Генералът бил шокиран от разграбването: Разчитахме на точност,

а вие, икономистите, се оказахте много по-сложни

Най-голямата му болка бил разстрелът на Луканов - смятал, че това

осуетява пътуването му до Вашингтон и тласка страната към катастрофата

Живков обвинявал Младенов и дясната му ръка Гоцев, че са клекнали на САЩ

За мнозина ген. Любен Гоцев бе сред най-мрачните фигури на прехода - кукловодът, който чрез тайни машинации и мрежа от хора манипулира политическия живот. В медиите често бе свързван с генезиса на групировките в началото на прехода и връзките им с Държавна сигурност. Дали това се подхранваше от приятелството му с Младен Михалев - Маджо, който бе сред създателите на СИК, но впоследствие напусна тази група и България, за да се отдаде на банковото управление в чужбина? Самият Михалев, въпреки че избягва публичността, се появи на погребението на ген. Гоцев с маска на лицето.

Там бяха бившият вътрешен министър Румен Петков, ексшефът на НСС Иван Драшков и много други представители на сегашните и бившите служби

за сигурност

В медиите за имиджа му на кукловод допринасяха и дългите обеди в ресторант "Монтерей", създаването през 1998 г. на т. нар. Генералско движение в БСП, около което гравитираха различни политици и фигури със спорна репутация.

Какъв обаче е бил генерал Гоцев за приятелите си разузнавачи? В миналия брой публикувахме мненията на ген. Тодор Бояджиев и финансиста Кольо Парамов. Общото между тях е убеждението, че Гоцев като изявен американист е посочен от екипите на американския президент Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов да извърши заедно с Андрей Луканов и Петър Младенов

прехода

към демокрация в България.

Според Кольо Парамов до промените и свалянето на Тодор Живков се стига, след като няколко години преди това САЩ установяват контакти с определени лидери от Изтока.

"Сред тях бяха хора на високо ниво като Любен Гоцев и Андрей Луканов", смята Парамов. По това време начело на Америка е легендарният президент Роналд Рейгън, разработил мащабната стратегия за рухването на социализма в СССР и Източна Европа. Част от арсенала й е

играта

с цените на петрола, за да обезкърви руската икономика. Същината й е големият блъф с "Междузвездни войни", който вкара Източния блок в безпрецедентна военна надпревара, довела почти до фалита му в края на 80-те години.

Рейгън хитро плете паяжината си, докато накрая Горбачов няма никакъв избор, освен да признае провала на системата. Притиснат до стената, Горбачов става реформатор и получава подкрепата на САЩ и Великобритания за промените в соцлагера. Преди това обаче Рейгън и Горбачов са имали солидно лоби във всяка една страна, за да реализират прехода към демокрация.

"Неслучайно Живков бе толкова шокиран и блокиран на 10 ноември 1989 г. - казва Парамов. - Самият той осъзнаваше, че тази утопия не може да продължава, но и не можеше да приеме промените на Горбачов. В същото време президентът на САЩ Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща и плеяда големи американски политици смятаха, че могат да намерят принципни и

грамотни хора

в Източна Европа, които да спрат разрастването на този негативен режим, да спестят избухването на граждански войни в бившите соцстрани. Истината е, че САЩ разчитаха на Гоцев и Луканов. Гоцев знаеше твърде много и неговите заключения се приемаха без алтернатива.

Той си бе извоювал този авторитет в годините, докато бе представител на страната в ООН и мнението му имаше голяма тежест пред западните политици."

Според Парамов отношенията между Луканов и Гоцев винаги са били перфектни. Неслучайно двамата заедно с Петър Младенов са в дъното на схемата по отстраняването на Живков от властта.

"Младенов не предприемаше нищо без Гоцев - спомня си Парамов. - От май 1989 г. до свалянето от власт на Живков - всичко това бе плод на систематична работа. Гоцев бе човекът, който настояваше всичко да се проведе умно, да не се стига до фатални сръдни, да няма сблъсъци, да се направи с интелигентен почерк. Обсъждаха се и "хамалски"

варианти,

но той бе против. При тези сценарии имаше риск всички да скочат, да започнат да си отмъщават, а Младенов, Луканов и Гоцев не искаха това."

Мнението на ген. Тодор Бояджиев по този въпрос е с някои нюанси. Той си спомни как още преди промените на среща със съветски стратези той и Гоцев развиват съвсем различни гледни точки за Америка.

"Двамата с Любо направихме изказвания, които силно ги впечатлиха, защото в оценката ни за САЩ имаше моменти, които се разминаваха със съветската генерална линия - обяснява ген. Бояджиев. - Гоцев бе доказан американист, знаеше толкова много, че за нашите мащаби бе на нивото на Збигнев Бжежински.

Той също като него правеше изключително точни анализи, предлагаше точни решения, макар не всички да се приемаха. Любо имаше собствено мнение и винаги го защитаваше, което предизвикваше скрита критика към него. Както и добре прикрит страх, че той се изявява над висшето ниво. Страх, че отива още по-нагоре. Именно оттук се появи и спекулацията, че той е кукловод." Според Бояджиев терминът

кукловод

има съвсем друг смисъл. "Той внушава, манипулира, но в интерес не на истината, а на някакъв друг интерес. Любо никога не го правеше - категоричен е Бояджиев. - Това, което някои наричат кукловодство, е защита на собственото мнение, оценка, прогноза и налагане на това, в което вярва искрено и е бил прав. Но това не е кукловодство. При него бе позиция."

На въпрос какво е било отношението на Гоцев към Живков, Бояджиев казва, че на тази тема изобщо не се е говорело.

"Да се мисли, че е имало активна опозиция тогава, това просто не е вярно - усмихва се Бояджиев. - Не е ставало въпрос да се противопоставяш, но когато имаш лично мнение, което не съвпада с генералната линия, се изисква

смелост, за да

се изправиш

и пред всички да го защитиш."

Според Бояджиев именно този нов поглед за развитие на отношенията между Изтока и Запада е причината за разрива между Младенов и Тодор Живков. Всъщност именно това обяснява защо Младенов привлича за своя дясна ръка Любен Гоцев.

"Основното обвинение на Живков срещу Младенов бе, че се заиграва с американците - обяснява ген. Бояджиев. - А истината е, че Младенов защитаваше българския интерес, той смяташе, че трябва да се развиват отношенията както с Русия, така и със САЩ и виждаше в лицето на Гоцев човек с подобно мислене. Това не значи, че са клякали пред САЩ, за да изпълняват всичко, което им се каже, но искаха да се защити националният интерес и да се развиват отношенията с тази велика държава - не на базата на слугинаж, а на основата на равноправието. В този смисъл Гоцев бе реалист."

Според генерала затова и отношението на Гоцев към Михаил Горбачов е било обективно.

"Той никога не приемаше чуждите преценки наготово, имаше

свое мнение,

което почти винаги бе критично и се различаваше от генералната линия", смята Бояджиев.

Може би именно затова Гоцев бил искрено щастлив, когато се запознава с Аса в шпионажа - Ким Филби, който се среща с цялото ръководство на Първо главно управление - външното разузнаване, а Бояджиев е неотлъчно до него. Също като на Гоцев, веруюто на Филби в шпионажа е, че трябва да мисли самостоятелно, а не да приема наготово партийните тези и опорните точки на този или онзи политик (повече по темата в книгата на изд. "Труд" "Истината за Ким Филби: Конспирацията "Ротшилд").

Според Бояджиев именно заради този стремеж на Гоцев да мисли критично и да отстоява мнението си той съзнателно е бил сатанизиран.

"Цялата история, че е кукловод, че е имало куфарчета,

раздаване на някакви пари

- мисля, че всичко тръгна след като той бе шеф на изборния щаб и БСП спечели с огромна преднина изборите за Велико народно събрание - смята генералът. - Никога не съм имал впечатлението, че Гоцев е с някаква настройка или усет в тази посока, по-скоро смятам, че всичко това е градска митология."

Според Парамов след промените Гоцев бил дълбоко разочарован.

"Недоброто не можеше да го отчете като добро - спомня си той. - Никога не е бил съгласен с прехода, Гоцев казваше: "Вие, икономистите, се оказахте много по-сложни, отколкото предполагахме преди промяната". Беше му обидно, че са поели ангажимент да направят трансформацията, като разчитат на точност, на стегнатост от страна на икономистите, но нещата излязоха извън контрол.

Извън рамките на стратегията им. Правителството на Жан Виденов и компания направиха цялата тази икономическа лудост, която бе продължена и от кабинета на СДС с още по-голяма наглост. Как да приемеш, че най-известните икономисти ще пропагандират масовата приватизация и още на следващия ден ще стартира разграбването? Гоцев не очакваше подобен развой."

Според Парамов една от най-големите му болки е убийството на Луканов.

"Разстрелът му е дни преди да замине за Америка за срещи, организирани от Демократическия институт - казва Парамов. - Ако всичко вървеше по плановете му, България щеше да е съвсем друга. Тези две седмици бяха критични - кабинетът на Жан Виденов много по-рано щеше да си отиде, щеше да има експертно правителство, приватизацията и разпределението на собствеността щяха да се реализират по по-справедлив начин. С ликвидацията на Луканов България бе тласната в пропаст, икономическите гиганти бяха

разпродадени

за стотинки

и разграбени. Това бе отношението на Любен Гоцев към прехода. А отношението му към хората около Жан Виденов бе, че са аматьори."

Според Бояджиев днес най-важното е, че Гоцев е възпитал чудесни деца.

"Едната му дъщеря е сред водещите американски професори и един от най-уважаваните хора от академичния свят на САЩ", казва Бояджиев. Ирина Тодорова завършва психология в България, след което защитава докторантура

в Харвардския университет

Канена е в цял свят да изнася лекции, дори става президент на European Health Psychology Society (EHPS) и негов представител в ООН.

"Единият му зет е сред водещите учени по физика на частиците - признат и известен в цял свят", казва Бояджиев.

"За мен Любо винаги е бил величина, с която не мога да се съизмервам - казва Бояджиев. - Светла му памет."

"През последните 100 години по-добри и нестандартни външни министри от Атанас Буров и Любен Гоцев не сме имали", категоричен е Парамов.