Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Женският пазар - празник за народа, трън в очите на княза, където има "от пиле мляко"

Преговорите по стар обичай приключвали след ръкостискане и с народни благословии като “Хаир от пари, хаир от стока” и “Що гониш, да стигнеш”

Идва време за сук. Керваните потеглят, натоварени догоре. Обявено е примирие между племената. Не може да се воюва, когато трябва да се търгува. Денят на сука е време на мир, на пазарене, на размяна на блага. Времето на сука е също период на празнуване и развлечения, изявяват се артисти, танцьори, разказвачи на приказки и поети, приятели и непознати се срещат, споделят се новини от близо и далеч. С годините значението на сука нараства дотолкова, че от ежеседмично събитие извън градовете (на кервански път) то се превръща в постоянен кипеж в самия им център. Място, което улавя пулса на времето, винаги е актуално, неподправено, витално и неизменна част от живота на хората. Традициите му идват от Арабския свят, но не се ограничават до него.

Неслучайно Женският пазар в София е едно от най-емблематичните й градски пространства през последните десетилетия. Още когато столицата ни е само по-голям град в рамките на Османската империя, в самото му сърце започва да "тупти" най-голямото търговско средище.

Тогава ислямското градоустройство разполага сука в центъра, а оттогава до днес софийското тържище носи различни имена като Житен пазар, Конски пазар и пазар "Георги Кирков", но славата му се утвърждава като известния на всички Женски пазар, наричан така още по царско време.

В края на 19-и и началото на 20-и век е активно посещаван от всички социални прослойки на София и околностите, като се превръща в естествено място за очаквани и неочаквани срещи и запознанства. Пазаруването е отличен повод за полезни контакти.

Още тогава се смятало, че човек може да открие "от пиле мляко" там и дори да намери собствената си съдба. Така например семействата с моми за женене ги водели на разходка на пазара с надеждата да бъдат забелязани от подходящ ерген, да намерят добър съпруг и "да им излезе късметът". Това е и една от основните версии за произхода на името му - Женски пазар. Другата е, че тъй като средището е било най-богатото и на него е било възможно да се намери всичко необходимо за едно домакинство - храна, посуда, дрехи, козметика и дори илачи (лекарства), домакините са били основната му клиентела.

Според Димо Казасов в неговата мемоарна книга "Улици, хора, събития" името му се дължи на стар турски обичай, който не позволявал на жената да посещава друг пазар освен селския и пазара за чисто женски потреби.

През 1892 г. Житният пазар се мести пред княжеския дворец. Княз Фердинанд обаче никак не е очарован какво се случва под прозорците му. Не след дълго на поредното петъчно събитие полицаи разгонват търговците, които оказват сериозна съпротива. Командващият подпоручик нарежда или да се разотиват, или те ще извадят сабите. Само че селяните не се трогват и въоръжени с вили и брадви, нападат стражарите, включително замервайки ги с плодове и зеленчуци. Присъстващите купувачи и столичани ги окуражават с викове, а униформените са принудени да отстъпят. На следващия петък обаче всички заварват бариери и охрана от пеша и конна полиция.

След това търговията се мести основно между днешните "Позитано", "Алабин", "Лавеле" и "Христо Ботев".

През 1910 г. все още се провежда само веднъж в седмицата, като сергиите се разпъват между джамията "Баня баши" и цирк-театър "България". Винаги в петък. Това се оказва и денят, който е истински празник за селския човек.

"Тук той се срещаше с роднини, приятели и познати, с които споделяше радостите и неслуките си, тук той узнаваше каква е текущата цена на селските продукти, които изнасяше и на по-малките околийски пазари - пише Казасов. - На Софийския пазар преди 60 години идваха селяни от далечни места - Кюстендил, Дупница, Самоков, Цариброд, Орхание, Пирдоп и др."

Преди да започне строежът на "Св. Ал. Невски", селяните разпрягат колите си около църквата "Св. София", на мястото на Народния театър и на градината пред банята.

"Завити в своите вълнени ямурлуци, те спяха в колите си и когато ги напущаха, не се безпокояха за съдбата на оставената в тях стока. Те знаеха, че селският човек счита за голям грях да посегне върху чужд имот - се описва в "Улици, хора, събития". - На пазарa шумът и глъчката бяха големи, а пазарлъците продължителни и при тях и продавачи, и купувачи изпитваха силата на своето красноречие. При спазаряването на по-значителни обекти - кола дърва, кон, вол, прасе и пр., преговорите по стар обичай приключваха след продължително ръкостискане и друсане на ръцете с народните благословии: "Хаир от пари, хаир от стока", "Да хилядиш", "Зло да те не види, а добро да не замине", "Що гониш, да стигнеш" и пр., а шегобийците добавяха: "Да те пази господ от кон отзад, от вълк отпред, а от калугер отвред."

Естествено, градският човек е не по-малко ентусиазиран за петъчния пазар. През 20-те и 30-те години на миналия век е имало над 300 полуоткрити и подвижни дъсчени бараки, както и десетки кафенета.

В началото на 20-и век пазарът се разполага на днешния площад "Възраждане". Първият кмет на София Манол Тошев издейства провеждането му да става и във вторник. Въвежда и входящи такси за търговците. Така се оказва, че неговият наследник - племенникът му Венелин Славчев, наследява цели 1,7 млн. лв.

В началото на 70-те години пазарът започва да се провежда всеки ден. С времето се измества, за да стигне днес до постоянното си местоположение в близост до Лъвов мост в североизточната част на булевард "Стефан Стамболов", между улица "Екзарх Йосиф" и булевард "Сливница".

До 1990 г. името му е "Георги Кирков" - по тогавашното име на булеварда, наименуван на социалиста, депутат и профсъюзен лидер Георги Кирков.

По времето на социализма Женският пазар е известен като евтино място и едно от малкото, където може да се припечели нещо от частна дейност.

"Въпреки че търговията тогава е организирана чрез държавни механизми, зеленчуковият пазар позволява известна частна дейност, като продажбата на продукция от личните стопанства на жителите от околните села - обяснява Никола Венков в "Гражданското общество и Женския пазар", Изследователски център по социални науки, София. - Така през 90-те години вече установената във времето на социализма слава на Женския пазар като търговски център на града и като евтино място привлича вълната битпазарна търговия със стоки от чужбина. Броят на сергиите се е увеличил, като част от тях са поставени на тротоарите.

Тогава магазините на много производствени кооперации от София и провинцията са установени именно там, което разширява ролята на Женския пазар от зеленчуков пазар към т.нар. промишлени стоки. 90-те години прехвърлят тези промишлени стоки от магазините към сергиите и от родно производство към куфарния внос от Турция, а днес - към китайски стоки от различни съседни страни.

След отминаването на кризисните години центърът на София постепенно е почистван от търговията на открито и Женският пазар остава единственото голямо средище, жив остатък от прехода.

Това е щастливо стечение на обстоятелствата за по-бедните жители на столицата, тъй като най-евтиният район в София не е изтласкан в периферията й. Той продължава да бъде в центъра на транспортната мрежа, която осигурява удобен, евтин, егалитарен достъп от всички квартали. Трябва да отбележим и близостта до Централна гара, която осигурява връзката с близки села и по-далечни градове. Тя е важна най-вече за продаващите."

Женският пазар е особено градско пространство - колоритно и способно да "нахрани" разнообразни нужди. На него може да се намерят всякакви небрандирани стоки за тези, които търсят алтернатива на шопинга в големите молове; работа за всеки, който търси такава; естествена интеграция на различни малцинствени групи.

От 2020 г. специално мобилно приложение дава възможност да се пазарува и онлайн от Женския пазар. Наистина живее в ритъма на града и със скоростта на стрелката на часовника.