Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лала Шахин паша до султана: Защитниците на София са едри, мустакати, калени в бой, но обичат
вино и ракия Лала Шахин паша е бил доверено лице на султан Мурад I, когото обучавал във военното изкуство още като юноша.

Пълководецът се възхищава от горите, водите, овощията и добитъка

Крепостта била яка. Със сила и юначество не можела да се превземе

Пълководецът на османските войски Лала Шахин паша, започнал набезите срещу София, е роден като християнин в земите около днешна Бурса, но приел исляма. Така успял да се издигне и станал личен учител на бъдещия султан Мурад I, който после го назначил за главен бейлербей на Румелия (завладените земи в Европа).

Падишахът го изпращал в най-трудните битки

на завоевателите. Когато стигнал до София и се опитал да я подчини, той срещнал сериозна съпротива. Написал доклад, в който обяснил, че трябва да се измисли друг подход и описал цветисто града според цитираните от Диаманди Ихчиев източници.

"Аз, сердар на османските победоносни войски, които воюват с кюфарските (неверници – бел. ред.) владетели в центъра на Румелия, няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София. Но за жалост крепостта не можа по никой начин да се превземе с атака и щурм отвън - започва рапорта си пашата. - Тая крепост е силна, здрава и много яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дори вредни. Големи жертви паднаха от динислямските (изповядващи религията ислям – бел. ред.) храбри войници, които се самопожертваха като курбан.

Аз като румелийски бейлербей (главен военачалник – бел. ред.) сам лично водих храбрите войски на атака, но нищо не се сполучи – връщах се надире без успех. Убедих се, че тази яка и много силна крепост със сила и юначество не ще може да се превземе скоро, ако не се употребят в случая някои хитрости и изкусни военни планове. Да се дават напразно безполезни жертви от хора, да се хабят материални средства и да се губи време е доста рисковано и гибелно за нашето завоевателно дело.

Преди всичко осмелявам се да ви опиша според както имах възможност отблизо да узная и да се осведомя за положението и здравината на софийската крепост. Последната

още от старо

време е била добре

укрепена отвътре

с всички приспособления на военното изкуство.

Тя е била столица на кюфарските хакимтекфури (области) и постоянно е била главна резиденция на всички кюфарски военачалници, велможи, сановници и главнокомандващи. Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отборна армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия –

с една дума

хора веселяци.

Откъм продоволствия крепостта има в себе си изобилно храни – жито, брашно и жива стока – едър и дребен добитък. Софийската котловина е много изобилна в земеделско и скотовъдно отношение. Тя може да храни дълго време огромна армия. Военни провизии, припаси и военножелезарски работилници има в крепостта предостатъчно и оттам може да се набавя всичко, що е потребно за войската им.

Индустриални заведения, занаятчийници и работилници в София има доста – там се обработват тънки и дебели, вълнени и памучни материи, с които се обличат както кюфарските войници, тъй и многобройното население, което живее там. София като заобиколена от близки гори и планини има преизобилно студени балкански води за пиене на населението и за поене на многобройните стада, с които тъй много се слави тая страна.

Климатът е добър, умерен и много здравословен. Овощия от всякакъв род и лозя там има в изобилие. Търговията в града е доста развита, защото

на всяка страна

се съглеждат

като пиявици

наредени пътища,

по които сноват насам-нататък пътници-търговци, търговски кервани с разни стоки и изделия, които се работят в София и се разпространяват по посока за Румелия и за по-нататък. Пътищата и друмовете са много големи.

Полето и горите са пълни с изобилни треви и овощни дървета. Има и големи балкански дървета за градежи. По Софийската котловина се забелязват много диви животни като чакали, вълци, сърни и други. Така щото

София и Софийското поле представят истинска райска ябълчева градина.

При това вътре в София има и минерални горещи води, що служат за нуждите на населението, което е доста красиво, едро и стройно на глед, с весело настроение.

Управлението и владението на София се намира изключително в ръцете на великия мръсник като тимар, а приходите, които се получават от данъци, той, владетелят, раздава на фаворизирани близки нему личности, които се готвят да заемат високи държавни постове, подобно на тези, що носят названието бейлербейлък.

Да се стои по-нататък по тези страни става излишно и аз съм на мнение да оставя за свой заместник на поверения ми бейлербейлък и за комендант на османските победоносни войски подведомствения ми военачалник Индже Балабан бей. Заповедта и повелението зависят от вас."

Така завършва Лала Шахин паша рапорта си според легендата и описанието на Диаманди Ихчиев. И в него учените откриват части от разкази от по-ранни източници.

“В поемата “Възхвала на София”, чийто автор е Идрис Битлиси

и която той включва в своята история на завладяването, наистина се говори с много възхищение за града.

Описва колко са хубави водите, какви красавци са хората, колко е чист въздухът и природата, планината Витоша, колко е плодородна земята и какви животни се отглеждат. Поемата наистина е впечатляваща", разказа доц. Росица Градева. Според нея текстът поставя събитието по завладяването на София с десетина години по-рано.

"Именно

Битлиси за първи път споменава легендата за отвличането

на управителя на софийската крепост – добави доц. Градева. – Той не посочва имена – нито Янука, нито Сондек. Говори за местен човек, приел исляма, влязъл в града, който явно се разбира добре с бранителите на крепостта и влиза в най-близкото обкръжение на управителя.

Разказва, че този младеж излиза сам с управителя на лов и успява да го закара до горите около днешен Пазарджик, които са били ничия земя. Завързва го и го предава на предните отряди на османците. Битлиси е категоричен, че атаката е само откъм Пловдив с главнокомандващ Лала Шахин. След като не успява да завземе днешната ни столица, завива към Самоков - Ихтиман.

Според другата хроника, писана по същото време - тази на Кемалпашазаде, София е първо обсадена от юг – откъм гръцкия град Серес. Разказът е объркан, може би авторът е компилирал от различни източници. Но и в двата документа става дума за завоюване с оръжие –

споменават се

битки, крепости,

борят се с джихад

– категорична е доц. Градева. – При това падането на София е трудно.

А след това тя е присъединена към Османската империя със статут на гранична зона – като трамплин за по-нататъшно завладяване. Споменатият военачалник от Кемалпашазаде, който настъпва от юг, е полунезависим. Не е част от османската военна машина, не е получил задача от султана за разлика от Балабан бей, който тръгва от Пловдив."