Щатът Ню Йорк прие днес серия от закони, предназначени да сложат край на полицейското насилие срещу чернокожото малцинство, предадоха световните агенции, съобщава БТА. Приемането на законите, някои от които отлагани във времето, показва какво е било въздействието на протестите, разтърсили страната след смъртта на чернокожия Джордж Флойд по време на арест.

Губернаторът на щата Андрю Куомо подписа 10 документа, гласувани тази седмица от двете камари на щатския парламент. Сред текстовете е закон, забраняващ задушаващите хватки от силите на реда. Той е кръстен на името на Ерик Гарнър, чернокож, който почина от задушаване от нюйоркски полицаи преди шест години.

Сред подписаните от Куомо мерки има и анулиране на клауза, защитаваща полицаите, обвинени в подобни деяния. Тя гласеше, че всеки документ, касаещ личната оценка на полицаите, в това число и дисциплинарни мерки, е поверителен и може да стане обществено достояние единствено чрез разпореждане на съдия. Сега обществеността, по-специално журналистите, ще имат достъп до тези документи, като прибягват до американските закони за свободата на информацията.

След смъртта на Джордж Флойд, починал след като полицаят Дерек Човин е притискал с коляно врата му в продължение на над 8 минути, полицията в Минеаполис разкри, че въпросният полицай е бил обект на 18 жалби за злоупотреби за близо 20 години. Детайлите от тези жалби не бяха разкрити.

Днес губернаторът Куомо обяви, че скоро ще подпише разпореждане, което ще задължи 500 полицейски участъка в градовете и окръзите в щата да приемат план за реформи, разработен в координация с населението, което обслужват. Плановете трябва да отговарят на повдигнатите по време на настоящите протести въпроси като расовите неравенства, прекомерното използване на сила, дискриминацията или прозрачното обработване на жалбите. Полицейските служби, които до 1 април догодина, не са приели подобен план, ще изгубят цялото финансирането, предоставено им от щата, каза Куомо.

Същевременно кметът на Ню Йорк Бил де Блазио отхвърли днес идеята да се премахне статуята на Христофор Колумб, намираща се на площад до Сентръл парк, предаде Франс прес.

До властите имаше петиция, подписана от 5000 души, за премахване на статуята, но Де Блазио припомни, че преди две години специална комисия се е произнесла относно съдбата на пораждащите полемика монументи и той иска да се придържа към нейните изводи.

След няколкомесечна работа през януари 2018 г. комисията постанови статуята на Колумб, издигната през 1892 г. за 400-ата годишнина от откриването на Америка, да остане на мястото си. Колумб от откривател на Америка се превърна в символ на геноцида над коренното население и потисничеството над туземците като цяло.

Паметникът на Колумб в Ню Йорк се издига върху 23-метрова колона и комисията преди две години реши да постави там и обяснителни табели за историята на мореплавателя.

В последните дни няколко статуи на Колумб в САЩ станаха обект на вандалски прояви.