Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Контраразузнавачът Павлин Павлов: 
Живков бе изключителен хитрец Приятелството между Живков и баварския премиер Франц Йозеф Щраус е съдбоносно.

Той рискува, когато у нас арестуваха членове на “Червените бригади” и ги предаде на Западна Германия

- Г-н Павлов, как се стигна до контакта между баварския премиер Франц Йозеф Щраус и Тодор Живков?

- Никого няма да учудим, че България винаги е била ориентирана към Германия и Русия. Това е историческа традиция. Ние живеехме в периода след 60-те, когато светът изведнъж се отвори след Карибската криза. Бяхме императивно задължени

да сме в рамките

на соцлагера,

но бяхме и в еднакво отдалечени отношения с всички страни от соцсистемата.

Във военната област нашата страна винаги е била опонент на гръцко-турското и италианското направление за разлика от германското. Ще ви дам само един пример. Когато постъпих в немската гимназия в Ловеч, имаше само още една такава в страната - в София. Само след няколко години те вече бяха 66 гимназии в цялата страна с преподаване на немски език. Малко над 30 бяха тези с английски и френски. Тоест при това планово ръководство по време на социализма очевидно на високо ниво е имало идея за разширяване на връзките с Германия. Спомням си, че в Бон на един от коктейлите на 3 март от 400 поканени лица 280 бяха възпитаници на немски гимназии. Тези хора бяха част от научни организации, от фирми, които работят с български предприятия. Тези отношения бяха внимателно и разумно развивани, защото Тодор Живков смяташе, че не можем да се ограничаваме в рамките на СИВ, че това няма да помогне на нашата икономика. Ако си спомняте, след като си извоювахме да развиваме роботизацията, отношенията ни с Япония и Южна Корея станаха много по-интензивни. По същия начин сред европейските страни контактите с ФРГ бяха водещи. Франц Йозеф Щраус бе премиер на Бавария - най-богатата провинция на Западна Германия.

По онова време Бавария осигуряваше 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Провинцията винаги е била лидер, баварците са планински хора, в известен смисъл имаме доста сходства. Така стигаме до Щраус - безспорно един много умен политик, който също е търсил начин да установи контакти със соцсистемата. По това време той вече е решил

да става канцлер

на водеща страна в Европа и едно от условията е да покаже, че може да работи със соцлагера. Въпреки че всички го наричат ястреб.

- Защо не е избрал друга страна, а точно България и Живков?

- Унгария е близка с Австрия, Сърбия е извън лагера, Румъния традиционно клони към Франция, логично е Щраус да прояви интерес към нашата страна. За ФРГ България не е непозната - немците почиваха у нас на Златни пясъци, имахме съвместни фирми -

империята

на Вили Бец

бе едно от основните транспортни предприятия по онова време.

Нормално е политик като Щраус да си осигури коридор на отношенията със страна от Източния блок и България по естествен начин привлича вниманието му. Отсреща е Тодор Живков, който без съмнение може да поддържа диалог с всеки и очевидно ще прояви интерес към контакт с Щраус. Докъде и как е могъл Живков да си го позволи? Тук трябва да му отдадем заслуженото, че поема известни рискове.

- По-конкретно?

- Ще ви дам за пример един интересен факт. Голяма част от "Червените бригади" бяха арестувани на Златни пясъци. Ние ги предаваме на Западна Германия като престъпници. Сигурно е, че Източна Германия и Щази са имали контакти с тях и със сигурност са ги подкрепяли, но ние

не се съобразяваме с тези ангажименти

в соцлагера

Ние решаваме да следваме логиката на международния обмен и ги предаваме. Убеден съм, че шефът на Щази Маркус Волф се е изприщил от яд, когато е научил за ареста. Няма как той да приеме това за нормално. По същата логика е могло Чехия да предаде Че Гевара на САЩ, когато е водил подготовка там. За разлика от всички ние си позволяваме своеволие, което е оправдано. И с него искаме да подскажем, че имаме ново отношение към тези политически процеси. Това са жестове - показваш, че искаш да поддържаш нормален диалог с ФРГ. Тоест изисква се далновидност и да се обявиш срещу "закрилата" на такъв тип терористични клетки.

Разбира се, Щраус е краен в своите схващания за реда, дисциплината, обвиняват го, че напомня на националсоциалистите, но истината е, че в богатата Бавария искат именно такъв немски патриот, бизнесмен, съвременен политик. Затова там винаги го избират.

Самият Щраус е дал заявка, че иска да стане канцлер, и работи успешно със соцлагера. Оттук следва всичко останало - имало е достатъчно основания ръководителите на соцсистемата, особено в ГДР, в СССР, да се страхуват, че такъв човек може да дойде на власт.

- Все пак той иска да се разположат ядрени ракети по границата с ГДР.

- Да, през 1982 г., опонирането със СС-20. Най-активните антиамерикански настроения са във ФРГ, така че отговорете си на въпроса кой се е страхувал от Щраус.

- Как се стигна до джойнтвенчърите с Германия?

- Ами хора като Стоян Овчаров, Огнян Дойнов, Стоян Марков подготвиха един интересен трик - да се направят джойнтвенчъри

с мощни

западни фирми,

но не както Вили Бец, а да се проведат мероприятия, които напомнят приватизация, но в соцусловия. Държавата остава собственик на всички имоти, но всяко предприятие е стопанин на своето и го управлява. В това число то има пълно право да развива връзки с всички - това е трик. Собствеността се отдава на мениджърски екипи, което изприщи нашите приятели в Москва. Това беше такъв финт, че никой не можеше да допусне, че е истина. В това отношение Тодор Живков не бе оригинален. Същата хитрост приложи и Георги Димитров пред Сталин. Тъй като държавата притежава всичко, Димитров предлага на Сталин нашия вариант за коопериране - не колхози, за да се отнемат земята и оборудването на хората, а кооперации в текезесета, където парцелите са под държавен контрол, но никой не губи собствеността си. Благодарение на това нашите хора успяха и си върнаха земята, но Димитров и Трайчо Костов са си платили за тези своеволия. По същия начин Живков, Овчаров, Дойнов, Марков, Стоян Михайлов

измислят

тази формула,

с която се отварят вратите. Това позволява съответният шеф на "Балканкар" примерно да направи съвместно предприятие с Южна Корея. От тази гледна точка това бе един много умен икономически ход - да дадеш на всяко предприятие, на мениджърския му екип да управлява в свой интерес и в интерес на държавата с подкрепата на държавата.

- Знаете ли подробности от разговора между Живков и Щраус, когато е питал как можем да станем членове на Европейската икономическа общност?

- С Живков сме от един край. Той е от Правец. Добър селски хитрец. Изключителен. Такъв рядко може да се намери. Подозирам, че това е ход от типа на този, когато е питал в Кремъл

как можем да станем 16-а република

Разбира се, че е знаел, че това никога няма да стане. СССР няма интерес от още една република, а от суверенна държава, която може да отстоява неговите позиции в ООН и в други международни организации.

Очаквайте продължение