“24 часа” търси силните каузи на България, които могат да обединяват

Може ли България не само да преодолее кризата след COVID-19, но и да постигне ускорено развитие през следващите 30 години? Може, ако формулира дневен ред от силни и работещи каузи. “24 часа” започна проекта си “Новите 30 години” и потърси идеите на млади сънародници, впечатлили с идеи и каузи, още преди кризата с пандемията, но той е все така актуален. Защото ни трябват каузи, които могат да обединяват, идеи за решения на общите ни проблеми.

“Новите 30 години” е проект за каузите на България, формулирани от умни и успели българи. Днес повече от всякога ни трябва разговор за национални приоритети, които да привлекат и спечелят интереса и енергията на българите и да служат като мотор за развитие на обществото.

В разговора за обединяващите каузи е важен и дебатът какво ще е управлението в следващите години - темата на тези страници.

----------------------------

Сценарии - коалиционно, с програма, на консенсуса

Остават 9 месеца до новите парламентарни избори през март 2021 г. Социолози прогнозират, че в следващия парламент едва ли една партия ще има повече от 50% и правителството ще е коалиционно. Тогава България ще преживява последствията от кризата, предизвикана от коронавируса.

Възможно ли е обаче формулата на кабинета да е друга?

От всичките 18 кабинета, управлявали държавата от 1990 г. насам, като изключим еднопартийните, 7 са коалиционни, а 1 програмен. Има и 5 служебни.

Правителството на Димитър Попов идва на власт на 22 декември 1990 г. и е съставено след преговори между парламентарно представените сили в парламента. Съставено е от представители и експерти на БСП, СДС и БЗНС. Наречено е програмно - двете му основни задачи са да стартира икономическата реформа и да подготви и проведе следващите парламентарни избори. Управлява 10 месеца.

Кои са коалиционните

кабинети

Формално такова е правителството на Филип Димитров, което идва след кабинета “Попов” и управлява от 8 ноември 1991 г. до 30 декември 1992 г. То е коалиционно, защото формално тогава СДС е коалиция, а иначе е подкрепено от ДПС. Кабинетът на Филип Димитров пада след вот на доверие, поискан от министър-председателя.

В края на декември 1992 г. с мандат на ДПС Любен Беров оглавява правителство, подкрепяно и от БСП, АСП и БСДП. То управлява почти две години - до 2 септември 1994 г., когато подава оставка след 6 вота на недоверие, поискани от СДС.

Зад кабинета на Симеон Сакскобургготски, който изкарва пълен мандат през 2001-2005 г., също стои коалиция - НДСВ, ДПС и “Новото време”. НДСВ обаче претъпя тежки щети и резултатът му на изборите през 2005 г. бе далеч по-нисък от този през 2001 г.

Ярко коалиционно правителство бе това на тройната коалиция - БСП, НДСВ и ДПС, с премиер Сергей Станишев. Интересното при него е, че трите партии нямаха много общи точки в програмите и политическите възгледи, а НДСВ и БСП до изборите бяха изострили много тона помежду си. От 2005 до 2009 г. тройната коалиция изкара

пълен мандат,

но донесе много негативи

както на трите партии, така и на архитекта ѝ - президента Георги Първанов.

На предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. ГЕРБ спечели най-много гласове (30,52%), но не съставя правителство. Мандатът е връчен на втората политическа сила “Коалиция за България” и на 29 май 2013 г. Пламен Орешарски е избран за министър-председател с мандата на БСП и подкрепен от ДПС и “Атака”. Управлява година и един месец - от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г.

Предсрочните парламентарни избори на 5 октомври са спечелени от ГЕРБ с 32,67% от гласовете. В парламента влизат рекордните 8 партии. Бойко Борисов оглавява второто правителство на ГЕРБ на 7 ноември 2014 г., в което влизат представители на Реформаторския блок и АБВ. На 14 ноември 2016 г. Борисов депозира оставката на правителството в Народното събрание след загубата на ГЕРБ на президентските избори.

Третото правителство на ГЕРБ е съставено в коалиция с “Обединени патриоти”. То управлява от 4 май 2017 г. до днес.

Има ли друга форма на управление освен еднопартийни и коалиционни кабинети, които може да управляват? Зададохме следните въпроси на политолозите Димитър Ганев, доц. Стойчо Стойчев и проф. Румяна Коларова:

1. Какъв тип правителство може да има в България след парламентарните избори през март 2021 г.?

2. Може ли у нас да има правителство на консенсуса, за да преминем през кризата с коронавируса?

Вижте техните отговори:

 

Димитър Ганев, политолог:

Може да видим

причудливи

коалиции

на довчерашни

противници

Разговорът за бъдеща управленска конфигурация днес е стреляне в тъмното. Изключвам възможността за предсрочни парламентарни избори, така че говорим за управление, което ще се състави след повече от 9 месеца. Това е страшно много политическо време, особено предвид динамичната ситуация, в която се намираме. Вижте само колко събития и процеси се преплитат

- COVID, SMS-и, снимки,

нови партии, прокуратура,

енергийни проекти

с геополитическо значение, икономическа криза вследствие на епидемията, която по-съществено ще усетим наесен. И това е само част от общия пейзаж в последните 2 месеца. А до изборите остават девет.

Малко сигурни части имаме в уравнението. Едно от тях е, че основни играчи в следващия парламент ще са ГЕРБ, БСП, ДПС и може би новата партия на Трифонов. Ами “Демократична България”? Ами патриотите? Ами евентуална формация около Манолова? Ами проектът на Цветанов? Ами заявката на Божков? Представете си колко различна ситуация имаме при Народно събрание с 3-4 партии или със 7-8. Ако някой днес ви каже колко партии ще има в парламента след изборите 2021 г. най-вероятно ще ви подведе или просто ще спекулира с цел да ви внуши определена идея.

И все пак.

От изключително значение ще е коя партия ще спечели изборите. От една страна, това ще ѝ даде силното психологическо предимство на победителя, но по-важно ще е, че тази формация ще вземе първа мандат за съставяне на кабинет. А изглежда сигурно, че нито една партия няма да може да състави самостоятелно правителство. Ще трябват партньори.

Оттук нататък всички опции са на масата. Разбира се, че в рамките на кампанията тонът ще се изостри, но виждали сме да се правят най-различни “исторически” компромиси. Няма да ни учуди и след година

да осъмнем с някоя

причудлива прегръдка

между довчерашни

непримирими политически

опоненти

Но именно защото това вече сме го гледали, този път може да се потърси и някоя по-красива форма. За да изглежда поне различно. За да тръгне следващият мандат с една идея по-голяма надежда у хората и по-силна легитимност.

Всяка една на пръв поглед безпринципна коалиция може да изглежда далеч по-приемлива под формата на програмно правителство например. Ще се каже, че “да, ние не се обичаме, но в името на една добра програма сме готови да си стиснем ръцете и да управляваме заедно”. Тогава част и от най-острите партийни лица могат да минат малко на заден план, а в министерствата да влязат лица с повече авторитет и компетентност в дадения ресор. И всичко това да се впише в общия политически контекст за онзи момент - “криза е, трябват общи усилия и отговорност”.

Румяна Коларова, политолог:

Сценарият минава през

президентски избори без

ярост и с нов профил

кандидати

Консенсусното правителство по дефиниция е правителство на свръхшироката коалиция.

Това означава не само, че дори и един от коалиционните партньори да напусне правителството, то да запази своето мнозинство, т.е. че консенсусното правителство е много стабилно.

Но също така, че при формирането му от водещо значение не е осигуряването на парламентарна подкрепа, а обединяването около общо приемливи правителствени приоритети, около обща управленска програма.

В България е имало две консенсусни правителства - на Костов, което получава свръхширока подкрепа за излизане от кризата и на Станишев, което се формира, за да осигури приемането на България в ЕС.

Всички правителства след 2009 г. без настоящето са малцинствени (което означава, че са разчитали на подкрепа извън управляващите партии). Сегашното правителство е минимално печеливша коалиция, което означава, че функционира благодарение на едно войнстващо мнозинство.

При сегашния модел на междупартийна конкуренция формирането на консенсусно правителство чрез свръхширока коалиция изглежда невъзможно. Според мен в България

следващото

правителство ще бъде

коалиционно с

малцинство,

или с минимално печелившо мнозинство.

Кризата COVID-19 макар да изисква мобилизация на цялото общество, не предполага кабинет със свръхмнозинство. Това, което е абсолютно необходимо при подобни ситуации е т.нар. базов консенсус, който обаче не изключва ясно и силно противопоставяне по основни теми.

Ключовата институция, която може да гарантира базов консенсус в България, е президентът.

Големият проблем на сегашната конфигурация е, че

президентът се

позиционира понякога

дори като

по-радикална

опозиция от БСП

А всъщност ролята на президента е точно обратната - да дефинира именно базовия консенсус, основните национални приоритети, които и управляващите, и опозицията следват.

Или с други думи, ако в българската политика има базов консенсус, той няма да се дължи на министър-председателя и на парламентарното мнозинство, а трябва да се изработи от президента.

До подобен управленски модел може да се стигне само, ако на следващите президентски избори се появи подходящ, консенсусен кандидат, когото един от двата политически блока издигне или подкрепи.

Това означава не само да не се издигат партийни кандидати, но и в президентските избори да не се търси остро политическо противопоставяне, което, предполагам, ще бъде неизбежно на парламентарните избори, които ще ги предшестват.

Стойчо Стойчев, политолог:

Ако патриотите не прескочат

бариерата, а Слави го направи,

каква коалиция?

Правителство на минималния консенсус у нас може да бъде излъчено, но в нашия политически контекст ще означава скрита коалиция.

В досегашната си история ние сме имали подобна коалиция през първия мандат на ГЕРБ, когато те имаха 117 депутати и не им достигаха гласове за мнозинство. Тогава кабинетът мина с подкрепата на част от десните, след което започнаха да се отлюспват независими, да гравитират около управляващото мнозинство и да го крепят.

Ако след парламентарните избори не може да се формира адекватна коалиция, а това може да стане, ако например патриотите не влязат, а Слави влезе, предполагам, че ГЕРБ като първа политическа сила ще имат мандат за кабинет. Ако имат принципна договорка с ДПС за подкрепа, ще успеят да го направят без ДПС да участва директно като коалиционен партньор. Предполагам, че в такъв формат и министри няма да излъчи, но пък вероятно ще има някаква договорка за назначения във втори-трети ешелон.

Такава формула обаче ощетява ГЕРБ, защото всякаква асоциация с ДПС все още носи негативна конотация като настроения и нагласи. Но не е задължително да носи негативен контекст като управление, защото ДПС напоследък се държи като отговорна партия. Най-малкото е предсказуема.

А на фона на нестабилните коалиции от последните два мандата, в които реформатори и патриоти създадоха само скандали - ту промени в едни режими, ту дестабилизация в други, като цяло едно подобно правителство не би било лошо от управленска гледна точка, но

ще носи имиджова

щета на ГЕРБ

Така е, защото все още хората на масово равнище не искат да видят ДПС дори с единия крак във властта, камо ли с двата.

Впрочем това в ДПС добре го осъзнават. Те още в началото на сегашния мандат на ГЕРБ предлагаха подобна формула - да подкрепят правителство на малцинството на ГЕРБ с уговорката патриотите да не бъдат допускани до властта. Като цяло обаче на ГЕРБ към момента не им се е налагало да ползват тази опция, защото и Веселин Марешки подкрепяше в ключови моменти мнозинството, а и патриотите се държаха до последно. Но ако патриотите не влязат в следващ парламент и ако основната партия извън БСП и ДПС е тази на Слави, тя поне в началото ще се конфронтира с ГЕРБ.

При това положение не е изключено ГЕРБ да сформира правителство на малцинството, подкрепено от ДПС. Последния път, когато такова правителство на малцинството е зависело от ДПС, беше при Филип Димитров. Беше много ранен етап от развитието на българската демокрация, но тогава в общи линии стана ясно, че когато той не може да се договори с тях, те си дърпат подкрепата. И така падна кабинетът на Филип Димитров.

Не вярвам обаче с Борисов да се случи подобна развръзка, защото историческите епохи са принципно различни, различни са и политиците. Така че такъв тип правителство би било доста по-стабилно, но за ГЕРБ би било имиджова щета.