Споделям един общоизвестен феномен, за който ние, повечето хора, трудно си даваме сметка. Аз бих го определил като феномена на стесненото съзнание. Състои се в следното:

Когато намразим някого, отвратени сме от някаква личност, ненавиждаме го, независимо дали в личното си обкръжение или в обществената сфера, ние оглушаваме и ослепяваме в значителна степен, а понякога, при по-силен афект — напълно. Ние преставаме да чуваме, да изслушваме, да разбираме неговите аргументи (независимо дали са лоши, добри или по средата), губим способността даже физически да го виждаме обективно като, да кажем, невзрачна някаква си личност, а го деформираме в своето възприятие до най-негативните му външни черти.

Всичко това има своя, вероятно еволюционен смисъл, защото ние трябва да сме в състояние да дискриминираме, да различаваме своите потенциални врагове и противници и да им се противопоставяме.

Но, по-мъдрата позиция би била да запазим остротата на своята възможност да виждаме и чуваме максимално ясно и без изкривяване отсрещната страна. Не е нужно да я обичаме, трябва само да я чуем внимателно и да я оценим обективно. Това е за наше добро. Дали българите сме способни на това? Не съм сигурен...

*От фейсбук