Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Убийството на разбойническия главатар Курдоолу

Ликвидират го двама братя кюмюрджии

"ИСТИНАТА по обиството на Курдулов е че ние ги учистихме с пистулети със брадва не сме действали ние бяхме се задължили прет окръжния оправител че ще донесем главите обиството извършихме на открито 1 авгус 1925 Шумен Пеню Димитров"

С тази неграмотно написана бележка единият от убийците на разбойника Курдоолу изяснява обстоятелствата по случая.

Бележката е поместена на страниците на провинциален ежедневник по повод на всевъзможните измишльотини, които се носят из медиите и които взаимно си противоречат. Така или иначе събитието е голям успех в борбата срещу престъпността. Ликвидиран е един от най-опасните главатари на вилнеещите по онова време

криминални банди

Курдоолу е доказан престъпник, който през 1923 г. избягва от затвора. Заедно с друг криминален субект - Страшния - образува малка чета, с която вилнее във Варненска и Провадийска околия през 1924 -1925 г. След кратко съвместно разбойничество Страшния се премества в Бургаско, където е убит. След неговото напускане към бандата се присъединява друг известен местен главорез Али Риза Пюскюлията, но и той я напуска малко преди да бъде разбита.

Тази разбойническа шайка скита по горите, появява се често по градовете и селата, където има многоброен контингент от свои ятаци, напада и ограбва пътници. Сред жертвите Около Коледа на 1924 г. четата на Курдоолу убива един бирник заедно със жена му и детето му. На Йордановден ликвидира жителя на Татар Махле (днес Веселин, Варненско) Паско Георгиев, понеже последният знаел за

убийството на бирника

и се готвел да съобщи в полицията. Престъплението е извършено в селската кръчма в момент, когато Георгиев споделял със съселяните си секретната информация. През февруари 1925 г. бандитите решават да ограбят богатия селянин от провадийското село Венчан Христо Димитров. За целта те хващат сина му и го повеждат към къщи. По пътя им се изпречва бащата. Във възникналия остър спор разбойниците ликвидират богаташа.

В началото на март край село Бурханлар (днес Радан войвода, Варненско) бандата на Курдоолу напада група турци сватбари. Насред пътя започва обискиране на веселата компания, при което са задигнати пари и чеизи на стойност 100 хил. лева. На 5 март 1925 г. разбойниците извършват нощното нападение на един влак с войници, идващ от Варна. Аскерът е бил предназначен за борба с горските чети. През април разбойниците нападат един горски стражар, обезоръжават го, но ненадейно зад близкия баир изскача потеря и проваля плановете на Курдоолу. Няколко дни по-късно обират 21 000 лева от бирника на село Дамлалъ Орта (днес Славейково, Провадийско).

Бандата Курдоолу е разбита на 10 юни 1925 г. при село Тюрк Арнаутлар (днес Белоградец, Варненско). В 1 часа

разбойниците

са обкръжени

в Чаковата воденица на шосето Варна-Шумен от спецотряди за преследване на разбойници, начело с капитан Богдан Смилов. В завързалата се престрелка загива разбойникът Георги Янков, а Георги Кутиев е ранен и заловен. Загива и един от полицаите. Близо до воденицата е намерен разбойник с неустановена самоличност. Другите побягват, като хвърлят дисагите и горните си дрехи, за да не им тежат, но в местността Куручешме са настигнати и започва ново сражение, в което загива разбойникът Паско Пенев. Курдоолу и Георги Пенев са ранени, но успяват да се измъкнат от обръча.

На 22 юли 1925 г. към 22,00 двамата оцелели се явяват в село Амберлер, в кръчмата на дядо Пейчо, където се натъкват на един секретар-бирник. Последният е обискиран и вързан от разбойниците. Тъкмо тогава пред кръчмата спира автомобил, в който се возят двама други бирници, дошли да приберат колегата си. Влизат в кръчмата да се почерпят и що да видят. Колегата им лежи на земята вързан и пазен от разбойник. След като Курдоолу обискира новодошлите, те му се примолват да пусне колегата им. Разбойникът, доволен от реколтата, се съгласява. После престъпници и жертви сядат да се черпят на една маса. Към 3 часа бандитите,

здраво подпийнали

си тръгват. Кръчмарят решава да ги проследи, но те го забелязват и изстрелват куршум по него. За щастие дядо Пейчо се отървава с леко нараняване.

Останали сами, Курдоолу и Георги Пенев се крият 5-6 дена в горите около селата Мурадаллар и Чанакчии (днес Мировци и Красен дол, Шуменско). Полицията ги дири под дърво и камък. В село Чанакчии в нейна услуга се поставят братята Колю и Пеню Димитрови. Именно те на 29 юли убиват разбойниците. Според една от версиите Курдоолу и Пенев отседнали в тяхната кюмюрджийница и след като заспали, братята ги ликвидирали. Колю и Пеню били внедрени агенти на полицията, които играели ролята на ятаци на бандата.

Според другата версия Димитрови ги дебнели в гората и когато ги засекли, открили огън срещу тях. Курдоолу бил застрелян веднага, а Пенев след петминутна съпротива бил надупчен с двайсет куршума. Труповете им са докарани в Шумен и изложени пред окръжното управление. 35-годишният Курдоолу бил във военна униформа, а Пенев - в зелена униформа на горски. Откритите у тях пари и скъпоценности възлизали на обща стойност 350 000 лева. Цялата сума била дадена на двамата братя като награда.

Скоро в Провадия започва шумен процес срещу ятаците и укривателите на бандата. Като обвиняеми са привлечени 80 души от провадийските села. На подсъдимата скамейка е и Георги Кутиев,

единственият

оцелял бандит

В своя защита той излага версията, че е внедрен в бандата лично от околийския управител на Провадия, на когото докладвал, че Курдоолу му предложил да се присъедини към неговата чета. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство това, че Кутиев се застъпил за бирника на Дамлалъ Орта, когото главатарят искал да убие.

Кутиев получава 15 години затвор, други 50-ина обвиняеми са осъдени на различни срокове затвор, а 25 души са оправдани. На процеса са изнесени данни за връзки между разбойниците и представители на полицията, местната власт и депутати. Самият Курдоолу приживе твърдял, че познава много влиятелни хора, поради което се чувствал безнаказан. В крайна сметка тези обвинения не се вземат под внимание, с обяснението, че разбойникът заплашвал въпросните отговорни лица.

Интересна оценка за бандита дава комунистическата историография.

След като партията поработила върху него, той станал убеден борец против фашизма и капитализма. Деянията на Курдоолу говорят най-добре за него и никакви идеологически щампи не могат да завоалират криминалния характер на неговата банда.