъде така силно както в САЩ или Китай.

- Какво разбирате под влошен жизнен стандарт в ЕС - как точно ще го почувстваме и ще бъде ли засегната и България?

- Инфлацията понижава жизнения стандарт по следния начин. Реалният доход, коригиран с инфлацията, става по-нисък, отколкото би бил без инфлацията. Например, ако вашата заплата е 1000 лева и няма инфлация, реалната, коригирана с инфлацията стойност на дохода ви ще е 1000 лева. От друга страна, ако номиналната ви заплата е 1000 лева и инфлацията е 10%, инфлацията ще изяде 100 лева от номиналната ви заплата. Така коригираната с инфлацията заплата ще е с 10% по-ниска от номиналната заплата и човек би останал със заплата от 900 лева. Така че, това е аритметиката, свързана с процеса, при който инфлацията уврежда жизнения стандарт.

- Казвате, че локдауните нямат почти никакво въздействие върху здравето, но имат огромно отрицателно въздействие върху икономиката. В момента учените и лекарите, които казват това в България, са силно критикувани. Така ли е и в САЩ?

- Същата е и ситуацията в САЩ. За съжаление пандемията е напълно политизирана и е

далеч от

научната реалност

Всъщност повечето политици, които се изказват по темата, както и повечето служители в областта на общественото здравеопазване нямат представа за какво говорят. Много от това, което казват, е просто политически повей (превежда се и като празни приказки - бел. ред.), за да манипулират населението в интерес на това държавата да получи повече власт. Всъщност цялото политическо упражнение е за това и за ограничаването на личните свободи. В този контекст, по отношение на увеличаването на властта на държавата и потъпкването на личните свободи, опитът в Европа е много по-лош, отколкото този в САЩ.