Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Невероятната история на последния оцелял горянин

Агентите "Хари", "Яни", "Йордан", "Септемвриец" съобщават, че почти всички известни николапетковисти от Пловдив са се събрали на панихида на Дечо Чифчийски, който бил вратар на футболния отбор "Марица", по-късно работил в "Агрия", а сега с група хора поддържали връзка с американското разузнаване и Гемето, ръководител им бил някакъв художник, който е "много опасен" - Иван Керемедчиев, и около него също се събирали "крайни контрареволюционери" (братята Гошеви и Константин Симеонов).

На 7 януари 1968 г. Владо посещава Иван Керемедчиев, а в друго сведение агент "Хари" съобщава същата информация, но добавя, че

“групата има намерение да открадне оръжие

от Музея на революционното движение в Пловдив", а майката на братята Гошеви Мария казала, че "ще дойде време синовете ми да отмъстят за убийството на баща им".

По това време Владо заминава войник, разбира се, е трудовак в Лъки, но ДС продължава активното следене на "опасния престъпник". Агент "Йордан" - Георги Кабаков, също е монтиран до него. И тук се появява една светла личност в живота на Владимир Гошев. Колкото и странно да е, той е ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част - б.р.) на поделението им в гр. Лъки, казва се лейтенант Иванов (само това е съхранено). Запазено е писмо от него до Владо, в което пише, че около "редник Гошев се въртят предатели, да внимава, защото е най-добрият работник в бригадата".

Всячески защитава Владо пред началниците и трудовакът Гошев успява да приключи с казармата относително спокойно. Дори агент "Хари" описва на 1.12.1967 г. как са си говорили с Владо какво ще правят, като се уволнят. Примката обаче започва да се стяга около заговорниците. На 30.12.1967 г. пак агент "Хари" има разговор с Владо Гошев, а веднага в акцията се включва и нещатен служител на КДС от Куклен.

Досието е запазило само фамилията му - Арнаудов, по-късно става партиен секретар в селото. Цялата операция се ръководи от полк. Георги Мараджийски от ДС - Пловдив, и му помага майор Иван Танев, който пряко работи с агент "Йордан". Тези изроди дори отбелязват, че Владимир Гошев на 8.04.1968 г. запознава агент "Йордан" с приятелката си, т.е. има му доверие.

Съмнението у Владо Гошев очевидно

го е загризало

и по отношение на "приятеля" Георги Кабаков - агент "Йордан", защото на 2.02.1968 г. при тяхна среща на гара "Филипово" Владо му казва, че подозира, че е агент на ДС. Кабаков - "Йордан" обаче реагира като изпитан воин на ДС - първо се смее на обвиненията, а после се прави на обиден.

На 8 юни 1968 г. цялата група заговорници са в с. Славовица за честване паметта на Ал. Стамболийски. ДС души след тях, още повече че вече има разкрита голяма конспирация. Тук са всички ветерани на БЗНС - Н. Петков: Атанас Арабаджийски, Вангел Горов, бай Тушо, Стефан Стамов, Иван Шаламанов, Димитър Сираков, Иван Керемедчиев, братята Гошеви, Константин Симеонов и още много други. Агент "Септемвриец" пише за това събиране в с. Славовица на 8 юни 1968 г.:

“Бяха се събрали привърженици на Никола Петков

от цялата страна - всички злостни и опасни врагове на БКП".

Ченгетата от ДС решават да действат. На 27 август 1968 г. от работа е задържан Владо Гошев, а след това са прибрани и останалите четирима. Следствието е дълго и мъчително, но не успяват да изтръгнат нищо повече от арестуваните, освен това, което вече знаят. Нищо не им е спестено - бой, глад, заплахи, лишаване от връзка с външния свят.

Към Владимир Гошев е прикрепен следователят от КДС подполковник Енчо Тонев Митев. Четиримата обвиняеми разбират още в началото, че са

следени непрекъснато, подслушвани

и предавани и няма смисъл да отричат дейността си. Отчаян опит да им подобри положението прави основният обвиняем Иван Керемедчиев, който в съдебната зала казва: "Моля за снизхождение към тези млади хора! Те са изключително добри младежи, в никакъв случай не са хулигани!" Напусто - в отношението на ДС и БКП няма милост.

На 7, 8 и 9 октомври 1968 г. се гледа делото на ГАР "Мекерета" - Иван Керемедчиев, Петър Попиванов - Тушо, Владимир Гошев, Петър Гошев и Константин Симеонов. На самото дело има множество свидетели. Някои от показанията им наистина будят и смях, но говорят достатъчно за методите на милицията. Цитирам буквално показанията на Тодор Певичаров:

"Ще говоря, ако не ме биете, заплашвате и няма да стане зле за семейството ми. С ушите си чух как ме заплашвате. Ако и вас ви заградят двама човека и вие ще изпушите, защото има много фукарии. Това го научих от следователите и трябваше да подпиша. Такъв разговор с обвиняемите не е съществувал. Властта е в ръцете на милицията, всичко е в тях - затова подписах. Преди ми казаха, че ако не подпиша, ме чакат две години затвор." (Съдията няколко пъти предупреждава залата да не се смеят при разпита на свидетеля.)

Свидетелят Тодор Портев: "Беше ме страх. Студена пот ме изби, като ме арестуваха". Свидетелят Димитър Кузмов Калоферов: "Навсякъде за контрареволюционни организации говорят. Говорят за "Националхристиянски кръст", за николапетковисти, за бандити, за хулигани. Толкова ли много ги има в България?!". Тук съдията му отнема думата.

На делото са извикани и вещи лица да дадат

заключение за годността на намереното и укрито от петимата оръжие

Ето и заключението им: "Карабината не е годна, без магазин. Намерените пистолети и те не са годни, трябва дълъг ремонт, който подсъдимите не могат да извършат. Двете гранати, амонитът и взривът са годни."

Тук се налага да внеса едно уточнение. Братята Гошеви са се оборудвали и са укрили специални военни дрехи, като излезнат в гората. Скрили са ги под дюшека на леглото на малката им сестра Теофана. Когато правят обиск у тях, тя още спи в леглото и не става от него, докато си тръгнат полицаите. Така едно от веществените доказателства не е намерено.

Напразно адвокатът на Владо - Наню Нанев, се опитва да смекчи неговата съдба с думите: "Нека уважаемите другари съдии да бъдат снизходителни към Владимир Гошев, защото той е най-млад от групата, не е съден и една прекалено строга присъда ще разбие младия му живот". Вбесен, прокурорът Ставрев отговаря на адвоката: "Категорично възразявам това да се взима под внимание! Гошев е млад, но от събраните доказателства е видно, че той е най-злостният враг, най-активният, той е организаторът на групата всъщност! Дори ми се струва, че

трябва да отчетем утежняващи вината му обстоятелства!”

На 9 октомври 1968 г. Пловдивският окръжен съд с председател Богдан Груев и членове Никола Пирянков и Й. Трайков и при обвинението на прокурора Стоян Царев постановява следните присъди: Иван Керемедчиев - 9 години строг тъмничен затвор; Петър Попиванов-Тушо - 6 години и шест месеца строг тъмничен затвор; Владимир Гошев - 5 г. строг тъмничен затвор, Петър Гошев - 5 г. строг тъмничен затвор, и Константин Симеонов - 4 години и 6 месеца. Завинаги са изселени от Пловдив Иван Шаламанов, Стефан Стамов, Иван Клявков и още други земеделци.

Двамата братя са изпратени в затвора в Стара Загора, където с бай Тушо попадат на изпитани ветерани от борбата: Петър Пасков, Георги Заркин, Марий Иванов (Александър Иванов-Сашо), Димитър Пенчев, Алфред Фосколо, Петър Бояджиев, Едуард Генов.

Още в началото Владимир Гошев заявява на администрацията на затвора: "Милост от вас не искам" - при опита им да го уредят на по-лека работа, може би с цел в бъдеще да го вербуват.

Тук ми ще се да направя малко отклонение, с което да отдам заслуженото на двама души. На първо място това е майката на братя Гошеви Мария Сгурова Таралова. Представяте ли си каква е съдбата на тази героична жена. Мъжът й е убит като горянин съвсем млад и я оставя вдовица с деца на една и четири години.

Животът й е непоносим, но тя удържа мизерията и злобата

на обществото. Следва присъда на големия й син Петър за бягство през границата. Намира сили и за да не кукува сама, се жени втори път и ражда дъщеря Теофана Таралова. Следва втора присъда на двамата братя - този път по чл. 108 за създаване на горянска чета. Малкият Владимир е едва 21-годишен. И двамата са събрани в Старозагорския затвор. Отново следват чакания за свиждане, сълзи и мъки. По това време вторият им баща е агитиран в Куклен да се включи в помощ на комунистите и той достойно им отговаря: "Какво искате от мен?!

И двамата ми синове ги вкарахте в затвора

Не им дадохте възможност да учат. Затрихте едно семейство и искате помощ от мен? Малката сестра също е закърмена с маята на антикомунизма.” Ето как въпреки репресиите и гоненията, когато в едно семейство съществува моралът и достойнството, комунистите и Голямото Зло са безсилни пред Духа на истинските българи!

Втората личност, на която искам да се спра, е петият подсъдим Константин Симеонов. Неговите родители са членове на БКП, но когато се опитват да го пречупят, той отговаря: "Никога няма да застана до комунистите и вашата партия. За нищо на света. Аз си имам свои разбирания и съм с приятелите". Изтърпява си стоически присъдата, заболява тежко, накрая ослепява, но не успяват да го пречупят и умира достойно с убежденията си от младостта. Как да не се възхитиш на такива личности!? Сякаш не са българи, сякаш са от друго измерение. Може би трябва да се спомене само - ДУХ, МОРАЛ, ВЯРНОСТ И УБЕЖДЕНИЯ. В края на престоя в затвора отново е направен опит за "приобщаване" на Владо Гошев. Ето писмото на началника на затвора подполковник Георгиев до МВР - Пловдив:

"Сведение за задържания Владимир Георгиев Петров Гошев от с. Куклен, Пловдивски окръг. Същият бе задържан от органите на МВР в Софийския затвор на 27.08.1968 г. и в изпълнение на присъда по НОХД 182 (68 на Пловдивския окръжен съд), по чл. 108, ал. I, от НК и е

приведен да изтърпи наказанието си в Старозагорския затвор

По време на престоя си в затвора се прояви като добър и съвестен затворник. В края на присъдата му бе предложено да бъде помилван с 3 месеца (3.03.1971 г.).

На предложението същият категорично отказа на управата на затвора. Отказът му показва, че идейно-възпитателната работа с Владимир Гошев не е дала никакви резултати. Той си е останал непоправим противник на мероприятията на народната власт. След освобождаването му на 15.05.1971 г. трябва да продължи работата с него на МВР - Пловдив, и да бъде следен от органите като непоправим враг на БКП и народната власт" - 25.05.1971 г., Стара Загора, началник на затвора - подполковник Георгиев. Следва подпис.

Има и продължение на "общуването", като ДС се грижи за Гошев след излизането от затвора.

Следва писмо на началника на затвора от 3 юли 1971 г.

Ето го и него: "До МВР - Пловдив, отдел ДС - Контрареволюционни елементи - Бивши земеделски организации". Предложение относно Владимир Георгиев Петров Гошев от с. Куклен.

Предлагам ви да бъде следен за контрареволюционна дейност и враг на БКП от агенти, както следва: 1. Агент "Йордан", 2. Агент "Септемвриец", 3. Агент "Виолета", 4. Агент "Хари", 5. Агент "Братовчеда", 6. Агент "Поета", 7. Агент "Майстора", 8. Агент "Шофьора", 9. Агент "Мариана", 10. Агент Добрин", 11. Агент "Секретаря", 12. Агент "Симеон" - ДОП и ДОН по "Дърводелеца" (Владимир Гошев) да продължи по линия на Бивши земеделски организации - БЗО. Подполковник Георгиев. Следва подпис".

След излизането си от затвора Владо е дълго без работа, въпреки че и в затвора, и в казармата е сред най-добрите работници. Овладява тайната на дървото до съвършенство. Намират се хора, които му помагат, и той започва работа във възстановяващия се Стар град в Пловдив. Почти цялата дървения, почти всичко, което трябва да се реставрира, минава през ръцете му. Както цял живот прави, се налага с работата си, с прецизната си работа.

Създава семейство и деца, налага се като един от първите жители в Куклен, не отстъпва от убежденията на младостта. Владо продължава да работи и сега, собственик е на успешна фирма за дърводелски услуги и реставрация. Има няколко работници комунисти дори. Няма църква в Пловдивско да не е реставрирана от него, нито стара къща,

майсторлъка му признават архитекти и специалисти

Разбира се, още през 1976 г. е възстановено Дело за оперативно наблюдение "Дърводелеца" - 16022, към Института за паметници на културата, отдел "Трудова младеж". Регистрирано е на 13.12.1976 г. по линия на Шесто управление към категория "Лица, осъждани за контрареволюционна дейност" от оперативния работник Георги Полизанов.

Е, кажете ми, има ли по-невероятна съдба от тази на Владо? Но в крайна сметка той победи в името на Иван Керемедчиев, бай Тушо, Константин Симеонов и брат си Петър всички доносници, офицери и ченгета. Победи БКП с труд, майсторлък и вяра в каузата си. Той ще остави следа на хиляди места в България, а комунизмът беляза страната само с разрушение и мъка!