Има следи от газ фосфин в облаците на планетата

Учени обявиха сензационно, че са открили следи от фосфин в киселинните облаци на Венера, което може да показва наличието на микроби в атмосферата на планетата и е знак за потенциален живот. Астрономите до момента не са намерили друго обяснение за откритието си освен биологични процеси, но предупреждават, че наличието на химическото съединение не трябва да се приема като безспорно доказателство за наличие на извънземни микроорганизми, а само като вероятност, посочва Би Би Си.

Международен екип под ръководството на проф. Джейн Грийвс от Университета в Кардиф, Великобритания, намерил следите от фосфин на около 50 км над повърхността на Венера. Наблюденията са публикувани в сп. “Нейчър астрономи”.

Фосфинът е безцветен отровен газ, който рядко се среща при естествени условия - в някои блатни микроорганизми и в червата на някои животни. На Земята се получава основно по изкуствен път, при химически реакции в производството. Отделя се също при удар на мълнии и вулканична активност, но в много малки количества, докато на Венера са открити значителни.

Именно това кара учените да лансират сензационната хипотеза - по естествен път такива количества фосфин могат да бъдат получени само в резултат на жизнената дейност на бактерии, съществуващи в безкислородна среда. Астрономите проверили много други възможни обяснения, но за момента не са открили по-убедителна версия за биологичния произход на газа. Те обаче не изключват да става дума за непозната химическа реакция.

Екипът на проф. Грийвс първо идентифицирал фосфина в атмосферата на Венера с помощта на телескопа “Джеймс Кларк Максуел” на Хаваите и след това потвърдил наблюденията чрез комплекса от 45 телескопа в Атакама, Чили. Откритието предизвикало истински шок сред изследователите, признава самата ръководителка на проучването. 

Венера съвсем не е най-очевидното място, където учените биха могли да търсят живот в Слънчевата система. Тя се намира два пъти по-близо до Слънцето в сравнение със Земята. 96% от атмосферата ѝ е съставена от въглероден двуокис в резултат на парниковия ефект, а средната температура на повърхността е 460 градуса по Целзий. В такива условия се топи дори оловото. Космическите сонди, които са кацали на планетата, са оцелявали само минути, преди да се разрушат. И все пак 50 км над повърхността условията са почти “приятни” и ако наистина има живот на Венера, точно тук е възможно да се очаква да бъде намерен.

Основен проблем в атмосферата на Венера е дебелата покривка от облаци, които са съставени предимно (75-95%) от сярна киселина, което е катастрофално за клетъчните структури, изграждащи живите организми на Земята. Независимо от това температурите там са подходящи за поддържане на живот. Но за да оцелеят в сярната киселина, венерианските микроби във въздуха или трябва да използват някаква неизвестна, коренно различна биохимия, или да развият своеобразна броня. “По принцип един по-обичащ водата живот може да се скрие в някаква защитна обвивка от капчици сярна киселина”, казва биохимикът Уилям Бейнс от Масачузетския технологичен институт пред Би Би Си. “Говорим за бактерии, които се заобикалят от нещо по-твърдо от тефлона и се затварят напълно. Но тогава как се хранят? Как обменят газове? Това е истински парадокс.”

Съобщението за откриването на фосфина на Венера бе посрещнато с голям ентусиазъм от учените. Но идеята, че фосфинът на Венера може би е с биологичен произход трябва да бъде допълнително проучена, тъй като може да има все още необяснени геоложки и неорганични пътища за получаването на газа. Доказателства могат да бъдат събрани единствено с изпращането на космическа мисия до Венера.

В момента в орбитата на планетата се намира един единствен земен апарат - японската сонда "Акацуки". Тя обаче е изстреляна отдавна и не е оборудвана да отговори на въпросите, свързани с наличието на фосфина. Най-близката планирана експедиция е тази на "Роскосмос" - "Венера Д", в която участват САЩ, Япония и ЕС. Мисията трябва да стартира в един от възможните "прозорци" - през 2026, 2028, 2029 или 2031 г., посочва Би Би Си.

Веднага след направеното от британските астрономи научно съобщение шефът на НАСА Джеймс Брайдънстейн обяви, че изучаването на Венера трябва да се превърне в приоритет. Той определи откриването на фосфина в атмосферата на планетата като “най-значимото събитие в търсенето на свидетелства за съществуването на живот извън пределите на Земята”. Това изявление на шефа на американската космическа агенция накара мнозина да предположат, че следващата космическа надпревара може да не е към Марс, а към Венера. Частната американска компания “Рокет лаб” обяви, че има готовност да изпрати сонда на Венера още през 2023 г.