Пътувам постоянно из страната и виждам какво е състоянието на театрите извън София.

В България има над 50 държавни театъра – драматични, куклени, музикални, опери. Има и няколко общински.

В момента системата на финансиране от държавата е справедлива – за всеки продаден билет театрите получават държавна дотация по определена схема.

Така е честно. Имаш публика – печелиш. Нямаш публика – не печелиш. Държавата всъщност дотира зрителя, като доплаща цената на билета му.

Справедливо е, защото стимулира артистите да работят повече и да търсят публиката си. Защо държавата да финансира театри, които никой не би искал да гледа?

Проблемът е, че в по-малки градове, зрителите са ограничен брой. И дори да направиш чудесен спектакъл, публиката е толкова, че стига спектакълът да бъде изигран 2-3 пъти в града и още няколко пъти в съседни градчета (стига те да имат подходящи сцени). И после този спектакъл трябва да слезе от афиша. Което е жалко.

Това обаче може да се реши по следния начин. Ако държавата приеме, че естетическото възпитание е важна част от националната политика, тогава тя би могла да финансира през Министерството на ОБРАЗОВАНИЕТО театрални посещения за учениците от града и съответната област.

Представете си, че в образователната програма се запише учениците от всеки клас да бъдат водени на театър или симфоничен концерт два пъти през всяка учебна година.

Това означава, че трупата на местния театър ще трябва да подготви по два спектакъла за всеки клас – от първи до дванайсти.

За първокласниците – да речем „Ян Бибиян" и „Мечо Пух".

За седмокласниците – „Под игото" и „Албена".

За гимназистите – нещо на Шекспир, „Железният светилник", „Хъшове", „Тютюн", „Януари", симфоничен концерт, опера...

Тези спектакли да бъдат откупувани от министерството на образованието като задължителна част от учебната програма. Учениците не плащат билетите, плаща ги държавата. Защото е поела ангажимент да ги образова.

Ако това стане, местният театър ще трябва да подготви репертоар от двайсетина заглавия. А ако всяко от тях се играе по два пъти в града и по три пъти в околните градчета, това са сто представления на сезон. Сто гарантирани представления!

Това са по 9-10 представления месечно. Сега има театри на държавно финансиране, които играят максимум два пъти в месеца пред полупразни салони.

По този начин хем ще бъдат спасени трупите в малките градове, хем държавното финансиране ще се насочи към нещо истински смислено – естетическото възпитание на учениците и отглеждането на публика.

Не е нормално да има ученици, които завършват гимназия, а никога през живота си не са стъпвали на театър или концерт.

А такива вече има много, за съжаление.

Ходенето на театър, концерт, изложба е навик, който се изгражда в детството. После вече е твърде късно.

Разбира се, тази идея може да се осъществи само ако Министерството на културата и Министерството на образованието започнат да работят съвместно, а не гледат помежду си като на конкуренция.

Заслужава си да поразсъждаваме по тази тема.

*От фейсбук