Парадоксално е, но огромният митинг, развял сини знамена от Орлов мост до хотел "Плиска" точно преди 30 години на 7 юни, помогна на БСП да спечели изборите за Велико народно събрание на 10 юни 1990 г.

"Преди 30 години един милион българи излязоха и промениха историята", напомни във видео от плажа в Дубай и бизнесменът Васил Божков.

Еуфорията и

надеждите

за промяна

бяха попарени

само три дни по-късно, когато стана ясно, че БСП печели.

"Този митинг изигра интересна роля. От една страна, участието на толкова много наши съмишленици подведе ръководството на СДС и щаба, че едва ли не победата ни е вързана в кърпа – разказа пред "168 часа" Димитър Луджев. - От друга, послужи като катализатор комунистите да впрегнат всичките си сили. Те се мобилизираха извънредно много.

С лостовете на държавата, които бяха изцяло в техните ръце, натиснаха избирателите. Включиха администрацията, местната власт и ТКЗС-тата. Бяха огромна партия. По-късно

Любен Гоцев, който беше председател

на предизборния

им щаб,

ми каза: "Ние май много форсирахме нещата"."

Очевидно виждайки струпалото се множество от сини симпатизанти на Орлов мост, факторите в БСП са се изплашили да не загубят ключовия за бъдещето на България вот. От него зависеше какъв ще е съставът на Великото народно събрание и каква ще е новата конституция, която

да зададе основните насоки на развитие

и управление.

Хората на Александър Лилов не искали да претърпят поражение, но същевременно виждали накъде духа вятърът на промяната и знаели, че за международния имидж на страната няма да е добре да спечелят убедително.

Предпочитали да

се получи патова ситуация,

споделят днес участниците в онези събития.

В СДС пък имало различни мнения. По-големите ентусиасти били сигурни, че ще победят и ще изгонят комунистите. Между тях бил и лидерът на новосъздаденото демократично движение д-р Желю Желев. Но други от предизборния щаб си давали сметка, че това е невъзможно.

"Моите, наблюденията на щаба и на експертната група към СДС от данните от социологическите изследвания бяха, че нещата са на кантар. Имаше вероятност и да загубим – обясни Луджев. - Отговарях за Бургас, Ямбол и Сливен и бях там за закриването на кампанията.

След заключителния митинг на Орлов мост се чух с Желю Желев и той ми каза: "Край, спечелихме с 60 процента поне". Аз му отговорих: "Желю, недей да подхождаш с такъв ентусиазъм. В София може да изглежда едно, но тук нещата не са така добре. Ако спечелим, ще е голямо чудо"."

Същото е мнението и на Петко Симеонов, който тогава е шеф на предизборния щаб на СДС.

"Не съм вярвал в победата – каза той пред "168 часа". - Съзнавах силата ни, но предполагах, че ще получим между 40 и 50%.

Порази ме изключително точната прогноза,

която тогава направи полският писател дисидент Адам Михник. Той дойде в България, аз го посрещнах и го заведох в Пловдив. След срещата с местния координационен съвет и обяда, който му дадох, вървяхме по улицата и той ми каза:

“Ако вземете 35%, да знаете, че сте постигнали голям успех”.

Не можах да повярвам. "Стига – отговорих му. – Как може да говориш такива неща!"

През цялото време седесарите правели социологически сондажи. Те показвали драматични резултати из страната – някъде дори едва събирали по 10-12%. Давали си сметка, че всичко зависи от София и от другите големи градове.

“Когато в нощта на изборите получихме първите резултати от Студентски град, където печелехме с 60% , разбрах, че губим в страната – обясни Петко Симеонов. - В Студентски град трябваше да имаме над 80%, за да покрием останалите места.

Отидох в НДК, където бяха Желю Желев, Дими Паница и други колеги. Скандираха "Победа, победа". Аз им казах да не се радват, защото губим изборите. Обявиха ме за песимист, но после се видяха окончателните данни."

Според него е пресилено да се говори, че на 10 юни 1990 г. е загубила България. Тогава БСП спечели около 45% от избирателите, 35% бяха за СДС. Останалите си поделиха БЗНС и ДПС, както и множество малки партии, които отклониха гласове. Повечето от подадените за пропорционалните партийни листи бюлетини не бяха за БСП, а за други формации.

Имаше ли фалшификации на първите

демократични избори?

“И сега стават злоупотреби. Тогава също знаех, че ще има – категоричен е Симеонов. – В 7% от секциите в страната нямахме представители. Дори и в София имаше секции без наши хора. Ставали са измами и злоупотреби, но истината е, че ние не бяхме съвсем подготвени. СДС се формира на 7 декември 1989 г., а изборите за ВНС бяха на 10 юни 1990 г.

Никой от нас нямаше опит. Аз бях определен за ръководител на щаба, а от 20-30 души в координационния съвет също никой не беше се изправял пред такова предизвикателство. Спомням си как вървях с една тетрадка под мишница и се чудех как ще се справим."

Решил да използва опита си на социолог и в кампанията. Знаел, че за представително изследване са необходими 65 000 анкетьори за цялата страна. Въз основа на това споделил пред колегите си, че

за да стигнат до всеки човек в България, им трябват 65 000 активисти.

В крайна сметка се намерили, но трябвало да работят в атмосферата на страх, който насаждали червените сред избирателите.

В деня на вота му се обадила жена от Пловдив на домашния телефон и му казала почти през сълзи : "Г-н Симеонов, тук, където аз гласувам, при Джумаята, се случва едно безобразие. Тъмната стаичка не е тъмна, а покрита с не съвсем плътно бяло платно. Голямата синя бюлетина е на единия край на стаичката, а малката – на другия. От комисията могат да видят как човек прави крачки от единия до другия край".

Симеонов й отговорил: "Г-жо, ако българинът не е способен да направи няколко крачки от единия до другия край на стаичката пред публика, работата е загубена".

"Имаше заплахи, подкупване, изнудване", спомня си и Димитър Луджев. Според него най-точна в оценката си за честността на изборите е била международната делегация. Когато вечерта се разбрало, че СДС губи вота, те се срещнали с Желю Желев. Казали му, че не са наблюдавали сериозни фалшификации. После в доклада си написали, че всичко е протекло в границите на закона, но управляващата партия е злоупотребила с властта си.

Може би затова веднага след изборите Александър

Лилов и Андрей Луканов предложили сделка

на седесарите. Поканили на среща Желю Желев и Димитър Луджев и излезли с идеята за т.нар. тройна формула на властта - председател на Народното събрание от БСП, която разполага с мнозинство, президент от СДС и коалиционно правителство с министър-председател Андрей Луканов. Сините отказали, но по-късно се реализирала подобна схема. Седесари влизат в кабинета на Димитър Попов през декември същата година, а първият десен президент – Желю Желев, е избран от Народното събрание през лятото на 1991 г.