Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Какви са приликите днес с края на Втората световна война В Русия предприеха безпрецедентни промени, чрез които Владимир Путин може да остане на власт и след 2024 г.

Борбата между съюзниците сега се води повече с пропаганда, шпионаж и икономически санкции

75 години след края на най-смъртоносния конфликт в историята на човечеството – Втората световна война, наблюдатели забелязват твърде много прилики със случващото се в международнен план днес и поведението на страните от антихитлеристката коалиция от средата на миналия век.

Ясно е, че светът отново е изправен пред обща заплаха – този път не от фашизма, а от невидимата зараза COVID-19. Бившите съюзници може и да обединят усилията си срещу инфекцията, но битката за надмощие между тях не е преставала. Разликата е, че на сцената се е появил нов ключов играч – Китай, който произвежда голяма част от технологиите и лекарствата в света и иска да заеме място сред Великите сили като съюзник на Русия.

Борбата между големите този път се води не с оръжие, танкове и самолети, а чрез пропаганда, шпионаж и икономически санкции.

"Под ръководството на Владимир Путин

постсъветска Русия отново е в офанзива,

за да запази влиянието си в Европа, използвайки асиметрични средства като информационни войни и кибератаки вместо бронетанкови дивизии", пише в свой анализ британският в. "Гардиън". Желанието на Кремъл да има думата в Европа и в света си личи и от засилената му дейност в страните от ЕС. В последната година множество руски дипломати у нас и в Европа, а дори и български граждани бяха обвинени в шпионаж в полза на Москва.

Представител на руската мисия в България се беше опитал да подкупи шеф на специална служба и бе отзован в края на миналата година. Само два месеца по-рано прокуратурата арестува и започна разследване за шпионаж срещу шефа на Национално движение "Русофили" Николай Малинов и негови колеги.

В същото време САЩ и ЕС още преди няколко години наложиха безпрецедентни санкции срещу десетки руски политически фигури, които са в забранителен списък за влизане, както и срещу бизнес структури, на които не е позволено партньорство със Запада. Причината е войната в Крим и обявяването му за руски.

Без да е свързано с годишнината от края на Втората световна война,

Русия започна и радикални промени в политически план.

Беше предложен законопроект, чрез който Владимир Путин може да остане президент и след края на последния си мандат през 2024 г. Според формално внесените от космонавтката Валентина Терешкова текстове, стига да поиска, той ще продължи да управлява до 2036 г.

Тази година руският лидер навърши 20 години на власт. Горе-долу толкова беше управлявал СССР Йосиф Сталин, когато заедно с Великобритания и САЩ спечели войната срещу Хитлер. По повод Деня на победата ликът на Путин заедно с този на Йосиф Висарионович и лозунг "Крим е наш" трябваше да бъдат вплетени в мозайки на огромния новопостроен храм "Възкресение", който беше открит в парка "Патриот" край Москва. И това е показателно за настроенията в Русия. Повече от 60 години портретът на съветския вожд не се беше появявал върху държавна сграда.

Неговият призрак броди и в другия съюзник срещу хитлеристка Германия – Великобритания. Новоизлекуваният от COVID-19 премиер Борис Джонсън разказа пред медиите, че лекарите са му

подготвяли сценарий като при смъртта

на Сталин.

След края на Вожда всички значими фигури от обкръжението му са се борили за властта в страната. Ексцентричният британски министър-председател обаче разочарова доста хора на Острова. Той оздравя и не се наложи други политици да се конкурират за поста му. Обединеното кралство обаче продължава да е в период на адаптация на новото си съществуване след Брекзит, който предизвика подобна на следвоенната криза.

Третият участник в антифашистката коалиция - САЩ, вече повече от две години води с Китай друг вид война – търговска. От един месец напрежението се засилва и заради взаимните обвинения покрай разпространението на COVID-19. Доналд Тръмп заяви директно, че Пекин е виновен, и може да поиска обезщетение за пандемията. На което говорителят на китайското Външно министерство обвини американския президент в лъжа. Трудно е да се предвиди докъде може да стигне напрежението между двете страни.

В същото време станахме свидетели на

заплахите на

Доналд Тръмп

и към победената

във Втората световна война Германия и други европейски страни – също на икономическия фронт. От една година президентът се заканва да облага с 25-процентни мита внесените от ЕС автомобили.

Изборът му на противник не е случаен - най-мощната икономика в Европа и най-многолюдната държава на Стария континент. Разбира се, за бързия прогрес след разрухата във войната голям принос има американският план "Маршал", но и работоспособността и дисциплината на самите германци. Всички тези характеристики определят лидерското място на Берлин, който за разлика от 1945 г. не е длъжен да се съобразява с Вашингтон, Лондон или Москва в световен план. Докато в европейски план дели първенството вече само с Франция след излизането на Обединеното кралство от ЕС.

"По ирония на съдбата поне в англоговорящите страни войната е отново в общественото внимание - пише в свой анализ американското сп. "Форин полиси". - Във Великобритания всичко напомня за случилото се преди 75 години. Борис Джонсън изглежда иска да бъде и Уинстън Чърчил, и Клемент Атли (наследникът му) едновременно. В търсене на респиратори и лично предпазно оборудване страните се обърнаха към модела на икономика от времето на войната. Смята се, че американският дълг спрямо БВП

ще стигне нивата

от Втората

световна война.”

Москва от своя страна дълго се подготвяше за грандиозен военен парад на Червения площад, за да ознаменува победата с най-мощните и модерни оръжия, с които разполага. Заради разпространяващия се коронавирус трябваше да се задоволи само с въздушни демонстрации.

Но не е само това. САЩ и Русия са от двете страни на барикадата в Сирия. Едните подкрепят бунтовниците, а другите – Башар Асад.

Двете велики сили

са противници и по въпроса за Крим

– според Вашингтон той е анексиран незаконно от Кремъл, според Москва – освободен, тъй като винаги е бил руски.

И днес, както и тогава отношенията между лидерите никак не са лесни. Поведението им винаги е зависeло от политическите им цели, изпълнено с подозрение, страх и недоверие, пише още "Гардиън". Към края на Втората световна война скритата конкуренция между тях избухва в скандал по повод свръхсекретното съобщение SCAF-252, което в края на март 1945 г. ген. Дуайт Айзенхауер изпраща на съветския вожд. В него върховният командир на съюзническите сили споделя плановете си за финалната атака срещу нацистка Германия, но пропуска да консултира това с Лондон. Чърчил е бесен, че се договарят зад гърба му.

В същото време комунистическият лидер е решен на живот и смърт

Червената армия да влезе в Берлин преди американците

и британците. От една страна, като знак за силата на съветската страна и социалистическия строй. От друга, превземането на германската столица му дава възможност да диктува бъдещото устройство на част от държавите в Европа. Подобно е виждането на Чърчил, но Айзенхауер и Рузвелт очевидно не са мислили така.

По ирония на съдбата Сталин отговаря на SCAF-252 на 1 април и лъже американците, че е съгласен с тяхното предположение – как последно Хитлер ще се укрепи в Алпите през май. Хитрувайки, той приветства плана на Айзенхауер да изпрати американски сили на юг, далече от Берлин. Иска да убеди съюзниците си, че столицата е загубила значението си на стратегическа цел и затова той нямало да ангажира там основните сили на Червената армия, пише в съобщението.

Висарионович заблуждава американците,

че заключителната съветска атака ще е през втората половина на май.

Айзенхауер обаче не е вчерашен и не вярва на Сталин, че само резервни части на Червената армия са се насочили към Берлин. В Деня на шегата нито Вашингтон, нито Москва разкриват пред съюзниците си действителните си планове. В централата на XIX американски корпус полковник Джордж Слоън подготвя писмо с инструкция № 134. Според нея ръководените от ген.-майор Реймънд Маклейн войски трябва да се насочат към Берлин. Втора и осма танкови дивизии да заемат курс през Бранденбург към покрайнините на германската столица. Заповядано е на Втора танкова дивизия да продължи да напредва към Берлин.

На следващия ден на бюрото на Айзенхауер стои съобщение от Чърчил. Британският премиер заявява, че навлизането на съюзническите войски заедно в Берлин ще е добър ход. Британците и особено фелдмаршал сър Бърнард Монтгомъри са били

бесни, че са ги пренебрегнали.

Чърчил се е опасявал, че Сталин има намерение да завладее колкото може по-голяма част от Европа и да я постави под комунистическа власт. Както и се случва на практика.

В това време Йосиф Висарионович тайно заповядва на командващия маршал Жуков незабавно да изпрати 2,5 милиона войници към Берлин, за да бъде сигурен, че американците и британците няма да влязат първи в столицата на Германия. При това Вождът поставя краен срок - всичко да приключи до 16 април. Около месец преди датата, за която съюзниците са информирани, че ще започне последната атака на съветските войски.

"Въпреки че се опитах по всякакъв начин да изпитам симпатия към тези комунистически лидери, не мога да почувствам и най-малкото доверие или вяра в тях. Силата и фактите са техните единствени реалности", казва Чърчил, който до последно не вярва на Сталин. Дуайт Айзенхауер пък се отказва от щурмуване на града, за да не дава още жертви, след като вече е станало ясно, че

столицата ще остане в съветската

сфера на влияние.

"Няма никакво съмнение, че Айзенхауер е най-атрактивната личност и в същото време мисли много ограничено от стратегическа гледна точка", казва британският фелдмаршал сър Алън Брук, цитиран от Бийвър в книгата му от 2002 г. "Берлин. Крахът 1945."

На 8 май, когато Райхсканцеларията и Райхстагът са в ръцете на Червената армия, а епизодичните битки също приключват, Сталин обявява победа. Формално войната е завършила, но малко след това започва Студената война. Великобритания и САЩ са от едната страна, СССР – от другата. НАТО (в края на 1949 г.) и Варшавският договор (1955 г.) са създадени, за да може бившите съюзници да гарантират сигурността си един срещу друг. Недоверието продължава.