Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Парамов: САЩ разчитаха на Гоцев и Луканов да свалят интелигентно Живков Любен Гоцев и Кольо Парамов се сприятеляват покрай Андрей Луканов.

Имаше и “хамалски” вариант, но Любен бе против, не искаше да започнат отмъщения, казва пред "168 часа" финансистът Кольо Парамов

САЩ установяват контакт с перспективни кадри у нас, за да извършат прехода към демокрация

В средата на април 2000 г. Любен Гоцев ми се обади с молба да го чакам на другия ден в 9,30 ч. пред НДК - спомня си пред "168 часа" финансистът Кольо Парамов. - Когато се видяхме, той бе в прекрасно настроение. Като го попитах с кого ще се срещаме, той се замисли и каза: "Днес трябва да си плътно до мен.

Седни от дясната

ми страна

Идва Евгений Примаков, за да представи своята книга "Голямата политика" и после сигурно ще се видим".

Седнахме на първия ред, каквото бе указанието, и зачакахме идването на Примаков. Тогава Гоцев ми каза горе-долу следното: "Не знам защо точно сега е решил да дойде. Те са много напрегнати заради Югославия. Там нещата много ще се изострят. Ето, снощи пак са имали проблеми. Ти навремето точно това бе предвидил - каза кога ще е началото, но не и краят, а той ще е сложен. Целият свят играе срещу Югославия днес. Дано

да осигурят точни приоритети,

иначе парцелирането ще е много тежко."

Времето, в което Примаков идва в София, е точно когато Путин е избран за втори път за министър-председател. Именно Примаков му предава поста, след като е премиер от 11 септември 1998 г. до 12 май 1999 г. Точно тогава, на 24 март 1999 г. вечерта, САЩ нападат Югославия. Защо Гоцев държи да е с Парамов на срещата? Причината е, че на 20 януари 1999 г. Парамов дава пророческо интервю за в. "Сега", че между 17 и 24 март България ще претърпи икономически трус.

"От това Гоцев и Иван Матеев много се бяха впечатлили - спомня си Парамов. - В него подчертах, че големият проблем ще настъпи именно в тази седмица, и го свързах с икономически причини около прехода. До 25 март никой не ме попита за тези прогнози. С изключение на Гоцев, който

изрично ме

разпита два пъти

защо мисля точно така. Когато на 24 март паднаха първите бомби в Белград, прогнозата ми "ужили" доста хора. Премиер бе Примаков, но за да бъдем коректни, Русия знаеше два месеца преди това, че САЩ ще нападнат, а моя милост имаше информация."

Примаков влиза в залата,

където го чакат 300-400 души,

а той заедно с представянето на книгата изнася и лекция на тема "Външната политика на Русия на Балканите".

Идеята е, че

след войната

всичко ще е различно и Русия ще бъде друга.

"След лекцията антуражът на Примаков помоли Гоцев да се видят - спомня си Парамов. - Отидохме в някаква стая - ние с Гоцев, Примаков и още двама негови помощници. Тогава на практика се убедих колко ценен и важен е Гоцев за руските си колеги дипломати. Всичко онова, което той сподели като мнение за 10-12 минути, бе сърдечно прието и с голям размисъл от страна на Примаков.

Получи се

един фин спор

доколко твърдо и безкомпромисно трябва да се балансира интересът на България в стратегията за бъдеща Европа, както и взаимното ни сътрудничество, което бе поставено на карта."

По това време правителството на Иван Костов проваля идеята за руски газопровод през България.

"Гоцев обясни, че това е по-скоро временно разбиране, не толкова някаква

трайна мотивация

за бъдещето на България. Позицията му бе, че можем да изпълним всички критерии за членство в ЕС, без да проваляме този важен проект. Естеството на спора бе - предай на Путин, че ще видим как ще се развият нещата, но няма да е толкова трайно това отношение на ненавист към Русия.

Примаков се отнесе с огромно уважение и приятелство към Гоцев и сърдечно го покани - ако реши да посети Москва, непременно да го уведоми."

Парамов се запознава с Гоцев в далечната 1987 г. покрай общия им приятел Андрей Луканов.

"От десетките си срещи с тях си бях извадил заключение, че не може да си в голямата политика, без да познаваш Луканов и Гоцев", смее се Парамов.

На въпрос как си обяснява имиджа на Гоцев като кукловод и кардинал в сянка, Парамов е категоричен, че фактологията около всичко това е измислена.

"Имаше

голяма завист в рамките на БКП

и част от наследниците й, които бяха твърде големи живковисти - казва той. - Те не можеха да приемат промяната, привличането на хора за Велико народно събрание (тогава Гоцев е шеф на предизборния щаб на БСП - бел. ред.), допусна се грешка с избирането на Жан Виденов, а това позволи да се създадат част от групировките. Вече го нямаше респекта към БСП. Тези кухи години между 1990 и 1997 г. бяха белязани от финансова нестабилност,

хората търсеха виновници

и някои започнаха да смятат, че Гоцев е един от създателите на този негатив, но той нямаше нищо общо. Аз съм свидетел на всякакви срещи, в които за каквото и да става дума, той винаги е изтъквал на преден план интереса на държавата, никога не е поставял въпроса за някаква негативна комбинация или нещо от материален интерес."

Луканов представя Парамов на Гоцев като перспективен кадър, който обаче трябва да бъде подложен на тест. Поставят му задача да разработи темата каква е перспективата на България, ако ползва заеми от МВФ, Световната банка и ЕБВР.

"Искаха да направя сравнение

дали това е в

интерес на страната

- спомня си Парамов. - А и да проверят дали мога да подготвя реалистична прогноза за участието ни в тези институции през 1991 г. Очевидно съм преминал летвата, защото след това станах член на бюджетната комисия, станах вносител на основни закони за Сметната палата, за Лондонския клуб,

как да се изтъргуват 5-те млрд. долара

в брейди-облигации, след това станах главен ревизор на БНБ."

Парамов смята, че Гоцев е сред най-добрите външнополитически стратези. "Мога да го сравня само със Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър - казва той. - Неслучайно толкова много го уважаваше Уилям Уебстър, който след три мандата във ФБР оглави ЦРУ. Другият легендарен шеф на ЦРУ Ричард Щолц също много ценеше приноса на Гоцев за развитието на двустранните отношения, когато това бе немислимо."

Според Парамов Любен Гоцев бил сложен характер:

"Ако проявиш честност,

добрината е

изписана на очите му

Въпросът е да приеме твоята честност и прецизност, иначе не става.

Ако започнеш да шмекеруваш,

автоматично си зад борда. Добрината му е в комплексен план.

Който си е правел илюзии, че ще демонстрира нелогично поведение пред него, в този момент е загубил шанса да разчита на един много добър човек."

Според него със сигурност има много недоволни, които са се надявали, че ще бъдат високо оценени от Гоцев и той ще ги лансира в голямата политика,

но са останали разочаровани

"Сбъркали са адреса, не го познават - смята Парамов. - Един толкова сложен характер не може да бъде причисляван към група, която може да въздейства и да издига един или друг. Самият той прецизно си избираше хората и достатъчно точно знаеше кой колко струва и докъде може да стигне."

Според него до промените, активирани от Михаил Горбачов, се стига след като няколко години преди това

САЩ установяват контакти

с определени лидери от Изтока.

"Сред тях бяха хора на високо ниво като Гоцев и Луканов - смята Парамов. - Неслучайно Живков бе толкова шокиран и блокиран на 10 ноември 1989 г. Самият той осъзнаваше, че тази утопия не може да продължава, но и не можеше да приеме промените на Горбачов. В същото време президентът на САЩ Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща и плеяда големи американски политици смятаха, че могат да намерят

принципни и грамотни хора

в Източна Европа, които да спрат разрастването на този негативен режим, да спестят избухването на граждански войни в бившите соцстрани. Истината е, че САЩ разчитаха на Гоцев и Луканов. Гоцев знаеше твърде много и неговите заключения се приемаха без алтернатива. Той си бе извоювал този авторитет в годините докато бе представител на страната в ООН и мнението му имаше голяма тежест пред западните политици."

Според Парамов отношенията между Луканов и Гоцев винаги са били перфектни. Неслучайно двамата заедно с Петър Младенов са

в дъното на схемата по отстраняването на Живков от властта

"Младенов не предприемаше нищо без Гоцев - спомня си Парамов. - От май 1989 г. до свалянето от власт на Живков - всичко това бе плод на систематична работа. Гоцев бе човекът, който настояваше всичко да се проведе умно, да не се стига до фатални сръдни, да няма сблъсъци, да се направи с интелигентен почерк. Обсъждаха се и "хамалски" варианти, но той бе против. При тези сценарии имаше риск всички да скочат, да започнат да си отмъщават, а Младенов, Луканов и Гоцев не искаха това."

Коя е най-голямата загуба за ген. Гоцев, какво е отношението му към Жан Виденов и как се опитва да спре масовата приватизация, четете в следващия брой.