Опитвам се да си представя Ботев и Левски в оная скована от студ вятърничева воденица в покрайнините на Букурещ.

За какво ли са си говорили, докато зъбите им са тракали от студ, а червата им са свирели от глад?

Дали са мечтали да вземат властта и да назначат всичките си роднини за министри?

Дали са говорили за пари, които ще трупат, преяли от алчност и самолюбие?

Дали са си представяли как журналисти клечат пред тях, славословят ги и чакат да им подхвърлят някоя огризка?

Дали са мечтали да прекарват нощите си, заобиколени от раболепни слуги и скъпи курви?

Или пък са си говорили за Свободата?

За Справедливостта?

За Достойнството?

За Честта?

За това, че не искат българите никога повече да бъдат роби?

Страшни са тия въпроси.

*От фейсбук