Трансформирането на производството на зърнени храни в такова на рентабилни търговски култури - маслени, индустриални, зеленчукови, овощни и др., задължително ще повиши стойността на земята в много райони на страната, които днес се задъхват от пустеещи ниви и липса на видими перспективи.

Това преобразуване зависи от влаганите средства, а бъдещето на неговия стопански успех - от енергичните действия на държавното управление за сериозна промяна в стационарното състояние на селското стопанство, както и от избраната водеща стратегия за осъществяване на тази промяна.

След 1947 год. селското стопанство в България поема по пътя на колективизацията. Учредяването на аграрни комплекси и централизираното държавно управление и планиране на производството, на цените на продукцията и на нейното изкупуване, превръща земеделието в една субсидирана от държавата земеделска индустрия. В същото време с държавни средства се строят язовири, напоително системи, заводи за производство на минерални торове, на препарати за растителна защита, създават се и полезащитни пояси. Разширява се и мрежата от специализирани институти и опитни станции, където се извършва проучване и селекциониране на нови хибриди и сортове от земеделски култури; разработват се технологии за интензивно производство с цел получаване на високи доходи. Въпреки огромните средства и усилия, които влага държавата, администрираното от държавните чиновници земеделие изостава не само от развитите страни, но и от нашите южни и западни съседи.

След 1990 г. започна отново преструктуриране на земеделието, като се извършва реституция - възобновяване собствеността над земеделските земи на нейните законни собственици, обхващащо 98% от обработваеми площи.

Засега земеделската земя в нашето селско стопанство се търси преди всичко за арендуване и сравнително по-слабо - за закупуване с цел разширяване на производствените площи. Цената на обработваемата земя се определя от размера на дохода, който би се получил при отдаването й под наем. Едно увеличено търсене на земя за арендуване с висока цена на наема веднага повишава нейната цена.
Съвременната техника и пазарът на земеделските произведения - свободен и неограничаван, позволяват и най-маломерното земеделско стопанство да се развие в типично пазарно, където и трите фактора - земя, труд и капитал са рационализирани и позволят развитие в определени области на селскостопанското производство.

Парцелирането на поземлената частна собственост по закона за наследството също намалява поземлената рента, тъй като търсенето на земя под наем за обработване е по-ниско от предлагането й. В нашата страна земята като носител на капитализирана поземлена рента (плащане за придобиване на собственост върху земя) се обезценява и от структурата на земеделското производство. Голяма част от обработваемата площ е зает с ниви, като 90% от нея се засява със зърнени храни. Това говори, че малка част от селскостопанските производители модернизират производството си по пътя на отглеждане на интензивни култури за пазара.

Интензификацията на земеделието постави и други проблеми, които не са разрешавани повече от 70 години, защото производството на селскостопански продукти е било главно екстензивно. Днес в световен мащаб се регистрира намаляване на генетичните ресурси на растения и животни, на редки стопански ценни видове и местни сортове, както и на породи животни, а това е почти невъзвратимо в генетичните фондове на страната ни. Замърсяването на природната и околната среда, несъвместимо с природосъобразния начин на живот на биологичните видове и на човека, както и отчитането на постоянно съществуващи неблагоприятни въздействия, промениха коренно концепцията за развитие на земеделието.

Учени и специалисти в различни области в различни области на знанието предлагат създаването на "устойчиво земеделие", което най-общо означава устойчиво развитие на селскостопанските райони с производства, осигуряващи опазване на околната среда. Определението на системата за устойчиво земеделие, дадено на конференция на ФАО (Food and Agriculture Organization of the United Nations) през 1991 г. гласи: "управление и консервация на природните ресурси, както и технологични изменения, обезпечаващи продължително задоволяване на човешките потребности в бъдеще. Устойчивото земеделие има за цел да съхрани почвените, водните, растителните и животинските генетични ресурси и да запази околната среда от деградация. То трябва да бъде технологично осъществимо, икономически оправдано и социално поносимо".
Новият 21-ви век носи проблемите на стария, вече изминал век, като задачите, които предстоят за разрешаване пред всички нас, днешните българи, са много трудни и отговорни пред следващите поколения. Може би ни е трябва да приемем това като едно важно историческо предизвикателство.
Нашите деди са се били за тази земя във войни и въстания, с ръцете си и с дървеното рало са работили от угар до първия сноп, но не са се отчайвали и не са побеждавани. Трябва да вярваме, че всичко, което предстои, е за добро и че времето е наше. В своята книга "Земя на хората" Екзюпери казва: "Земята по-продължително от всички книги ни учи да познаем себе с Защото тя ни се съпротивлява. Когато оре, селянинът изтръгва малко по малко някои тайни от природата и истината, която освобождава така е всеобща."

На 20 декември 1939 г. пред научната конференция на земеделските опитни институти в България тогавашния министър на земеделието и държавните имоти Иван Багрянов (1938-1941 г.) изнася встъпително слово. В изложението с министърът поставя задачите, които предстоят пред българската земеделска наука, произтичащи от проблемите на земеделското производство и по същество непреходни и до днес, а именно:
"Опитното дело у нас, пък и другаде, има преимуществото пред другите служби на земеделието тай-често да чертае нови пътища, да открива нови хоризонти и коренно да преобразява всичко старо в областта на земеделието. Прилагайки методи, изковани от нас и в други страни чрез дългогодишни лабораторни и полски опити, специалистите в опитното поле изучават най-надлежните нужди на нашето земеделие и търсят пътища за да ги задоволят.

Нивото на нашето опитно дело, днес за днес, стои малко по-високо от това на нашите съседи, пък и от това на всички държави на Балканския полуостров и от Близкия изток. Достатъчни би било обаче, да не работим интензивно 3-4 години и нашите северни и западни съседки веднага ще ни изпреварят. Но това не може да стане, защото то нито е в духа на българския народ, нито би било в хармония с голямата програма на Министерството на земеделието и държавните имоти, респ. с ударните мероприятия на тази програма.

Именно днес опитното дело излиза на широкия друм и подема всички проблеми, чакащи отдавна своето разрешение, като има предвид опита на по-напредналите страни и нашия собствен дългогодишен опит.
Пред специалистите, които работят в опитното дело, стоят много проблеми за разрешение. Изучаване и мобилизация на растителните ресурси, с оглед нуждите на земеделието ни; проблемът за сушата у нас, от която страда голяма част от земеделското стопанство; проблемът с фуража, който е основата на нашето скотовъдство; получаване на нови, по-продуктивни сортове и такива, устойчиви на разни природни бедствия - болести, неприятели, студ, полягане при обилни дъждове и др., каквито у нас не са рядкост, преценка на съществуващите влакнодайни, маслодайни, лекарствени, ароматни и редица нови растения, с цел да се получат и въведат у нас най-продуктивните такива, с оглед на нашите климатични и почвени условия, изучаване и подобрение на земеделието в планинските райони, гдето животът и е най-суров и оскъден и пр., и пр.
Задача на нашето опитно дело е да се намерят конкретни пътища за увеличаване на добива от всички култури на единица площ, защото посевната ни площ не може да бъде много разширявана.

Опитното дело в страната е същевременно филтърът, през който трябва да преминат научните достижения на земеделските и въобще - на естествено-историческите науки, преди да се влеят в практиката, за да се избегнат по-късните разочарования.
С това, разбира се, не се изчерпва цялото разнообразие от проблеми, които с изтъкват в областта на нашето земеделие и които трябва да бъдат атакувани и разрешени в нашето опитно дело. Един от най-мощните фактори, които стимулират развитието на опитното дело, са научните конференции, свиквани периодично. На такива конференции се разискват обикновено най-съществените въпроси, предстоящи за разрешение в опитните институти, уеднаквяват се методите на работа и се вземат принципни решения.
Министерството на земеделието и държавните имоти, възлагайки ред отговорни и ударни задачи от своята програма на опитните институти, станции, полета и участъци, се интересува и зорко ще следи, щото всяко тяхно приложение да получи бързо приложение в широката земеделска практика".
(Научна-конференция, 20-25 декември 1939 година, София, част 1)

По това време цялостната програма на Министерството на земеделието и държавните имоти се подкрепят от редица нормативни актове, важни по своята стопанска значимост за развитието на селското стопанство, като: Закон за безмитен внос на горивни и смазочни материали за селското стопанство; Закон за безлихвени кредити за закупуване на дребен селскостопански инвентар; Закон за производство на сонтови семена и посадъчен материал; Закон за увеличаване на фуражните култури; Закон за увеличаване на културите на лен, памук, коноп.

Въвежда се масово редовната сеитба, с което се увеличават доходите на производителите с 5% при равни други условия. Със специална уредба се подпомага строежът на винарски изби чрез дългогодишни безлихвени кредити , осигуряват се средства от бюджета за голям внос на разплодни животни, построява се Институт за производство на противочумен серум по свинете. През 1940 г. Народното събрание гласува Закон за напояване и отводняване на земите и 250 милиона кредит за водостопански мероприятия, както и закони стабилизиращи цените на маслодайната роза, тютюна, върната, виното и слънчогледа.
България е първата страна в света осигурила старините на своите селяни-производители, навършили 60 години, със Закон за Земеделските пенсии, гласуван от Народното събрание на 4 февруари 1941 г.
Втората световна война и последиците за България от нея променят историческия път на българския народ през втората половина наминалия век.

 

 

Изходът е един: "България трябва да стане богата, благоденстваща и щастлива, но - за всички. Тогава целият български народ ще разгърне скритите си сили и ще си създаде в новата история място и участ , каквито заслужават неговия устрем, неговите амбиции, неговото трудолюбие и неговата прекрасна земя. Той ще стане най-велик и уважаван, какъвто е бил и в миналото. Въпросът е как да стане това?" (Иван Хаджийски, 1974 г., т.1, стр. 4-5).