Не се създава овреме непримиримост към такова поведение

България е една помазана от господ държава с умерен климат и четири годишни сезона. Имали сме късмета да сме близо до държави с прекрасни курорти и вкусна храна – Гърция, Италия, Турция.

Рационално мислещите граждани и управниците имаха достатъчно здрав разум, за да влезем в Шенген и еврозоната, което вече ни кара да се чувстваме европейци. Като членове на ЕС пътуваме без визи до все повече държави по света. Повечето, които са пожелали имат 10 г. американски визи.

Нека ценим тези неща.

Но има и тъмни неща в българския начин на живот и народопсихология, които тровят живота ни и са причина много от по-интелигентните и образовани млади хора да емигрират. И тези причини далеч не се заключават в изпълненията на политиците ни.

Да започнем от неща, които няма да видим в цивилизованите държави – да хвърляш фасове и всякакви дребни боклуци било като си ходиш, било от колата си. Навсякъде могат да се видят боклуци. България има относително зелени градове и в контраст с това мръсотията създава тягостно усещане, че си на неприятно и неподдържано място. Но това не е най-гадното – съвсем не са малко хората, които плюят, храчат и даже се секнат по улиците. Което прави често не само неприятно, но и гадно да ходиш пеша. А ходенето е най-здравословният начин на придвижване. Да, това е въпрос на семейно възпитание и социалната наследственост от родителите се възпроизвежда от децата. Но нали тук е мястото на държавата да променя нещата чрез образование. Естествено, че трябва да се учат важни предмети като математика, чужд език и т.н. Но за приятността на живота е по-важно да се научат децата, че всички от изброените простотии ги правят простаците и нищо друго освен простащина не следва от такова поведение. Не се създава овреме непримиримост към такова поведение.

Все повече хора имат домашни любимци. И в това няма нищо лошо – вземи си куче, за да опознаеш истинската любов. Но държавата забравя едно основно положение – че всяко животно означава разходи, усилия и отговорност. Ако в идна цивилизована държава като Швейцария, не събереш фекалиите на кучето си, освен отвратените погледи на хората и неминуемите забележки, нарушителя го очаква глоба от 200 и повече швейцарски франка, т.е. над 400 лв. В Ню Йорк глобата за същото нарушение е $ 250. В България блюстители на реда - например общинска или държавна полиция в парковете и по улиците просто няма и подобни нарушения не се санкционират. Ама хората настъпвали изпражнения, ама децата можело да се заразят – голяма работа. А е гадно да си в държава, където има мини от изпражнения и храчки. Как след това да искаме интелигентните млади хора с кеф да останат тук.

Простотията има една още по-опасна проявна форма, където особено отчетливо се проявяват комплексите на немалко българи. На пътя се разменят псувни, крясъци, обиди и заплахи. И няма как това да не процъфтява, когато даже в парламента депутатите често дават „чудесен" пример с цветисти обиди и откровено заплашване. Често шефства правото на силния, а не на правия. Липсва толерантност. Често даже се стига до бой и даже заплашване с пистолети. Първата причина е, че съвсем не всички знаят правилата за движение. Знанията за тях не се поддържат, а често и изпитът за правоспособност по някакви неведоми пътища, въпреки предприетите мерки, се взема по странен начин. Продължава да се изисква само завършване на 10-и клас без да има значение как е завършен, без да се отчита външното оценяване. В резултат като шофьори се появяват хора чието ниво на простотия е извън допустимото. Мутренският подход не само, че не намалява, но се увеличава и не може да се каже, че държавата прави нещо по въпроса. Засичането, недаването на предимство и даже минаването на червено се увеличават. А не бих казал, че камерите засичат съществен брой от случаите. И в други държави се натискат клаксони и се отправят ругатни, но без да се отварят прозорците на колата като общо взето до там се изчерпват нещата. Всичко това драстично намалява качеството на живота ни. България има непропорционално голям процент на автомобили със специален режим на движение, който с нужда и без нужда да се използва. Това е един пример на всички за правото на привилегирования и силния. Абсолютно недопустимо е да има коли със специален режим на движения на депутати и даже на министри, които нямат предвиден режим на охрана. Няма нищо спешно в работата им, че няколко минути по-ранно пристигане да са от значение. Извън полицейските коли, пожарните и линейките във Вашингтон и аз и моите приятели и познати не са виждали коли със специален режим на движение извън президента и вицепрезидента на САЩ. Дори губернатор на щати като Ню Йорк или Калифорния с икономики, стотици пъти по-големи от тази на България, не правят подобни изпълнения. Но това е въпрос на възпитание, на култура и непримиримост на обществото. Един сенатор в САЩ се пада на над 3,5 млн. Но не се движи с кола със специален режим на движение. Редки изключения при специални случаи има за председателя на Камарата на представителите.

Е, всички тези проявни форми на простотията в българската действителност вгорчават съществено живота на всички българи. Създава се една обстановка на недоброжелателност. В крайна сметка немалко млади хора продължават да напускат страната. Не бива да се лъжем, че емиграционният поток едва ли не се е обърнал. Просто много работили на Запад, включително в САЩ, вече се пенсионират и се връщат, най-малкото защото харчат западни пенсии при една средно по-висока покупателна способност за същото количество пари. Ако погледнем структурата на влезлите в България, ще видим, че през 2024 г. сякаш обнадеждаващо около 13 000 души са емигрирали в чужбина, докато 52 189 лица са се заселили в България. От новозаселилите се, 34,9% са български граждани. Сред останалите имигранти най-голям дял имат гражданите на Турция (21,8%), следвани от Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%). Това са главно български и турски пенсионери и военни и икономически имигранти. Смея да твърдя, че изселите са много повече, защото статистиката, особено при Шенген, няма как да ги засече и освен това са главно млади хора. Иначе нямаше напр. да има толкова мъртви души в избирателните списъци.

Ето защо проявите на простащина си остават мощен фактор за емиграция на младите хора и е крайно време държавата да спре да нехае – и в училище, и по пътя, и в парковете, и във всяко едно отношение.