• Кислородна маска пада върху бившия Първи. Гриша Филипов отказал да ползва машината след фьонов вятър
• Гагарин управлявал един от самолетите от Бургас до София, "помахвайки" с крила на приятелка над Стара Загора

Разхерметизиране на кабината, бегълци пилоти, самоубийства, пукнати стъкла, пробит корпус, аварийни кацания. И всичко това с държавни глави на борда - десетки аварийни ситуации, в които пилотите от знамения "Авиоотряд 28" винаги намират изход. Това е дългата над 50 години история на правителственото звено, което съвсем скоро може би ще отиде в историята. За закриването му заговори лидерът на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски, а транспортният министър Гроздан Караджов обяви, че ще продават най-използвания му самолет - 9-местния фалкон.

Инциденти е имало още през 80-те години. Два пъти с такива се сблъсква Тодор Живков, по чието време се създава "Авиоотряд 28", наречен така в чест на 28-годишнината на комунистическата власт (1972).

В единия случай той е бил на почивка в резиденцията в Евксиноград и тръгва от Варна. След излитане машината набира височина, но един от клапаните не може да се затвори и кабината се разхерметизира. По тогавашните технически характеристики информацията за проблема достига до пилота чак на височина от 6000 м. Тогава му се включва звуковата сигнализация, а в салона дори се спуснали кислородните маски. За всеки е ясно, че това означава аварийна ситуация.

Бившият Първи обаче изобщо не станал от мястото си и не реагирал. Не се паникьосал, не изглеждал уплашен и не се опитал да заповядва какво да се направи. Оставил всичко в ръцете на професионалистите. За сметка на това шефът на Управлението за безопасност и охрана (УБО) ген. Илия Кашев влязъл в пилотската кабина да пита какво се случва, има ли опасност за живота на държавния и партиен ръководител. Първият пилот му отговорил, че ще снижат машината и всичко ще се оправи.

Когато кацнали, поръчали разследване и изпратили доклада до конструкторското бюро "Туполев" в Москва, които познавали по-добре характеристиките на самолета. Оттам излезли с обяснението, че причината клапанът да не се затвори е фабричен дефект. Частта е била подменена и Ту-134 продължи да вози партийните ръководители.

В знак на благодарност към екипажа, който се грижел добре за него, както и че превозил цели делегации от окръжните градове до София за XI конгрес на БКП (1976 г.), Тодор Живков подарил на всички по един електронен часовник от първата серия "Правец". Те са произведени по повод същия партиен форум.

Вторият инцидент с Тодор Живков на борда се случва в столицата на тогавашния Съветски съюз. След едно от честите му посещения при Леонид Брежнев в Москва валяло проливно цял ден.

Когато дошло времето да си тръгва, бившият Първи бил изпратен на VIP зоната на летище "Внуково" с почести, както се полага на партньор от Варшавския договор. Качил се на самолета, помахвайки с ръка, а след него местата си заели и членовете на делегацията. Пилотът включил системите, за да задейства двигателите, но единият от тях отказал. Летецът преценил, че няма да рискува живота на партийния вожд и няма да тръгне към София с един мотор.

На помощ в случая се притичал съветският специален авиационен отряд 235 (което е номерът на частта му при военните). Той разполагал с повече самолети. Другарите отпуснали един резервен за Живков, за да се прибере в София безопасно. Бившият Първи останал доволен от решението на проблема.

За него дългогодишният пилот от авиоотряда Слав Добрев по-късно в интервюта разказва, че никак не бил капризен като пътник. Винаги се съобразявал с мнението на командира. Когато му кажел, че времето не е подходящо и не може да се лети, човекът от Правец винаги се вслушвал и отменял полета.

За разлика от Добрев, който доживява до дълбока старост, друг от командирите, возил Тодор Живков, има трагична съдба. Петър Евстатиев се самоубива през 1975 г., след като е поставен под домашен арест в продължение на 10 дни. Обвинявали са го в опит да изнесе пари през границата, за да ги даде на свой близък.

В дома му са намерени 300 долара. Разпита му провеждат небезизвестният Мирчо Спасов, който е заместник-министър, титулярът на МВР Ангел Цанев и следователят Тодор Радулов. Пилотът отговаря, че парите са назаем от директора на фирма "Бул ер" Михаил Донски, който вече е бил осъден за финансово-валутни престъпления.

Петър Евстатиев се надявал бившият Първи да го помилва и поискал среща с него. Такава обаче му била отказана. Тогава летецът на правителствения самолет сложил край на живота си, застрелвайки се с личното си оръжие.

Всички от екипажа на авиоотряда са изпълнявали и задачи на Управлението за безопасност и охрана (УБО). Били са военизирани и въоръжени, макар и невинаги да са носели пистолетите си. Имало е протокол кога могат да са без тях. На стрелба са се обучавали и стюардесите.

Цели 20 години след Втората световна война комунистическите лидери са летели само на близки разстояния. Не е имало самолет, който да ги превози далече. Не са имали такива контакти, но през 1968 г. Тодор Живков като премиер трябва да участва в сесия на ООН в Ню Йорк. В този момент правителственото звено не разполага с подходяща машина. На помощ се притичва държавната авиокомпания "Балкан", която дава Ил-18 - чудо на техниката за времето си. След като бившият Първи се връща в София, е поръчан подобен за нуждите на Политбюро. Всъщност авиоотрядът тогава все още е подразделение на БГА "Балкан".

Пилотите са возили не само Тодор Живков, но и други висши партийци. Най-притеснен от турбуленцията и несигурен във въздуха бил бившият министър-председател и член на Държавния съвет Гриша Филипов. Веднъж му се случило да попадне в силен фьонов вятър като този, който спря полетите за София и ги отклони за Скопие и Солун на 18 ноември т.г. Правителственият самолет се накланял ту на една, ту на друга страна и бил практически неуправляем. Каквото и да правели пилотите, пропадал и трудно се задържал във въздуха.

Експерти казват, че в такъв случай правилото е да се намали височината, на която се лети, и така се овладява ситуацията. След дълго лашкане екипажът успял да приземи машината в столицата, но в отсечката между "Враждебна" и "Кремиковци" самолетът няколко пъти изпадал в опасност да се разбие. Гриша Филипов не казал нищо на пилотите, но след това изпитание повече не поискал да се качи нито на правителствения самолет, нито при съветските другари.

Доста по-забавен за летците бил друг висш партиен функционер и партизанин - ген. Славчо Трънски. Когато веднъж попаднал в силна турбуленция, той не затегнал колана си, каквито са инструкциите на екипажа. Направо отишъл в пилотската кабина, за да провери какво става. Видял, че вторият пилот държи щурвала и целият се тресе. Трънски казал шеговито: "Аа, значи сте дали на втория пилот да се учи". След малко турбуленцията престанала и правителственият самолет продължил без проблеми.

Но един от най-знаковите полети на правителствения самолет е с Юрий Гагарин на борда. На 16 юни 1966 г. първият космонавт се качва на Ил-14 от София за Бургас заедно с жена си. Вече е звезда в целия свят след обиколката в орбита около Земята. На връщане той моли капитана да седне на неговото място, а Слав Добрев да играе ролята на втори пилот. Опитният летец знае, че това е нарушение на правилата, но пасажерът не е кой да е, и се съгласява.

Гагарин изпълнил всички инструкции по протокол. "Засилихме се по осевата линия, дадохме "двигатели" и започнахме набиране на височина - припомня си години по-късно Добрев. - Посоката е 220 градуса и така се насочваме към приводна точка Лозарево, която е близо до корпусите на "Нефтохим". Достигнахме до височина от 2400 метра - ешелон ни даде ръководителят на полетите.

От Лозарево се отправяме към Стара Загора на тази височина. Над града с поклащане на крила космонавтът поздрави своя позната, която живееше там. След това поехме курс към София. Когато отново разменихме местата си, Гагарин поиска да го оценя как се е справил с излитането на Ил-14. Оценката ми за рулирането, излитането и набор на височина беше "добър". Писах на Гагарин обща оценка "хорошо".

Без да иска да сяда на пилотското място, често с авиоотряда е пътувала Людмила Живкова. Като председател на Комитета за култура тя е пътувала до Индия, Япония, Франция и СССР. Преди една от визитите си в Делхи помолила екипажа да пусне на борда релаксираща индийска рага музика, за да настрои съзнанието си за предстоящата среща с премиера Индира Ганди. Живкова винаги е пътувала с личен преводач, йога инструктор и понякога с художници, които са представяли свои платна на международни изложби.

Пилотите я описват като внимателна, без да им създава проблеми, но им изглеждала много загадъчна заради философските книги, които четяла по време на полетите. Вглъбена в тях, не обръщала внимание на случващото се около нея.

След смъртта ѝ настъпва едва ли не безразборно използване на правителствените самолети. За това става ясно през 1987 г., когато началникът на УБО предлага на Политбюро да спре тези "стотици екскурзии до Париж, Мадрид и Люксембург". Рапортите му звучат познато, защото и в днешно време машините рядко стоят на земята и точно това бяха думите на Делян Пеевски, когато поиска закриването на Държавния авиационен оператор - да се сложи край на тези "екзотични воаяжи".

2021 година е рекордна в това отношение - тогава са най-многото полети на властта през последните години. Сменят се два служебни кабинета, провеждат се три пъти предсрочни парламентарни избори и има три редовни правителства. Тогава самолетите от парка на авиоотряда са били ползвани над 400 пъти, което на практика означава всеки ден. Но дори и да не се лети на тях, те изискват поддръжка.

Вярно е, че са изпълнявали и други мисии - транспортирали са болен от Добрич до София, когато още нямаше въздушни линейки, търсили са пострадали след сблъсък на два кораба край нос Емине, помагали са и при наводненията в с. Бисер през 2012 г. А днес предстои да се реши дали Държавният авиационен оператор ще продължи да съществува.