Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Време е и за “умни” мерки за коронавирусната инфекция

Епидемията от коронавирус раздели населението на две - такива, които подценяват инфекцията, и такива, които изпитват панически страх. През март мерките, които взеха властите у нас, бяха на принципа - “готви се за най-лошото, очаквай най-доброто”. Те свършиха работа, за да предпазят от масово дезертиране на лекари, но тъй като бяха прекалено строги, много бързо умориха хората и на това се дължи сегашното неглижиране на малкото съществуващи препоръки - маски на закрито и миене на ръце.

Какво имам предвид, като казвам разумни мерки - такива действия на институции и отделни личности, които по естествен път да намалят контактите между заразоносители и здрави, без да се прекъсва животът за неизвестно колко време. Например програмите на студентите в българските университети са подредени така, щото те да имат физически или дистанционни ангажименти максимум 4 дни в седмицата. В резултат на това те всяка седмица имат дълъг уикенд, в който пътуват по родните си места. И така стават вектор на заразата - би могло да я пренасят насам-натам из републиката.

Ако така се направи програмата им, че те да могат да се прибират само за Коледа, това ще ограничи безцелното шляене, без да се издигат КПП-та.

Или да се намалят посещенията в болници или при общопрактикуващи лекари, като се удължи например срокът на рецептите за безплатни лекарства с поне пет години. Съществуващата система за безплатни лекарства и без това е човеконенавистна и изисква безкрайно редене на 4 опашки. Удължаването на срока на рецептите би намалило натиска върху здравната система в пъти.

Малко разум трябва и в телефонната медицина. Тя да се регламентира ясно. Общопрактикуващите да получат право да преглеждат по телефона. Важното е да се намери начин те да получават възнаграждение за телеконсултациите си и да могат да изписват лекарства по телефона - есемес, вайбър, имейл, телеграм или каквото там си искат. Редно е да се разработи стандартизирано телефонно лекарско интервю. При което след поредица от положителни отговори общопрактикуващият да стига до задължителен физически и лабораторен преглед.

Като стана дума за тестове, т. нар. илайза тестове, които бяха обявени за ненадеждни, всъщност вършат работа за скринингови цели. Ако науката не бе толкоз напреднала, нямаше да има тестове за реакция на полимеразната верига, а все още щяха да се ползват илайза тестовете. Спомням си, преди години за ХИВ инфекцията имаше конспиративни теории, че такъв вирус не съществува, защото имаме само илайза тестове, които отчитат имунна реакция, но не откриват и самия вирус (нещо, което PCR тестовете правят). Тогава съветски учени разпространяваха теорията, че СПИН има, но не и ХИВ. Сега конспиративната теория е, че вирус има, но не и болест. Тъй като илайза тестовете са 3-4 пъти по-евтини и не изискват специализиран персонал, който да ги извършва, могат да се ползват например за периодично тестване в университети и училища или цехове за евентуално карантиране на заразоносители.

Ако суспектният си направи такъв тест и той е отрицателен, това би спестило много разходи и емоции, а PCR да се прави само при положителна находка от имунологичния.

Още нещо - у нас не се правят тестове на отходните води. Те не разпознават конкретния носител, но могат по установеното количество да се правят изводи има ли епидемия в дадено населено място, квартал или конкретен блок.

Без да се затваря отново държавата и без да се подценява опасността, може да се правят някои прости неща за ограничаване на безразборното шляене