Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Учени предупреждават: Земята повтаря глобален катаклизъм отпреди 466 млн. години

Чадър от космически отломки ще ни спаси от глобалното затопляне

Горещите дни напоследък все повече напомнят за неизбежността на глобалното затопляне, което според най-апокалиптичните прогнози може да завърши с изчезването на

Учени обаче твърдят, че преди милиони години нашата планета е преминала през такъв исторически етап, пише руският mk.ru. Тогава след края на ордовик* около 85% от видовете живи същества загиват от слънчевите лъчи. И това според изследователи е сравнително успешен край на екологична катастрофа. Тъй като тя протича бавно, в продължение на милиони години, някои животни и растения успяват да се адаптират към промените и оцеляват.

Предполага се, че причина за този драматичен катаклизъм е сблъсъкът на два големи космически астероида между орбитите на Марс и Юпитер, което довежда до освобождаването на огромно количество космически прах. След като стига до Земята, космическият прах я обвива. Това забележимо отслабва ефекта на слънчевата енергия и постепенно понижава температурата на нашата планета с около 10 градуса.

В този катаклизъм изследователите виждат възможност за борба с предстоящото глобално затопляне. "Поставете няколко астероидни аналога със значителни запаси от прах на земната орбита и периодично освобождавайте съдържанието на тези „камиони за боклук“. Подобно на случилото се преди 466 млн години замърсената атмосфера ще блокира навлизането на слънчева светлина на Земята и съответно ще намали степента на горещината.

Според руския учен Алексей Карнаухов, такава идея е осъществима, но много скъпа. "Прахът ще се разпределя в орбита и ще пречи на спътници и други изкуствени космически обекти. В края на краищата, скоростта на "мръсотията" на боклука, например пясък, ще бъде около 10 км в секунда и ще изтрие всички метални конструкции. Освен това пространството е относително понятие. Например на надморска височина от 200 км прахът няма да се върти около земната орбита до безкрайност, а постепенно ще се стеле на Земята. Това означава, че ще е необходимо да се изстрелват "ракети-камиони за боклук" отново и отново.

Има и други варианти за борба с глобалното затопляне. По думите на Карнаухов в точка „Лагранж“, на линията между Земята и Слънцето, би било по-ефективно да се създаде космически чадър от най-тънкото фолио и с диаметър около 1000 км. Той ще се върти около небесното ни тяло със същата ъглова скорост като Земята. И постоянно ще хвърля сянка върху нея, като по този начин ще отслабва потока от лъчи. За изграждането на такъв чадър обаче е необходима база на Луната, от която той да бъде спуснат. "Луната има 6 пъти по-малка притегателна сила, отколкото Земята, освен това няма атмосфера, която космическият апарат трябва да преодолее. Стартирането от Луната би било много по-икономично, смята ученият.

*Ордовик e вторият по ред геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 488,3 ± 1,7 млн. години, продължава около 44,6 млн. години и завършва преди 443,7 ± 1,5 млн. години (МКС, 2004,[5]карта). Периодът започва непосредствено след края на камбрий и е следван от силур. Краят на ордовик е белязан от масово измиране на групи живи организми. По времето на ордовик безгръбначните животни като мекотели и членестоноги са доминирали в океаните. Рибите продължават да еволюират и се появяват първите челюстни животни.