Концентрацията на власт в един служител на МВР, който ще установява нарушение на пътя и ще налага глоба с един фиш, създава условия за корупция. С това становище антикорупционната комисия отказва съгласуване на някои от промените в Закона за движението по пътищата.

 Вижте и анализа по темата на юриста Иван Тодоров.

Как да се връчват по-лесно наказателните постановления? С уведомяване с есемес

Как да се събират по-лесно глобите? С по-голяма отстъпка при бързо плащане

При наказването на административни нарушения пътният полицай съставя акт за нарушението. Чак след това друг служител, който не присъства на съставянето, чете възраженията на извършителя, евентуално допълнително представени от него доказателства и едва тогава издава наказателно постановление. С него се налага наказанието – най-често глоба, но и отнемане на книжката, спиране от движение на автомобила и т.н.

Самото наказателно постановление е правораздавателен акт – един вид с него се решава спорът между нарушителя и съставителя на акта. Когато наказанието се налага само с фишЫ качеството му на правораздавателен акт

става съвсем

афиф работа

При досега съществуващата уредба, чрез комбинацията от съставяне на акт и последващо налагане на наказание

се разкъсва

връзката между

извършителя

на нарушението и служителя, който налага наказанието. Затова нарушителят трудно може да намали размера на наказанието, като подкупи този, който го налага. Естествено, ако не се състави акт, няма да се наложи и наказание. Но при съвременните аудио-визуални средства за наблюдение на пътните полицаи вече не е съвсем лесно те да бъдат подкупени. Явно това наблюдение дава някакви резултати, защото парите, които се дават, за да стане някой пътен полицай, понамаляха, т.е.

явно и даването

на подкупи

става по-трудно

Няма как да не съгласим със становището на КПКОНПИ: “Свръхконцентрацията на власт поставя под съмнение ефективността на контролната и санкционната дейност на администрацията и поражда въпроси относно безпристрастността и условията за проявление на корупционно поведение.

Всъщност проблемът не е в самото издаване на наказателно постановление. Аз в над 30-годишната си практика имам само 2-3 случая, при които се отказва да се издаде наказателно постановление и това е ставало чрез представяне на нови доказателства, искане за свидетелски показания и допълнителни обяснения – нещо, което рядко си заслужава усилията.

Проблемът е във връчването на наказателното постановление. Докато поначало фишът се връчва веднага на нарушителя присъствено.

Свидетел е вторият полицай от двойката пътни полицаи, което е лесноосъществимо. Истината е, че няма организация и ресурс за връчването на наказателните постановления и освен това много от нарушителите се стараят да осуетят връчването. В България от десетилетия няма желание за електронизация на административните процедури извън събирането на данъци. Поради това и фирмите, и учрежденията, и гражданите нямат уредени от закона електронни адреси, на които да им се изпращат съобщенията. В Административнопроцесуалния кодекс се предвижда процедура всички юридически лица и адвокати да имат задължително електронни адреси в административните производства, но това просто не се случва на практика.

Въпросът с уведомяването на нарушителя за издаването на наказателното постановление може лесно да се реши, като при съставянето на акта

нарушителят

дава мейл или

мобилен

телефон, на

който да бъде

уведомен

с есемес

Много лесно е да се приложи заверено от съответното длъжностно лице копие от изпратения мейл или есемес към преписката и с да това се смята, че нарушителят е уведомен.

Това, че той не си е отворил мейла или не си е прочел изпратения смс не бива да е оправдание. Да си шофьор, е лицензирана дейност и изисква определено равнище на образование.

Достъпът до кола означава, че водачът или има средства да си я купи или наеме, или му е предоставена по занятие, или му е гласувано доверие от близък човек. Всичко това означава, че

водачът е в

състояние да има

най-елементарното

- или мейл,

или мобилен телефон. Аз не познавам шофьор, който да няма поне едно от тези две неща. Мейлът и мобилният телефон са неделимо присъщо към всеки що-годе активен в живота човек. А след като някой управлява автомобил, той е определено активен човек.

Още по-ефективно би било занапред всеки човек, който получава книжка, да дава електронен адрес за уведомяване. И да има грижата, ако го смени, да уведомява за това. Да се иска адрес с електронен подпис, би било прекомерно за граждани.

КПКОНПИ основателно възразява за начина на съобщаване за фиша при неправилно паркирано превозно средство. Законопроектът предвижда, че “фишът се счита за връчен от датата на закрепване на уведомлението към моторното превозно средство“. Това не е достатъчна гаранция, защото деца или недобронамерени лица могат да премахнат залепеното съобщение. Нещо повече – възможно е то така да бъде залепено, че шофьорът да не го види. Би следвало в законопроектът да се уточни например да се залепват 2 съобщения – едното на стъклото на водача, а другото – на отсрещното стъкло. Би следвало полицаят, залепил съобщенията, да направи с мобилния си телефон или с фотоапарат снимка на автомобила, на които да се виждат и двете залепени съобщения и номерът на автомобила. Снимките се разпечатват и се прилагат към административната преписка.

Недопустимо е да се отнема книжката при несъществени нарушения – само с цел примерно да се плати по-бързо глоба дори без да са взети мерки за ефективно уведомяване на водача. Автомобилът е необходимост не само за водача, но и за децата и семейството му. Отнемането на книжката, без да е предвидено като самостоятелно наказание и без да се е произнесъл съдът, е непропорционална мярка. Тя би довела и до дела за търсене на отговорност от държавата.

Това, което се цели да се реши със законопроекта, е да се събират бързо глобите и да се изпълняват ефективно другите наложени наказания. Първият голям проблем в момента са трудностите по уведомяването (съобщаването). Вторият голям проблем е събирането на парите и налагането на другите наказания – лишаване от правоуправление и спиране от движение. За ефективното събиране на глобите

по света са

измислили

няколко начина

Първият, който в някаква степен се използва в България, е, като се дава отстъпка на тези, които платят бързо глобите си, без да обжалват. Това не е достатъчно използван стимул. Размерът на отстъпката следва значително да се увеличи (най-добре в пъти), като същевременно пропорционално глобите се коригират нагоре. Така нарушителите ще имат стимул да платят бързо, ако са виновни. Що се отнася до отнемането на книжката или до спиране на движение на автомобила, за това не е необходимо книжката да се вземе ефективно, нито пък да се отвинтват номерата. Ако наказателното постановление или съответно фишът не бъде обжалван или ако съдът потвърди наложеното наказание, отнемането и спирането от движение влизат автоматично с всички законови последствия от това.

Събирането на глобите на границата е само израз на безсилието на Пътна полиция да съобщава за наказанията и ефективно да събира глобите.