Френският професор Луи Робер прави на пух и прах теорията на Атина и я обявява за лъжа

Гръцки ентусиаст пуска слуха, че е проповядвал във Филипи, а не във Филипопол

Покрай посещението на папа Франциск в България през май 2019 г. пропуснахме отличната възможност да издигнем ролята на нашите земи за появата на християнството в Европа, а град Пловдив да приравним по статус към Рим.

Защото именно в древния град Филипополис (днешен Пловдив) на брега на свещената река Еврос (днешна Марица), дала наименованието на целия континент, апостол Павел създава първата християнска община в Европа и кръщава първата християнка Лидия от Тиатир.

Из Посланието към Филипяните на апостол Павел:

"...до всичките в Христа Исуса светии, които се намират във Филипи, заедно с епископите и дяконите: Благодат и Мир да бъде на вас от Бога нашия Отец, и от Господа Исуса Христа."

Кои са Филипяните?!

Всяка година десетки хиляди християни се стичат в малкото градче Филипи в Северна Гърция и смирено

скланят глава

в молитва

пред подвига

на апостол Павел.

Но големият български професор и родолюбец Асен Чилингиров, който през 1965 г. заминава да учи, а впоследствие и преподава в Хумболтовия университет в Берлин, използвайки свободата да пътува и достъпа до ценна историческа информация, които му дава още по времето на социализма статусът му на немски учен, разбулва мистерията и разобличава измамата.

Именно Пловдив - културната столица на Европа за 2019 г., със своята история от осем хилядолетия и слава на най-стария, непрекъснато съществувал до днес град на континента, е ключът към разгадката.

Ето какво разкрива проф Чилингиров:

"Първото пътуване на апостол Павел се счита за начало на Християнската епоха в историята на Европа. Главният исторически писмен извор за това пътуване е разказът в Деяния на светите апостоли. Макар и кратък, този разказ не дава никакъв повод за съмнение относно

събитията по време на това пътуване,

както и за целите, които апостолът преследва в мисионерската си дейност. А резултатите от тази дейност той резюмира в Посланието си до Римляните, където в глава 13, стих 19, той съобщава, че разпространил Благовестието Христово от Йерусалим и околността дори до Илирик, след което изпраща поздрави до мнозина свои ученици и последователи, за които притежаваме сведения, че са заемали епископски катедри в основаните от него църковни общини, включително в Сирмиум и Филипопол.

В глава 16 от Деянията на апостолите, гл. 16, ст. 9, се разказва за молбата, която по време на сън отправя към него един македонец – да дойде в Македония и да помогне на неговия народ. Тази молба апостолът приема като задача, поставена му от Бога: да предаде Христовото Слово в страната на македонците. Той се отправя още на следващия ден към тази цел и пристига в първия град на тази част от Македония. В разказа на Деянията на светите апостоли се дават и някои подробности за този град, макар той да е известен на всеки образован човек от това време. Апостол Павел очевидно знае, че градът се намира на една река, и че в него има юдейска община със свое молитвено място до тази река. Той отива там в следващия съботен ден, изнася своята първа проповед в Европа и кръщава във водите на реката една жена, впоследствие канонизираната за светица Лидия от Тиатир. В този град той основава и

първата християнска църковна община

в Европа, а тя единствена се споменава в разказа за пътуванията му като основана от него. Продължението на пътуването му в страната на елините, днешна Гърция, в градовете Атина и Коринт, води до пълен провал на мисионерската му дейност и той се завръща към земите на езичниците, като продължава мисията си две години по-късно. И при второто му пътуване неговата апостолска дейност среща силно противодействие в страната на елините, а животът му е застрашен от тамошното юдейско население, поради което е принуден вместо по море, да се завърне в Троада по речен път, през Македония, и отплува от Филипи с кораб, за да пристигне пет дни по-късно в Троада.

През следващите над 15 века се говори много малко за реалното географско място на първия град на тази част от Македония и Филипи, обаче св. Димитрий Ростовски локализира "Филипи" с град Филипопол в своите Четьи Минеи от 1714 г.

Филипопол (сега Пловдив, в България) е тракийският град Евмолпия,

един от най-старите

в света

с история от осем хилядолетия. След като Филип Македонски завзема града около 342/1 пр. Хр., той го преименува на Филипопол (понякога изписван и като Филипи). През този голям административен град минава една от двете плавателни реки на Балканския полуостров - Марица (Хебър/Еврос).

Пътят от Филипопол с лодка по реката и след това през Егейско море до Троада е приблизително пет дена. Във Филипопол има по онова време и

значителна еврейска общност,

чиято голяма синагога в града беше разкопана през ХХ век (мозайката с огромна менора от тази синагога е в Археологическия музей на Пловдив).

Въпреки че в Деянията на светите апостоли се дават точни сведения за града, в който апостолът започва своята мисионерска дейност в Европа, наложило се е мнението, че апостол Павел е посетил градчето Филипи/Кренидес в Северна Гърция. Това мнение тръгва от излезли в края на ХІХ век публикации на местен ентусиаст Ставрос Мерцидис, поставящи Филипи/Кренидес като мястото, посетено от апостол Павел и първата християнска общност. Тези известия бързо се разпространяват, макар че не се основават на научни данни, а от мнимите надписи, за които Мерцидис съобщава, че бил открил, няма никакви преписи или снимки.

Малко преди Втората световна война

известният френски учен епиграф Луи Робер, завеждащ катедра в парижката Сорбона, изследва тези публикации и ги нарича "безсрамни и нагли" фалшификации, но легендата вече е повторена хиляди пъти и се приема като факт, независимо че това градче никога не е било "главен град на Македония". Това малко градче близо до Егейско море, което също носи името Филипи, е било разрушено и запуснато още в 42 г. пр. Хр. по време на най-голямата битка в древността – между войските на Октавиан Август и Антоний, от една страна, и убийците на Цезар - Касий и Брут, от друга.

Три десетилетия по-късно на негово място е изграден римски кастел, населен с римски колонисти-ветерани, които съставят изцяло неговото население до VІ век сл. Хр., а там не е имало нито християнска, нито юдейска община. Нито пък река и молитвено място на юдеи, а също съдилище и затвор, за които се разказва в Деянията на апостолите.

За разлика от римския кастел Филипи главният град на провинцията Тракия, Филипопол, играе важна роля в историята на ранното християнство, а за неговия първи митрополит, апостол Ерм, е известно от изворите, че е ръкоположен от апостол Павел. През следващите векове редица пътешественици, минавайки през Филипопол/Пловдив, споменават, че местните жители били запазили спомена от проповедите на апостол Павел, а на арменските географи Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Агонц са показани параклисите, построени на мястото на

проповедите

на апостола

При извършените през последните десетилетия археологически разкопки там бяха открити основите на забележителни със своите подови мозайки и с големите си размери християнски църкви, а също значителен брой християнски гробници още от първите векове на християнството.

В гръцкото градче Филипи/Кренидес се извършват през 1930-те години археологически разкопки и изследвания, при които се установява, че до началото на VІ век в римския кастел не е имало никакви християнски постройки и изобщо следи от християнска дейност. Освен това

през градчето

не минава река,

а само поточе, което не се влива в Егейско море и изобщо не може да става дума за плаване с лодка по него.

Практични местни хора създават обаче прз последните десетилетия цяла индустрия за обслужване на поклонници във Филипи/Кренидес и дори назовават една разкопана римска цистерна за "тъмницата, където са били затворени апостол Павел и Сила". По време на археологическите изследвания във Филипи/Кренидес също през последните две десетилетия са събрани и проучени всички 670 антични надписа от надгробни съоръжения или паметни известия от целия район между Родопите, Егейско море и реките Марица и Струма/Стримон, който след Първата световна война е включен в гръцката държава. Надгробните съоръжения са само за римски граждани и са на латински език, освен два гръцки надписа, но и те са предназначени за римски граждани, за което свидетелстват техните имена. Надписите са публикувани заедно с немски превод и с бележки за съдържанието им в

два големи тома с общо 1700 страници,

издадени във Федерална република Германия в 1995 и 2009 година.”

Тема за отделен разговор е какво точно учение апостол Павел предава на жителите на нашите земи и защо точно тук то намира благодатна почва, доказателство за което са останките от над 900 раннохристиянски църкви, съществували още от 1 - 3 век.

Лесно ще открием ролята, която това учение играе за настъпването на епохата на Просвещение и Реформация в Западна Европа векове по-късно.

За нас е важно да осъзнаем честта, която ни се е паднала да се родим на тази свещена земя, и отговорността, която носим пред другите народи заради посланията, които излъчваме.

Защото именно тук традиционно се сблъскват и преливат Духовността на Изтока и Материализмът на Запада, преди да бъдат трансформирани и предадени по-нататък.

И именно затова тук и днес продължават да се раждат едни от най-великите посветени в човешката история.