Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Гръцкият алпинист Антониос Сикарис: Скатов имаше лошо предчувствие Атанас, Хуан Пабло Мор, Али Садпара и Антониос (от ляво на дясно) Снимки: Фейсбук/Инстаграм Атанас Скатов, Антониос Сикарис

Слизаше без пикел, някои въжета бяха лоши и стари

Ако бях тръгнал към върха щях да съм мъртав

Искаше да се приберем по родните места

Антониос Сикарис е най-успешният гръцки алпинист в историята. Той има покорени четири 8-хилядника (Еверест, Кангчендзьонга, Манаслу и Лхотце). 58-годишният грък беше част от злощастната експедиция за зимно изкачване на К2 (8611). Заедно с Атанас Скатов и останалите участници те атакуваха втория по височина връх на планетата.

Сикарис пострада при неуспешното изкачване и последвалото слизане. Той разкри сензационни подробности за последните часове на Атанас Скатов в ексклузивно интервю за „България Днес“, дадено от болницата в Скарду (Пак), където беше евакуиран с хеликоптер заради жестоко измръзване на пръстите.

- Г-н Сикарис, къде ви намирам и как се чувствате?

- Извинявайте, в болница съм. Първо, чувствам се много зле заради Атанас. От дъното на сърцето, Атанас беше моят най-добър приятел. Беше невероятен. Много добър човек. Приятелски настроен. Гърция и България са прекалено близко. С него винаги сме били много драги. Казвах му непрекъснато колко ми е хубаво с него. Атанас ме обичаше. Прекарвахме си добре не само този път, но и на предишни експедиции. Бяхме заедно на Дхаулагири. С него винаги сме имали добър контакт и с приятелката му Шени.

- Какво беше състоянието на Атанас Скатов преди тръгването от базовия лагер към върха?

- Атанас беше много силен. Тръгна от Базовия лагер към Лагер 2 директно. Срещнахме се в Лагер 2. Каза ми отново: „Антониос, не се чувствам добре. Имам лошо предчувствие за тази експедиция.“

Отвърнах му – Атанас, няма проблем, ти си много силен и техничен. На мен ми трябваха два дни да стигна до Лагер 2. Той се качи директно. Искам още нещо да ви кажа. Предните дни в ротациите за аклиматизация Атанас от базовия лагер до мястото за аклиматизация беше много силен. Много бърз.

След всичко това разбрах, че е способен да стигне до върха, защото беше техничен и добър. На 4 февруари тръгнахме от Лагер 2. Видях как Атанас и неговият шерп достигнаха до Лагер 3. А аз и останалите, виж, ние бяхме 19 в началото. Загубихме Серхи (Минготе, известен испански алпинист, който падна и почина на 16 януари), а други си тръгнаха. Останахме 14.

От базовия лагер тръгнахме само 9 човека плюс шерпите. На 4 февруари вечерта пристигнах в Лагер 3 (7440 м). След 10-часов преход от Лагер 2 до Лагер 3. Това е най-трудната и технична част. Тръгваш от 6760 м до 7440 м. Там срещнах Атанас вечерта. Големият проблем за всички нас беше, че нямаше палатки. „Севън Съмит Трекс“ ни казаха, че са оставили три палатки и колове, за да ги намерим на Лагер 3.

- Как оцеляхте без платки?

- Така и не намерихме палатките. Накрая, вечерта, температурите бяха около (минус) 38, 39, 40 градуса. Невероятен студ. Всички останахме отвън и се чудехме какво ще правим. Али Садпара имаше една палатка, а Тамара (Лунгер) друга. Накрая се събирахме седем, осем или девет човека в палатка за двама. Разбирате ли?

- Спали сте по 8-9 алпинисти в двуместна палатка?

- Да, седем, осем или девет (човка). Помня, че останах навън. Опитах се да вляза в една палатка, а хората вътре ми казаха, че няма място. Молих се, казах, че ще умра.

Не е възможно да остана навън, моля ви. Атанас беше в друга палатка. В един момент, след всичко това, Атанас дойде при мен, защото с него винаги сме имали добри отношения. Той ми казваше на гръцки – Еларе Ти Канис. Това означава „как си“. Еларе Ти Канис, само това ми казваше през цялото време. Непрекъснато се усмихваше. Накрая успях да вляза в палатката на -40 без да ям и да пия вода.

- Колко човека бяхте на лагер 3 в онази нощ?

- С шерпите бяхме 25-26 човека. Тамара и Хуан Пабло Мор, двамата американци, Али със сина си, Джон Снори. Общо бяхме към 25. Не беше възможно да починеш, не беше възможно да ядеш, не беше възможно да пиеш.

Нормално една палатка е за двама. Това означава без сън, без храна, без ядене. Пет шерпи измръзнаха. Аз чувствах много зле пръстите ми. Това е проблемът. Виж (показва на видео почернелите от измръзване пръсти, докато лежи в болнично легло).

- При подобни обстоятелства какво беше настроението а атака на върха?

- Моят шерп ми каза как е невъзможно да тръгнем нагоре. Петима шерпи ми казаха, че е невъзможно. Извадих пари, бонус, но не успях да променя мнението им. Всички шерпи казаха, че няма да се качват. След известно време Атанас дойде от неговата палатка до моята и каза, Антонио, може ли да вляза вътре.

Каза му да, но нямаше място. Атанас се върна в неговата палатка. Чувахме се само като гласове. После дойде тази луда и ужасна нощ. Не можах да спя. Всички бяхме така. На сутринта никой друг не тръгна нагоре с изключение на Али, сина му, Джон Снори и Хуан Пабло. Те изчезнаха с изключение на сина, който се завърна, но това е друга история.

- Какво се случи на сутринта в петък?

- Говорих с него сутринта. Той ми каза: Сега ще слизаме, Антонио. Отвърнах: Добре, Атанас, слизаме. Той тръгна с неговия шерп. Помня Атанас на спускането. Още в началото след лагера има налкон с доста градуси без фиксирано въже.

Гледах как слиза без пикел. Помислих си, защо тръгваш без пикели, хлъзгаво е. Но знаех, че е много техничен и се чувства добре, за да тръгне надолу без пикел. Шерпът на Атанас беше първи, Атанас беше втори. След това бях аз, а после моят шерп. През цялото време виждах Атанас. През цялото време, защото слизахме заедно. Изведнъж, няма как да забравя този момент, не Атанас изчезна. Неговият шерп се върна при мен и ме погледна:

- „Антонио, Антонио“

- „Да“

- „Атанас падна, Атанас приключи“

- „Какво се случи“?

- „Загубихме го. Падна.“

- Шерпът е бил най-близо до Атанас. Какво обяснение даде за падането?

- Не знам какво точно се е случило. Може би някаква грешка. Имало ли е рапел, нямало ли е? Виж, лесно е да умреш в тази планина, защото не е само К2. Технична планина. Серхи беше много опитен, но загуби своя живот по същата причина.

Една малка грешка. Един грешен ход и всяка една секунда може да загубиш живота. Защото е само спускане. Освен това, нещо много важно е, че не е опита или техниката. Убеден съм. Атанас е много силен, техничен и опитен. И най-важното, много добър характер като личност. Проблемът бяха въжетата и зимата. Виж, приятелю. Ти си навън на -40 градуса. Представяш ли си, колко слаб се чувстваш. Заради гадния студ, жаден си, изтощен си от височината, изтощен си от студа, изтощен си от всичките положени усилия. Много е лесно да направиш грешка. Ще ви дам пример с мен.

Имам 60 експедиции из целия свят. На 58 години съм. С доста опит съм. Всеки път се чувствам зле в 2/3 от времето, когато слизам. На два пъти и аз щях да се хлъзна. Защото въжетата са лоши и стари. Винаги трябва да избираш правилното въже. Ако избереш грешното, хлъзгаш се и приключваш. Това е неприятното ми преживяване и това, което се случи с Атанас. Попитах шерпа, какво се случи точно. Той ми каза същото: „Не знам, може би не се е подсигурил, може би някое въже се е скъсало или не е продължило към следващото“. Защото ако се хванеш за едно въже и то не продължава към следващото, има дупка и си приключил. Накрая два хеликоптера дойдоха. Видях как пилотът търси тялото. Същият пилот ни закара с Бернхард в болницата, защото имах измръзване.

Пилотът каза, че е намерил тялото в много лошо състояние. Падало повече от 1500 метра. Това е всичко, което знам за цялата история. Искам да кажа, че съм много тъжен за Атанас. На първо място, той ми беше най-добрият приятел. Освен това много готин човек. Винаги се усмихваше. Винаги беше добър с мен. Непрекъснато говорехме как добре се разбираме българите и гърците. Това е. Много съжалявам. Искам да дойда в България. Казах на моята съпруга, че искам да се прибера в Гърция и да отида в града или селото в България за погребалната церемония.

- Приказвахте ли с Атанас преди фаталното спускане в петък?

- Срещнахме се и говорихме. Той ми каза, Антонио, не е възможно да се стигне до върха, много е студено, мисля, че никой няма да тръгне нагоре, реших да се върна обратно. Отвърнах, да, нека да слезем заедно. Да, ще слезем. През цялото време казваше – Еларе, Ти Канис. Но вече ви казах, че той имаше лошо предчувствие. Сякаш знаеше нещо. За това, което ще се случи. Невероятно е. С него непрекъснато говорехме. Той каза още в базовия лагер, че нещата не стоят добре и може би всички трябва да се приберем по родните места. Отвърнах му, че не трябва да го споменава пред останалите, за да не ги обезкуражи. След като получи диария, го попитах защо не ми е споделил за нея. Той ми отговори много учтиво: Антонио, ти ми каза да не споделям с другите, че имам проблем, трябва да сме оптимисти през цялото време, спазих обещанието си към теб. Отговорът ми беше: О, Атанас, с мен нямаш проблем, защото съм ти близък приятел, но с другите… Атанас е много добър човек. Силен. Не знам защо, не знам защо. Не знам защо. Много съм тъжен. Това е историята.

- Съжалявате ли, че въпреки всички усилия не успяхте да покорите върха?

- Бях готов да тръгна нагоре с останалите. Но ако го бях направил, дори и за малко, може би сега също щях да съм мъртъв. Наистина. В последната секунда си промених мнението. Реших да остана и да не тръгвам с тях. И сега съм жив. Това е животът. Да си знаеш лимита. Тук е смъртта, а тук животът.