Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тръмп и Си Дзинпин
Тръмп и Си Дзинпин

Възможно ли е да сме свидетели на исторически обрат в съотношението на силитe в света? Отстъпват ли САЩ позициите си на лидер? Ако отговорът е "да", това щеше да е добра новина за нейния основен опонент Русия. Но дали не става дума за двубой за глобална хегемония с нов противник – Китай, който използва кризата, за да заяви желанието си да заеме първото място?

Наблюдателите вече започнаха да си задават тези въпроси, след като в последните месеци станахме свидетели на поредица от събития. Първо – реакциите и

способността държавите

да се справят

с коронавируса,

а повече от седмица размирици разтърсват над 75 града в Щатите заради убийството на афроамериканец при арест от бял полицай (подробности четете на стр. 4-5). Някои експерти дори говорят за наченки на нова гражданска война (повече за това на стр. 6-7).

Звучи малко пресилено, но в същото време се наложи президентът Доналд Тръмп да бъде скрит в бункера на Белия дом по информация на Си Ен Ен. Както често се случва, държавният глава необмислено туитна, че "Щом започне плячкосването, започва стрелба", а впоследствие – че ако протестиращите поискат да влязат в символа на властта,

там ги очакват

много зли кучета.

Това предизвика още по-бурна реакция от страна на протестиращите.

Как ще се отразят тези бунтове върху и без това поразената от коронакризата американска икономика? САЩ все още са най-богатата страна, но сп. "Форбс" напомня азбучна истина за всеки първокурсник за причината за Голямата депресия, започнала през 1929 г. А тя е, че светът е загубил доверие в лидерството на САЩ в глобалната икономика особено като шампион по отворена международна търговия сред всички нации. Но 100 години по-късно Вашингтон отново е в същата позиция, анализира списанието.

Държавата наля около 4 трилиона долара в икономиката. Тя "тотално зависи от щедростта на правителството", казва Джоел Нароф, главен икономист в "Нароф икономикс" в Пенсилвания, пред Ройтерс. Тръмп раздаде и чекове на всички американци. В допълнение към свиване на потреблението и доходите се смята, че САЩ ще бъдат засегнати най-много от безработицата, която в световен план ще засегне 300 милиона души.

Към всичко това се прибавят и безредиците, които може да доведат и до нова вълна от COVID-19. Несигурен в настроенията в собствената си страна, Тръмп настоява сенаторите

да предприемат рязък ход

в друга област

– да дадат зелена светлина САЩ да излязат от Световната търговска организация. Целта е да възвърне глобалната икономическа хегемония на страната, коментира сп. "Форбс". Обикновените американци може би дори одобряват тази стъпка. Според списанието тя ще бъде голяма грешка и очевидно политиците не разбират как работят бизнесът и пазарите в днешно време.

Същността на разнобоя между Вашингтон и международната организация е, че според Тръмп търговията трябва да се извършва на основата на двустранни споразумения, докато СТО е за отворена търговия и международно сътрудничество. На 14 май шефът й Роберто Асеведо подаде оставка и не се знае как ще бъде настроен заместникът му.

Ще съхрани ли междувременно САЩ лидерското

си място в света?

Този въпрос задава и вашингтонската фондация за политически, икономически и социални изследвания SETA на свой уебинар. "Живеем в период на голяма несигурност за съдбата на глобалното американско лидерство – пише в представянето на проекта. – Много хора смятат, че президентството на Тръмп бележи края на либералния международен ред – системата на глобални институции, правила и ценности, оформили международната система от края на Втората световна война.

Тръмп постоянно отрича либералния ред, критикува дългогодишни съюзници на САЩ и с афинитета си към авторитарните лидери подкопава позицията на Америка в света, но истината е, че либералният международен ред бавно ерозира в последните 15 години."

Според представената от фондацията книга на Александър Кули и Даниел Нексън "Изходът от хегемонията" световният либерален ред се трансформира от три посоки. "Първо, Русия и Китай са го взели на мушка, позиционирайки се като ревизионистки сили чрез изграждане на алтернативни регионални институции и натиск чрез контранорми", пишат Кули и Нексън.

Второ, по-слабите държави търсят закрила от

други страни

– не от САЩ, - например Саудитска Арабия и Китай. Те според авторите дори и да не се опитват да оспорят американската хегемония, в новите си отношения патрон и покровителстван не се съобразяват с либералните политически и икономически условия.

Трето, засилва се ролята на новите транснационални антилиберални, националистически и ултрадесни мрежи, които се противопоставят на антиавторитарните мрежи от 90-те години.

Тези три фактора ерозират доверието към либералния международен ред, доминиран от САЩ. "Администрацията на Тръмп със своята доктрина "Америка преди всички" помага на тези три процеса, които обезсилват позицията на САЩ в света", пишат още анализаторите Кули и Нексън.

Кой обаче може да поиска мястото на САЩ като глобален лидер? Класическият конкурент – и за сфери на влияние, и за първенство във въоръжаването, е Русия. Но днес, в епохата на коронакризата, на преден план изпъква нов опонент - Китай. На фона на разпространение на COVID-19 на териториите на двете суперсили Пекин успя да овладее заразата за сравнително кратко време.

За да запази първенството, Тръмп се опитва да печели привърженици

в Поднебесната империя, като застана на страната на протестиращия срещу хегемонията на компартията Хонконг. Американският президент я заплаши, че САЩ ще отмени специалния търговски статут на богатия регион, тъй като Пекин е нарушил обещанието си за неговата автономия. "Лишаването на Хонконг от статута на привилигирован търговски партньор на САЩ ще се отрази на "целия спектър" от споразумения, включително за екстрадиране, контрол върху износа, технологиите с двойно предназначение и третирането на Хонконг като митническа територия, отделна от континентален Китай."

Автономният район обаче не е единствената ябълка на раздора между Вашингтон и Пекин. Те са в търговска война вече повече от 2 години.

Но въпреки това е трудно да намерим продукт, който да не е с етикет "Made in China”. Дори и в САЩ. Там Китай е топвносител. Само за 2018 г. е внесъл стоки в САЩ за $479,97 милиарда. Притежава 1,123 трилиона долара от американския дълг.

В международен план Пекин предприе стъпки, за да се сближи с бивши съюзници на Вашингтон. За да заяви претенциите си за суперсила, инвестира милиарди долари в изграждането на инфраструктура, която да свърже страната с останалата част от света. В Поднебесната империя се произвежда голяма част от техниката, продавана навсякъде по Земята.

Китай бележи икономически растеж с по 10% всяка година. Сега, в условията на пандемията, обаче икономиката пострада и ръстът бе спрян.

Това, което липсва на държавата

с милиардно население,

е доверие към финансовата й система. Тя е недостатъчно развита и е контролирана от правителството.

Във военно отношение отстъпва само на САЩ и Русия. Според Ройтерс по някои характеристики дори ги превъзхожда. Целта на Си Дзинпин е на първо време

да измести Вашингтон като доминираща военна сила в Азия,

а после може да атакува и върха. Китайските въоръжени сили наброяват 3 милиона, което е огромна цифра, но на глава от населението никак не е впечатляваща. Пекин отдавна разполага с ядрено оръжие благодарение на споразумение от 1957 г. със Съветския съюз.

Дали обаче притежава биологично оръжие?

През 2010 г. проф. Гоу Джиуей от Трети военномедицински университет обяснява предимствата на биологията в бъдеща война в съответствие със стратегията на Пекин за термоядрен синтез.

Именно въпросът дали COVID-19 не е биооръжие, бе в основата на последните скандали между САЩ и Китай и в центъра на конспиративните теории за произхода на коронавируса.

В желанието си да обвини Пекин, че е отговорен за пандемията,

Тръмп неочаквано получи удар

от своите.

Той нареди на разузнавателните служби да разследват дали COVID-19 не е изработен от човек, като в същото време държавният секретар Майк Помпео обяви, че "Уханският вирус" е произведен или "изтекъл" от лаборатория от четвърта степен на биобезопасност.

Тя се намира в същия град и е оборудвана за работа с най-опасните патогенни микроорганизми. Думите на Помпео бяха опровергани от националното разузнавателно общество, което официално обяви, че те са "съгласни с широкия научен консенсус, че вирусът COVID-19 не е изкуствен или генетично модифициран."

Колкото повече се разраства битката между Вашингтон и Пекин, толкова по-ясно става, че Русия може да загуби статута си на велика сила и да отстъпи мястото си на своя близък съюзник. Може би затова

Кремъл наложи едни от най-драстичните мерки в пандемията

именно към китайците.

Путин няма да позволи така лесно да отнемат мястото на Русия в света.
Путин няма да позволи така лесно да отнемат мястото на Русия в света.
Забрани да влизат в страната, с което туризмът пострада и ще е с $38 милиона на минус до края на годината по данни на Асоциацията на руските туроператори.

Но на Москва й е нужна помощта на съседната страна, за да възстанови икономиката си, затъваща с по 1,5 милиарда долара на ден. Така ще се окаже задължена на Китай, при това ще трябва да се съобрази с неговите условия.

А те са главно три - да доминира на руските пазари, което вече се случва. Миналата година търговията между двете страни беше за $110 милиарда, но сега приходите ще са различни. Второ, да получи достъп до руските технологии и интелектуална собственост и да притежава част от огромните залежи от полезни изкопаеми, пише австралийското издание "Стратеджист".

Увеличението на инвестициите, телекомуникационните технологии, които предлага Китай, както и огромният пазар за руските ресурси ще доведе до икономически ползи в постпандемичната обстановка. Но в Русия трябва да си дават сметка, че китайските компании ще получат достъп до важна национална инфраструктура и не е ясно какво ще се случи, когато стратегическите интереси на двете страни се разминат, добавя "Стратеджист".

Със сигурност Москва няма да се предаде току-така

и ще се помъчи да задържи позициите си. Но след края на пандемията светът ще е различен. Дали Русия и Китай ще останат все още стратегически партньори, или конкуренцията ще ги раздели? Дали САЩ ще продължи да бъде основен лидер? Промяната в съотношението на силите е бавен процес с малки крачки. Предстои да видим дали ще се случи и как ще реагират основните играчи, за да завоюват или запазят позициите си.