Парадокс: Огромният син митинг остави БСП на власт през 1990 г.

Парадоксално е, но огромният митинг, развял сини знамена от Орлов мост до хотел "Плиска" точно преди 30 години на 7 юни, помогна на БСП да спечели изборите за Велико народно събрание на 10 юни 1990 г.
"Преди 30 години един милион българи излязоха и промениха историята", напомни във видео от плажа в Дубай и бизнесменът Васил Божков.
Еуфорията и
надеждите
за промяна
бяха попарени
само три дни по-късно, когато стана ясно, че БСП печели.
"Този митинг изигра интересна роля. От една страна, участието на толкова много наши съмишленици подведе ръководството на СДС и щаба, че едва ли не победата ни е вързана в кърпа – разказа пред "168 часа" Димитър Луджев. - От друга, послужи като катализатор комунистите да впрегнат всичките си сили. Те се мобилизираха извънредно много.
С лостовете на държавата, които бяха изцяло в техните ръце, натиснаха избирателите. Включиха администрацията, местната власт и ТКЗС-тата. Бяха огромна партия. По-късно
Любен Гоцев, който беше председател
на предизборния
им щаб,
ми каза: "Ние май много форсирахме нещата"."
Очевидно виждайки струпалото се множество от сини симпатизанти на Орлов мост, факторите в БСП са се изплашили да не загубят ключовия за бъдещето на България вот. От него зависеше какъв ще е съставът на Великото народно събрание и каква ще е новата конституция, която
да зададе основните насоки на развитие
и управление.
Хората на Александър Лилов не искали да претърпят поражение, но същевременно виждали накъде духа вятърът на промяната и знаели, че за международния имидж на страната няма да е добре да спечелят убедително.
Предпочитали да
се получи патова ситуация,
споделят днес участниците в онези събития.
В СДС пък имало различни мнения. По-големите ентусиасти били сигурни, че ще победят и ще изгонят комунистите. Между тях бил и лидерът на новосъздаденото демократично движение д-р Желю Желев. Но други от предизборния щаб си давали сметка, че това е невъзможно.
"Моите, наблюденията на щаба и на експертната група към СДС от данните от социологическите изследвания бяха, че нещата са на кантар. Имаше вероятност и да загубим – обясни Луджев. - Отговарях за Бургас, Ямбол и Сливен и бях там за закриването на кампанията.
След заключителния митинг на Орлов мост се чух с Желю Желев и той ми каза: "Край, спечелихме с 60 процента поне". Аз му отговорих: "Желю, недей да подхождаш с такъв ентусиазъм. В София може да изглежда едно, но тук нещата не са така добре. Ако спечелим, ще е голямо чудо"."
Същото е мнението и на Петко Симеонов, който тогава е шеф на предизборния щаб на СДС.
"Не съм вярвал в победата – каза той пред "168 часа". - Съзнавах силата ни, но предполагах, че ще получим между 40 и 50%.
Порази ме изключително точната прогноза,
която тогава направи полският писател дисидент Адам Михник. Той дойде в България, аз го посрещнах и го заведох в Пловдив. След срещата с местния координационен съвет и обяда, който му дадох, вървяхме по улицата и той ми каза:
“Ако вземете 35%, да знаете, че сте постигнали голям успех”.
Не можах да повярвам. "Стига – отговорих му. – Как може да говориш такива неща!"
През цялото време седесарите правели социологически сондажи. Те показвали драматични резултати из страната – някъде дори едва събирали по 10-12%. Давали си сметка, че всичко зависи от София и от другите големи градове.
“Когато в нощта на изборите получихме първите резултати от Студентски град, където печелехме с 60% , разбрах, че губим в страната – обясни Петко Симеонов. - В Студентски град трябваше да имаме над 80%, за да покрием останалите места.
Отидох в НДК, където бяха Желю Желев, Дими Паница и други колеги. Скандираха "Победа, победа". Аз им казах да не се радват, защото губим изборите. Обявиха ме за песимист, но после се видяха окончателните данни."
Според него е пресилено да се говори, че на 10 юни 1990 г. е загубила България. Тогава БСП спечели около 45% от избирателите, 35% бяха за СДС. Останалите си поделиха БЗНС и ДПС, както и множество малки партии, които отклониха гласове. Повечето от подадените за пропорционалните партийни листи бюлетини не бяха за БСП, а за други формации.
Имаше ли фалшификации на първите
демократични избори?
“И сега стават злоупотреби. Тогава също знаех, че ще има – категоричен е Симеонов. – В 7% от секциите в страната нямахме представители. Дори и в София имаше секции без наши хора. Ставали са измами и злоупотреби, но истината е, че ние не бяхме съвсем подготвени. СДС се формира на 7 декември 1989 г., а изборите за ВНС бяха на 10 юни 1990 г.
Никой от нас нямаше опит. Аз бях определен за ръководител на щаба, а от 20-30 души в координационния съвет също никой не беше се изправял пред такова предизвикателство. Спомням си как вървях с една тетрадка под мишница и се чудех как ще се справим."
Решил да използва опита си на социолог и в кампанията. Знаел, че за представително изследване са необходими 65 000 анкетьори за цялата страна. Въз основа на това споделил пред колегите си, че
за да стигнат до всеки човек в България, им трябват 65 000 активисти.
В крайна сметка се намерили, но трябвало да работят в атмосферата на страх, който насаждали червените сред избирателите.
В деня на вота му се обадила жена от Пловдив на домашния телефон и му казала почти през сълзи : "Г-н Симеонов, тук, където аз гласувам, при Джумаята, се случва едно безобразие. Тъмната стаичка не е тъмна, а покрита с не съвсем плътно бяло платно. Голямата синя бюлетина е на единия край на стаичката, а малката – на другия. От комисията могат да видят как човек прави крачки от единия до другия край".
Симеонов й отговорил: "Г-жо, ако българинът не е способен да направи няколко крачки от единия до другия край на стаичката пред публика, работата е загубена".
"Имаше заплахи, подкупване, изнудване", спомня си и Димитър Луджев. Според него най-точна в оценката си за честността на изборите е била международната делегация. Когато вечерта се разбрало, че СДС губи вота, те се срещнали с Желю Желев. Казали му, че не са наблюдавали сериозни фалшификации. После в доклада си написали, че всичко е протекло в границите на закона, но управляващата партия е злоупотребила с властта си.
Може би затова веднага след изборите Александър
Лилов и Андрей Луканов предложили сделка
на седесарите. Поканили на среща Желю Желев и Димитър Луджев и излезли с идеята за т.нар. тройна формула на властта - председател на Народното събрание от БСП, която разполага с мнозинство, президент от СДС и коалиционно правителство с министър-председател Андрей Луканов. Сините отказали, но по-късно се реализирала подобна схема. Седесари влизат в кабинета на Димитър Попов през декември същата година, а първият десен президент – Желю Желев, е избран от Народното събрание през лятото на 1991 г.
Най-четени
-
Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Защо скриха Десислава Радева и сестрата на Ким Чен Ун?
Президентшата мълчи в социалните мрежи от 10 месеца, за последно се появи до Радев в Естония през октомври Ким Йо Чен само вдигнала вежди, когато не чула името си в състава на новото Политбюро Две
-
25.06.2015: Ромите у нас не са българи, европейци са
Коментарът е публикуван на 25 юни 2015 г. Натовските войски са наши войски. Те не са чужди по смисъла на закона, заяви външният министър Даниел Митов за танковете и войниците на САЩ
-
Живков към тайните фирми: Внос на ноу-хау от Запад и донт ноу на Изток
Москва беснеела, че не знае колко са постъпленията, за да ни продаде своя техника След 1968 г. СССР се опасявал, че тази практика може да ни отскубне от Източния блок Оглавявали ги предимно доверени
-
Галерия Наш посланик влиза с пълни гащи при етиопския император
В свръхконфузна ситуация попаднал български посланик в Етиопия в края на 60-те или в началото на 70-те години. Появил се пред императора да връчи акредитивните си писма с напълнени гащи