Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Петима бягат от Бургаския и обират директора на Сливенския затвор Един от бегълците, които са заловени след 10 дни.

Прокопали тунел под зандана

На 30 януари 1934 г. петима опасни рецидивисти бягат от Бургаския затвор.

Бягството става през нощта и е констатирано на другата сутрин от съкилийниците. На подадения сигнал веднага се отзовава управата на затвора и криминалисти. След кратък оглед на помещението стават ясни всички обстоятелства около изчезването на петимата затворници.

Бегълците са обитавали пети кауш на Бургаския затвор. В огромното спално помещение спят общо 120 арестанти. Помещението е с дървен под. Дъските под леглото на единия от избягалите са били изкъртени предварително, така че през образувалата се дупка да може да се провре един човек.

Избягалите очевидно са били

доста хитри и наблюдателни

Те се разбират предварително, че под дюшемето има кухина, висока около половин метър, през която човек може да премине с припълзяване и да се добере до края на спалното помещение. Леглото, под което е направен отворът, се намира на пет метра от външната стена.

Външната стена на пети кауш опира в каменната ограда на затвора. Тунелът, който са прокопали затворниците е, дълъг около метър и осемдесет. Директорът на затвора многократно е алармирал ресорния министър, че сградата е непригодна да изпълнява отредените и функции. В крайна сметка властта реагира на оплакванията и започва строителството на нов затвор, който към момента на бягството все още не е готов.

Според следователите бягството е обмислено предварително и е подготвено старателно. Прокопаването на тунела е извършено за няколко дни. Бегълците са работели нощем при

строга конспиративност,

за да не събудят подозрение у завистливите си съкилийници.

Оказва се, че леглата и на петимата са в края на помещението до външната стена. Преди да изчезнат, те са покрили с одеялата си, намотани на топка дрехи, за да създават илюзорното впечатление, че има човек под одеялото. Мястото, където излиза тунелът, е двор на частна къща, но нейният стопанин е спял, когато петимата са минали през имението му.

Имената на бегълците веднага са установени от управата на затвора. Тарторът на групата е Спас Кръстев от село Биримирци, Софийско, днес квартал Бенковски, известен в криминалния свят като Гилзата. Той е опитен рецидивист на 38 години, с няколко присъди за кражби и дългогодишен престой зад решетките. Криминалистите помнят, че същият по-рано е правил опити

да прокопае тунели

и под Софийския, и под Пазарджишкия затвор, поради което никой не се съмнява, че идеята за бягството е негова.

Другите участници в групата са не по-малко колоритни. Никола Константинов -Шопа от село Бистрица, Дупнишко, също е стар крадец, обиколил много затвори в страната. Циганинът Злати Маринов е професионален конекрадец, който изтърпявал седемгодишна присъда. Четвъртият участник в бягството е Александър Христов, побългарен хърватин. Той е следствен, без влязла в сила присъда.

Петият беглец е дезертьорът от югославската армия Владета Тасич. Той е сърбин и е потомствен крадец. Баща му Петър Тасич е прекарал по-голямата част от живота си зад решетки. Странното при Владета е, че в момента на бягството изтърпявал присъда от два месеца затвор за кражба и му оставали броени дни да излезе на свобода. След констатирането на бягството бургаската полиция е вдигната на крак. Уведомени са всички участъци в окръга. Засилената бдителност скоро дава резултат. На 4 февруари дирята на петимата е хваната. При полицейска проверка е установено, че предната нощ бегълците са се отбили в една воденица между селата Сегмен и Шехларе, Карнобатско, и са поискали хляб от воденичаря.

Синоптичната обстановка по това време на годината била тежка. Температурите били под нулата, а планината била покрита с дълбок сняг. На 5 февруари вечерта бил разбит и ограбен магазинът на Атанас Тимев в Сливен. Крадците задигнали пари, ботуши, една полушубка и бакалски стоки. На другата сутрин полицаите извършили оглед на местопрестъплението. Веднага установили, че

намерените пръстови

отпечатъци са на Гилзата

Наглостта на избягалите рецидивисти не свършила с този обир. Малко по-късно през деня сливенските полицаи разкриват още едно престъпление, извършено от бургаските затворници предишната нощ. Последните се вмъкнали в дома на директора на Сливенския затвор и изнесли оттам различни вещи на неособено висока стойност.

На 6 февруари затворниците гуляли в едно ханче на 25 километра от Сливен. Там продали откраднатата полушубка. На другата сутрин потеглили през Балкана в северозападно направление. Тежките условия затруднили максимално полицията. За залавянето на бегълците са мобилизирани всички полицейски участъци. Еленският Балкан е блокиран. Изпратени са потери, а по високите планински била били поставени снайперисти.

Най-накрая, след десетдневно преследване престъпниците попаднали в капан. Заслугата била на кмета на село Тарлена, Еленско. В късния следобед на 8 февруари, скитайки с една потеря из труднопроходимите пътища, той забелязал с бинокъла си петима души да се придвижват бавно през дълбоките преспи на една планинска клисура. Заедно с осем души

добре въоръжени стражари

се скрили в една запустяла колиба насред пътя. Кметът правилно предположил, че бандитите ще влязат в колибата да пренощуват, тъй като наоколо нямало къде другаде да го сторят.

Така и станало. След около час и половина изнемощелите затворници се добрали до бараката, но щом отворили вратата, се натъкнали на насочените пушки. Петимата били арестувани и върнати в затвора, а селският отряд, който ги заловил, получил възнаграждение за успеха. Изводът от тази история е, че макар и да не е невъзможно човек да избяга от затвора, е далеч по-добре да не попада там.