Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Истината за смъртта на Ботев. Кой го уби?

Пет причини официалната версия да не издържа

Снимки от лобното място, които никой не е правил досега, разплитат тайната

Какво и как точно се е случило на съдбоносния 2 юни 1876 г., не знаем и никога няма да сме сигурни. Кой уби Ботев?

Обърнете внимание на снимката горе. Това е Камарата, гледана от тила на четата. Нито Обретенов, нито другите оцелели четници са счели за нужно да упоменат

къде точно е стоял Ботев по време на сражението,

но логично знамето ще да е било на най-високата точка, а командният пункт на войводата - съвсем близо до него. На снимката това е означено с "КП".

Самото лобно място е отбелязано с "Х". Крушовишкият извор се намира на около 2 километра надясно. Сами виждате какъв е единственият логичен маршрут на Ботев: да слезе от високото в падината Йолковица и после да продължи надясно към извора (червената стрелка на снимката). Обаче според Обретенов и противно на всякаква логика Ботев заедно с куцащия Перо не е тръгнал към извора, а завил точно в обратната посока, като по някаква причина вървял поне половин километър, за да стигне до въпросната скаличка, където е бил убит.

Единственият начин Ботев все пак да стигне до тая скаличка е представен със синя стрелка. Да се е спуснал от височината право надолу. Но това би означавало, че войводата е

стоял на крайния ляв фланг на сражението като пълен фигурант,

без никаква възможност да командва, защото от такава позиция няма видимост надясно, към фронта по Камарата, а пък за Купена и Околчица да не говорим. И така сме принудени да повярваме на едно от двете: или Ботев се е крил яко заец през цялото време на битката, или Обретенов лъже. Трета възможност просто няма.

Нека сега преминем към следващата приказка: “Войводата нищо не отвърнал, но се изправил в целия си ръст да види дали няма някоя опасност за четата". Лично снимах гледната точка на Ботев към Крушовишкия извор.

Дори и да приемем, че цялата Йолковица е била гола,

без вейка и шумка, дори и войводата да е имал око на орел и бухал едновременно, той пак не би могъл нищо да види.

Защо? Вижте снимката, правена от Околчица - Вола, Купена и със стрелка е показано приблизителното място на Крушовишкия извор.

Съвсем в края на зрителното поле е част от Камарата, а лобното място на Ботев в падината Йолковица е на около километър още по-наляво. Нужно ли е да се обяснява защо Ботев просто не може да види “дали няма някоя опасност за четата” при Крушовишкия извор?

В мига на смъртта си поетът е далече, далече от своята вярна дружина. Има един много важен свидетел - вездесъщия Никола Обретенов. Той неведнъж и дваж разказвал за смъртта на Ботев, като всяко описание противоречало на другите. А накрая, през 1927 година,

петдесет лета

след събитията,

благоволил да се качи във Врачанския балкан и да посочи на грядущите поколения лобното място на войводата. Без колебание. Забележителна памет.

От неговите забъркани и гузни обяснения българската наука е "изковала" официалната версия за убийството, която звучи по следния начин: След края на битката, по здрач, войводата разрешил на момчетата да отидат до близкия Крушовишки извор, защото жаждата ги мъчела цял ден. Той самият изостанал назад по причина, че помагал на Перо Херцеговинеца, ранен в крака и не можел да ходи. С тях били Георги Апостолов и Никола Обретенов.

Тези четиримата поседнали

да починат

до една скаличка, а наблизо били и четниците Сава Пенев и Димитър Тодоров. Тогава Христо се обърнал към другите с въпроса дали да продължават към Сърбия. Тук Перо казал: "Ботев! Ако направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!". Войводата не отвърнал, но се изправил в цял ръст да види дали няма опасност за четата.

Моментално изгърмяла пушка и той политнал и паднал на гърба си.

Обретенов и Апостолов го поели от две страни и докато го сложат на земята, той издъхнал, пронизан в сърцето. Неутешимите му другари, разплакани, го целунали по челото, прибрали от тялото му всичко, което можело да покаже, че е войвода, и тръгнали към извора, оставяйки останките му на произвола на съдбата. Мнозина четници питали: "Къде е войводата?". "Отиде напред и ний вървим след него", отговаряли те.

Тая съшита с бели конци история

е измислена така, че да остави няколко внушения: Първо: Всички вървят заедно към извора. Ботев изостанал заради Перо, който не може да ходи. Второ: Войводата и за миг не губи визуален контакт със своите. Трето: След смъртта му другарите му продължават в нощта героичния си поход в Балкана.

Това сме учили. Съжалявам, но ВСИЧКО е плитка и глупава лъжа. Истина е обаче, че войводата останал незаровен. Ето думите на Обретенов: "Всеки, който пиеше вода от извора, заминаваше нагоре в гората над извора, която гора беше от дебели дървета и гъста. (...) Понеже нощта беше вече настъпила и ние бяхме много изморени, заспали сме."

Едно на ръка, че самият Обретенов признава как около Крушовишкия извор е гъста гора и Ботев не би имал възможност от Йолковица да види има ли опасност за четата. Друго е страшно - че нашите герои легнали да

спят, докато изоставеното и осквернено тяло

на войводата им

бавно изстивало.

Само на два километра от тях! Никой не им е пречил да го измият и да тръгнат за Сърбия или за Панагюрище, или да го погребат. Имали са цяла нощ. Стотина души били. По веднъж да забият ножа си в каменистата пръст на Йолковица, пак са щели да направят гроб за Ботев!

А къде е Войновски, военният командир? Отговорът, който ни дават Обретенов и историците, е, че той "се загубил". През този ден четата и за миг не е обградена,

тилът й е

здрав и сигурен

Нищо не е пречило на военния командир и войводата постоянно да разменят съобщения по куриери.

Не само това, ДЛЪЖНИ били да държат връзка. Ала Войновски просто отсъства от цялата драма. Хубаво, през деня бой, бъркотия, откъснал се от четата. А къде е бил след боя? Защо го няма, не е ли най-естествен стремежът да се върне при войводата, да обсъдят и решат какво ще правят? Поне жаден не е ли бил, не го ли е теглело и него към тоя Крушовишки извор? Има тук нещо скрито, замазано, нередно и срамно, за което никой не ще да говори.

Освободила се България. Ботев се оказал много удобен да го зашиеш на знамето, да го закачиш на ревера и на портрет. Защото българите го обичали. Прехласвали се по гениалните му стихове. Опиянявала ги славата на бунтовник. Това добре,

ала мръсната истина за убийството

на Ботев

отведнъж станала много опасна. Че тука твърде силно любим и мразим. И разбере ли народът как точно е ликвидиран войводата, не се знае де ще избие гневът. Не бива така. По-добре да измислим черкезин снайперист, улучил от засада Ботев право в сърцето. По здрач. Един куршум! Всичките ни проблеми – решени. Не е ли чудесно някой друг да е виновен, а Обретеновци и Апостоловци да са чисти? Бива ли да казваме на децата, че сами убиваме героите си?

Захванала държавата да фалшифицира онова, което станало при Камарата, Вола и Йолковица. Идете във Врачанския балкан и ще намерите доказателства. Най-драстичният пример е снимка с информационна табела. Новичка, модерна. Която гласи: "Тук, на връх Камарата, над падината Йолковица (...) загива (...) Христо Ботев". Все едно да курдисаш на бул. "Витоша" билборд с думите: "Тук, на Черни връх, над София...".

Всеки би се запитал що е дирил той долу в джендема на Йолковица. Далеч от Околчица и Крушовишкия извор, където уж отивал. Той нямал никаква работа на Йолковица, но верните му другари са имали. Да го

отвлекат настрана,

та по-лесно

да го затрият

Сега обърнете внимание на снимката с двете карти. От едната страна е карта на боя от 20 май 1876-а. Солидна, каменна, която стои до паметника на Околчица. Отдясно е пак същата карта, но нова. Прави ли ви впечатление как на старата карта Йолковица е силно изнесена наляво и надолу, възможно най-далече от Камарата и лобното място, некоректно географски?

Случайна грешка? Незабелязана? Не

Целта е да се внуши, че Ботев е загинал в началото на Йолковица, че той и неговите убийци, пардон, другари, въобще не са навлизали дълбоко навътре в усойната падина, както всъщност е било според свидетелството на Обретенов. Да не си личи колко са се отдалечили от Крушовишкия извор и четата.

Ах този извор! В XXI век той се оказва таен и недостъпен. Даже негова снимка е трудно да се издири. Аз говорих с местни жители и те направо ми казаха хич и да не се опитвам да го търся. Обрасъл бил. Няма спирка на движението "По стъпките на Ботевата чета". Пустош.

Въпреки че много българи биха искали да го знаят тоя исторически извор, да го видят. Защото тъкмо към него уж погледнал войводата в смъртния си час. Запитайте се, 140 години минаха, как пък на един учен, на един историк, географ, геодезист не му хрумна простичката идея да измери точно колко близък е Крушовишкият извор до лобното място в Йолковица?

Петстотин метра? Километър, два или повече? Няма такава информация.

При всичките ни дронове и сателити изворът си остава просто "близък",

както преди сто и толкова години. Случайно ли е?

Не. Защото по различен начин би изглеждала табела, която ни казва: "По време на разговора Ботев станал да види четата, която се отдалечила през два баира, на километър и половина, та отишла при Крушовишкия извор". Такова нещо обаче никой няма да позволи. Колкото по-безвестен и изоставен е тоя извор, толкова по-добре.

И знаете ли кое е най-тъжно в цялата история - не варварският погром, а че самото място е великолепно. Тихо. Чисто. Живописно. С безбожно красиви гледки от върха. И с хубав асфалтов път от Челопек. Но съдено му било да остане безвидно и пусто. Като всяко местопрестъпление.

Самият път също е интересен. Почти веднага над Челопек, докато меандрите му се вият из планината, срещате паметник, на който пише, че тук е убит Перо Херцеговинеца. А до Вола и Околчица има осем-девет километра. Нека видим какво казва Обретенов за смъртта на Херцеговинеца: "Тук (в гората над Крушовишкия извор – бел. авт.) превързахме раната на Перо в коляното, получена на Милин камък и почнала много да го боли. Понеже нощта беше вече настъпила и ние бяхме много уморени, заспали сме.

Рано на разсъмване чухме конски тропот и глъчка и се събудихме (…) Този, който вървеше най-напред, ни съзря, когато заемахме позиция зад дърветата, изгърмя и Перо падна по очите си, ударен в сърцето".

А ето и свидетелството на Димитър Тодоров-Димитрото: "Усилията им да се съединят с Войновски отишли напразно. Въпреки че цяла нощ скитали из планината, не могли да го намерят. На 21 май осъмнали в Челопешката кория. При изгряването на слънцето черкезите отново ги нападнали. При първото им изгърмяване паднал убит Перо".

Излиза, че според Обретенов Херцеговинеца е убит при Околчица, а според Димитрото – над Челопек, където е паметникът му днес. Парадоксална ситуация – вярваме на Никола Обретенов за смъртта на Ботев, а за Перо не му вярваме. Кога Обретенов казва истината и кога лъже? Но да оставим това. Аз за друго си мисля: Разстоянието от Йолковица до Челопешката кория не е малко. Даже и за здрав човек.

Ще рече, раната на Перо май не е била толкова сериозна

А се оказва, че този същият Перо през нощта някак е успял да стигне чак до Челопек. Ашколсун! Железен мъж! И мисля още при стотина четници нямаше ли поне двама юнаци, които да понесат Перо на гръб, а са го оставили да се мъчи и никой освен Ботев не се е намерил да му помага?

Каква сцена - войводата самичък крепи ранения подвойвода, а четниците им безгрижно са ги зарязали и препускат към извора като говеда по водопой. На това ли трябва да вярваме?