Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Цветна революция в САЩ?

Обратният расизъм най-вероятно ще помогне на Тръмп

Дали не сме свидетели на цветна революция и в САЩ? И в миналото там е имало масови протести, но такова чудо не имало. В неделя над 75 града бяха обхванати от демонстрации и на много места те преминаха в бунтове, нападения срещу полицейски участъци, банки и държавни сгради, обири на магазини и човешки жертви.

Нападната бе дори и оградата на Белия дом. Президентът Тръмп заплаши в социалната мрежа, че който мине през оградата в ливадата, ще си има работа с много свирепи кучета.

Всичко тръгна от жестокото убийство на чернокожия Джордж Флойд от бял полицай – дежурният повод за повечето протести напоследък. Но тук няма да се спирам на подробностите за убийството и бунтовете, тъй като новините тепърва ще се развиват. Моята тема е дали тази “американска пролет” ще се отрази на изборите в САЩ наесен и как. И дали не може да си направим някакъв политически извод за България. Първият извод е, че в политиката важи третият закон на Нютон - всяко действие има равно по големина противодействие.

Например през 2011 г. САЩ бяха обхванати от демонстрации под мотото “Окупирай Уолстрийт”. Това се оказа ляво анархистично движение, което така и не създаде нито организация, нито програма и се разпиля из въздуха като флатуленция. Но в отговор възникна дясното либертарианско движение “Чаено парти”, благодарение на което през ноември 2012 г. републиканците спечелиха долната камара на американския конгрес, след още 2 взеха и горната, а след още 2 – и президентството, а после и Върховния съд за поне 20 г. напред.

Действие - продиводействие. Като количество “Окупирай Уолстрийт” бе многократно по-мащабно, но неорганизирано и безцелно. И обратното, “Чаеното парти” бе по-скромно като мащаби, но знаеше какво иска и го постигна.

Докато “Окупирай Уолстрийт” бе културен, ненасилствен протест, сега виждаме насилие, грабежи и човешки жертви. И пак без организация, без програма и без цел. Това ме навежда на мисълта, че противодействието ще даде на Тръмп още един мандат на изборите през ноември, освен ако не се случи още някаква случка. Защото то ще наплаши белите и ще ги мобилизира да подкрепят Републиканската партия. Ако нещата се извъртят така, то ще е пълният крах на “политика на идентичностите”, с която демократите в САЩ и левите партии в Европа се опитват да заменят интересите на наемния труд. Но може би думата “крах” е погрешна, може би това е истинската цел - тоталното самоунищожение на левицата.

Днес в САЩ цветнокожите имат всички политически права и дори някои привилегии. Наистина, те са и най-потърпевшите от социалното неравенство, но това може да се схваща по два начина – или като раса, или като класа. Ако цветнокожите се самоопределят като класа, те ще си съдействат с белите на същия хал. Но благодарение на усилията на стотици фондации, движения и медии в последните години те вече възприемат именно белите “сини якички” като свои най-големи врагове. Сега е епохата на “обратния расизъм”.

Това не е печеливша схема, като се има предвид, че белите в САЩ са 73% от населението. Ако се махнат латиносите, белите остават около 60%. Афроамериканците пък са едва 12,7 на сто и половината от тях са по-скоро бели, отколкото черни.

Политиката на идентичностите, която противопоставя черни на бели, жени на мъже, обратни на праволинейни, християни на всички други, незрящи на зрящи и така нататък, предизвиква все повече противодействие. Ако бял мъж гледа американското CNN или чете “Ню Йорк таймс”, “Вашингтон пост” и другите класически медии, ще се почувства като германски евреин в навечерието на Кристалната нощ.

Онзи ден в. “Ню Йорк таймс” отиде и по-нататък, посегна срещу белите жени! По-конкретно имам предвид статията “Как белите жени използват себе си като инструменти за терор”.(https://www.nytimes.com/2020/05/27/opinion/racism-white-women.html?searchResultPosition=1)

Статията използва за повод някакъв глупав битов инцидент между млада жена и чернокож любител на птиците в централния парк в Манхатън, за да направи дълбоки исторически заключения, че бялата жена като такава стои в корена на всички линчувания и расистки изстъпления през вековете. Белият мъж винаги е подкокоросван от нея.

Да вземеш два-три конкретни примера и да ги представиш като статистическа закономерност е най-лесната манипулация в занаята. Точно това прави авторът в “Ню Йорк таймс”. По същия начин друг автор би могъл да извади два-три примера за изнасилени от негри бели жени и да ги представи като характерна особеност на африканската раса.

Някои фондации се опитват да пробутват подобни схеми и у нас, но уви – в България не е имало робство, а напротив, ние самите сме били под чуждо присъствие. Някак си не ни бива като расисти.

Коронавирусът причини мъки и неприятности на доста хора. Екстремните феминистки обаче не спят!

Те няма да оставят тази пандемия без файдица! Онзи ден прочетох в “Политико” едно памфлетче на тема “Войната на коронавируса срещу жените”. (https://www.politico.com/newsletters/politico-nightly-coronavirus-special-edition/2020/04/29/covids-war-on-women-489076).

В него прочетох следната вдъхновяваща мисъл: “Истина е, че повече мъже отколкото жени умират от COVID-19 по света – но това не е точно повод за празненство”. След тази вдъхновяваща фраза авторите доказват убедително, че истинските жертви на пандемията пак са жените, а умиращите мъже ги експлоатират.

Ето до къде води феминисткият разклон на мултикултурализма. Ако утре от Витоша изригне вулкан, ако върху София падне ядрена бомба, изобщо ако светът престане да съществува, последните им думи ще бъдат – и пак истинските жертви са жените…

Всъщност причината за небивалото социално недоволство в САЩ ще извади очите - неравенството вече достигна и задмина нивото през 1933 г., когато има подобни социални бунтове, макар и облечени в други идеологически лозунги. Тогава идва на власт идва президентът Франклин Рузвелт със своя проект, наречен “Новото раздаване” (The New Deal)* и социалното изчезва, настъпва епохата на “Американската мечта”.

По-конкретно, през 1933 г. най-богатата десетина от населението е получавала 47% от националния доход. През 1970-а този дял спада 34%. Тогава е и “американската мечта”, най-благоуханният капитализъм. Днес богатата десетина взема 50% от националния доход. По отношение на неравенството САЩ вече гонят Третия свят.

Този път обаче класата на идеолозите се е постарала да замени класовото недоволство с расова омраза. И засега успява. У нас също вървим към подобни нива на неравенството, но мултикултурната идеология още не е доразвита. Има зачатъци, но има и още много да се работи по въпроса.

------------------

* The New Deal, програмата на Франклин Рузвелт, у нас се превежда като “Новият курс”. Точният превод е или “Новата сделка” или “Новото раздаване” (на карти). Според мен Рузвелт има предвид последното.