Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Христофор Колумб - откривателят на Америка, който стана масов убиец

В САЩ навсякъде събарят или оскверняват паметниците му заради 8-те милиона избити индианци

Въпрос на време е да го изхвърлят и от учебниците

След поругаването и събарянето на паметници на Христофор Колумб в САЩ, по всичко личи, че откривателят на Америка е на път да бъде заклеймен като един от най-големите садисти.

"Той е бил расист" - с този призив индианската общност в Ричмънд, град на 160 км от Вашингтон, призова всичките си сънародници да щурмуват статуята му и да я съборят. В туит на официалната си страница те го наричат "убиец на прадедите ни, разпространил културата на геноцид, която съществува и днес".

Веднага след Ричмънд пострада статуята и в Бостън

- тя бе съборена и на нейно място вандалите поставиха надпис, а местната управа се оплака, че повече не може да охранява паметника и парка на името на мореплавателя.

В Маями също не останаха по-назад и заляха с червена боя скулптурата на генуезеца.

Доскоро Денят на мореплавателя се честваше с военни паради и неслучайно окръгът, в който е столицата Вашингтон, е кръстен именно на него. Днес в много щати празникът е заменен с друг – на коренното население. От няколко години тече дебат дали въобще Колумб ще остане в учебниците по история като откривател на Америка.

Причината за масовата омраза е, че когато през 1492 г. той стига до Новия свят, над 95% от коренното население изчезват – част от тях са жертва на "пистолетната война". Те са разстрелвани безмилостно, други са умирали от многобройните зарази, пренасяни от европейските моряци.

Трети загивали още в корабите по пътя към Европа, където ги откарвали оковани, за да бъдат роби.

Днес редица американски издания припомнят факти от неговото управление като губернатор, които далеч не са едназначни. През 1495 г. например той създава тежка данъчна система за Еспаньола (островът, където днес се намират Хаити и Доминиканската република). Разпоредбите гласят, че всеки местен

жител над 14-годишна възраст

е трябвало да изпълнява норма – да носи на три месеца определено количество злато. Тези, които не са я покривали, са били наказвани, пише в книгата "Индианците сме ние" на професора от университета в Колорадо Уорд Чърчил.

Отрязвали са им ръцете и са ги оставяли да кървят до смърт. Вероятно около 10 000 индианци са избити само на Еспаньола по този начин.

Друго прегрешение, в което обвиняват Колумб, е жестокостта му при търговията с роби. Италианецът Микеле де Кунео, пътувал с него по време на едно от пътешествията към Новия свят, разказва какво е видял.

Пред очите му пленили 1600 индианци – мъже и жени, на остров Изабела (основен в архипелага Галапагос). Повече от 500 от тях, които изглеждали най-продаваеми, били отделени. Това разказва в книгата си "Колумб и геноцидът" Едуърд Стоун.

Останалите пленници били разпределени между колонизаторите. Когато корабите достигнали Европа, където климатът е доста по-суров от този на американските острови, 200 от индианците загинали и били изхвърлени в океана.

Микеле де Кунео разказва и за други примери за жестокостта на Колумб. Той изнасилвал туземни жени и карал моряците да вършат същото.

Италианецът получил карибска жена, която обаче започнала да се бори

с него и да го дращи с нокти. Той съжалил, че въобще тръгнал към нея, но после я набил с въже. Накрая двамата се помирили и тя започнала да се държи така, сякаш е завършила училище за блудници, пише мореплавателят.

Индианките са продавани като сексробини. Най-скъпо стрували 9 - 10-годишни момичета. Дилърите оглеждали и вземали жени на всякаква възраст, за да търгуват с тях.

В изследването си "Американският холокост" Дейвид Станард твърди, че жертвите на Колумб са близо 8 милиона индианци – 60 пъти повече от жертвите на атомната бомба над Хирошима, където загиват над 130 хиляди души. Според Станард местните методично са унищожавани и днешните археологически данни потвърждават, че след навлизането на Колумб 98% от индианците изчезват. Затова авторът обобщава, че няма по-жесток, по-дълъг и по-кървав холокост в човешката история от този, започнат от Колумб.

В книгата си историкът цитира изследване на философа Цветан Тодоров, който описва различни жестокости и как

маянски жени

са хвърляни

на кучетата

Подобни данни лансират и други историци като Лас Касас, който издирва и документира зверствата на испанците. Според Касас и други негови колеги преди Колумб в Америка са живели около 12 милиона души. Само 4 века след идването на испанците населението е стопено до 237 хиляди души. Тоест геноцидът е покосил над 97%.

Масовите убийства на Карибите започват при втората експедиция на Колумб. Според историци тогава само за три години са ликвидирани 5 милиона души. Факт е, че 50 години по-късно, при испанското преброяване индианците са само 200 хиляди.

Когато историкът Лас Касас проследява многобройните доклади и записки по тези масови убийства, извършвани от испанските завоеватели, той изрежда целия списък с жестокостите им. Сред тях са закачване на жертвите за краката на коне, за да бъдат влачени и убити, изгаряли са плитките на индианците, рязали са деца и с тях са хранели кучета и др.

За местните Колумб и хората му били една кръвожадна шайка. Дори свещениците им участвали в тези масови убийства.

Вероятно затова известният американски историк Джон Толанд отбелязва в книгата си "Адолф Хитлер", че Фюрера внимателно е изучавал опита на Колумб.

"Концепцията на Хитлер за концентрационните лагери се дължи в голяма степен на изучаването на английския език и историята на Съединените щати - пише Толанд. - Той се възхищавал на лагерите в Южна Африка и тези за индианците в Дивия запад. Често

пред обкръжението си хвалел методите

на унищожаване на коренното население на Америка - червените диваци, които не могат да бъдат пленени и опитомени - с глад и неравномерни битки..."

Наред със зверствата на испанците високата смъртност сред индианците се дължала на зарази като едра шарка, морбили, грип, кашлица, дифтерия, тиф, бубонна чума, холера и треска.

Оцелелите били продавани като роби в Европа,

но повечето от тях умирали още по пътя.

Според някои историци Колумб изпратил хиляди роби в Испания, но заради зверствата на хората му и бруталното отношение към тях крал Фернандо разпорежда генуезецът да бъде обвинен за престъпленията си. След 6 седмици в затвора мореплавателят е освободен, но е лишен от почестите и привилегиите си.

Сегашните ексцесии срещу паметника на мореплавателя съвсем не са първите.

Дебатът "за" и "против" Колумб започва още през 1977 г., когато на Международна конференция в ООН се обсъжда холокостът срещу индианците на Северна и Южна Америка. На базата на изнесените аргументи през 1991 г. калифорнийският град

Бъркли първи отменя честванията за Деня на Колумб

Оттогава насам броят им расте с всяка година. Сред тях са Денвър, Синсинати, Минеаполис, Лос Анджелис, Сан Франциско, Минесота, Аляска, Върмонт и Южна Дакота. Невада също избра да празнува Деня на коренното население на друга дата, за да няма нищо общо със злодея Колумб.

Тепърва ще има още и още такива градове, ако се съди по разгорещения дебат и по вандализма срещу паметниците на мореплавателя.

Тъй като властите все по-трудно се справят с охраната им, през 2017 г. кметът на Ню Йорк Бил де Блазио поиска да се обсъди оставането на статуята на Колумб в града. Аргументът му бе, че е един от "символите на омразата" и че е сред най-често атакуваните. Заради всичко това се налагало общината да заделя бюджет за денонощна охрана.

В Южна Америка Колумб също е сред най-ненавижданите

исторически фигури. Още приживе президентът на Венецуела Уго Чавес обяви, че това, което американците наричат откриване на Америка, всъщност е най-страшният геноцид в историята. Според него в този кошмарен холокост са ликвидирани 95% от коренното население и цяла Европа дължи извинение на индианците от Северна и Южна Америка.

Според някои ако омразата към Колумб продължи, ще е въпрос само на време той да бъде изхвърлен и от учебниците в частта за великите откриватели и ще остане там наред с големите кръволоци като Хитлер.