Проф. Христо Тасков е от учените, които не бързат да си изградят теза - той внимателно наблюдава, анализира и на този етап смята, че човечеството си има работа с един доста нестандартен вирус, който засега все още не ни дава основания да бъдем категорични за колективния имунитет. Преди разговора иска да уточни като всички учени и професионалисти в областта на медицината, че няма никакъв конфликт на интереси в областта на диагностиката и лечението на COVID-19. Както и че професионалните му компетенции са в областта на имунологията, превенцията, диагностиката, епидемиологичните проучвания и моделирането на ХИВ и туберкулоза. Той е преподавал микробиология и вирусология, бил е зам.-директор и директор на Националния център по заразни и паразитни болести и има също компетенции в областта на превенцията, диагностиката и епидемиологията на заразните болести.

"Декларирам, че нямам задълбочена компетентност по COVID-19 - казва той. - Сега професионално се занимавам с имунологични изследвания при неинфекциозни болести. За коронавируса се информирам от признати световни специалисти и надеждни професионални източници. Апелирам всеки, който взема публично отношение по тези проблеми, да направи общоприетите декларации."

Най-рано след година ще има резултати как влияе ваксината БЦЖ

- Проф. Тасков, кога разбрахте, че COVID-19 разбива концепцията за стадния имунитет? Някои учени до днес се кълнат, че учебниците и практиката досега винаги са потвърждавали тази теория?

- Първо, нека да не го превеждаме буквално, а да използваме сега придобилото гражданственост понятие колективен имунитет. Според мен по-правилно е да се каже обществен имунитет, но в момента това са подробности. Без ясни научни доказателства не мога да твърдя, че COVID-19 разбива концепцията за колективния имунитет. От началото на епидемията са изминали само няколко месеца. Засега ние имаме много малко информация за естеството, механизмите и продължителността на имунитета към този вирус. Затова е рано да се каже какво точно означава колективен имунитет при COVID-19, дали е клетъчен, или с антитела, към всички негови щамове ли е, или само за един конкретен щам, както е при грипа.

Нашите надежди

за колективен имунитет почиват на наблюденията при други заразни болести и имунизациите, затова силно се надяваме, че и при този коронавирус това ще се случи. И дано да е така. Но по-категорични твърдения в това отношение може да има само след като мине пикът на епидемията и след като проследим имунитета при хората поне една-две години. Затова аз в момента не мога да взема категорична позиция “за” или “против”. Това, което наблюдаваме, е, че страни като Англия и Холандия, които бяха тръгнали убедено по пътя на колективния имунитет вече се отказаха. Вероятно са имали сериозни основания за това.

Тук искам да допълня нещо извън COVID-19. Успехите на човечеството при справяне със заразните болести се дължат на постигането на колективен имунитет чрез имунизации. Сега ние всички се надяваме да се създаде ваксина срещу този вирус. Защото ние успешно сме се справили със заболяванията, за които имаме ваксини, и не може да се преборим със заболявания, за които все още нямаме ваксина, като ХИВ, малария и други.

Днес ваксините

не са каквито бяха

преди няколко десетилетия. Сега антигените в тях са в много малки количества и дори и при комбинация от няколко антигена, те не натоварват имунната система. След близо 10-годишно обширно проучване бяха категорично отхвърлени всички твърдения за вредата от ваксините. Затова препоръчвам на всички родители да спазват стриктно имунизационния календар и дори да прилагат препоръчителните ваксини. Може да се лишим от скъпи маратонки или смартфон за здравето на децата. Имунизацията е за цял живот при повечето от болестите. Моите внуци са имунизирани с всички ваксини - задължителни и препоръчителни.

- Защо държавите, които опитаха да приложат концепцията за стадния имунитет, се провалиха?

- Защото считаха, че тази епидемия ще бъде като предишните от грип и други респираторни заболявания. Смятаха, че здравните им системи са достатъчно подготвени да поемат тежките случаи. COVID-19 обаче е по-особено заболяване. Специално при тежките случаи. Затова те много бързо изоставиха концепцията за колективен имунитет. Днес чух, че министър-председателят на Швеция публично се е извинил на гражданите за това решение и че сам не е проверявал информацията

- Как стана така че един вирус победи науката? Какво е различното при COVID-19?

- Не може да се каже, че вирусът е победил науката. Както при всеки нов причинител на епидемия на учените им трябва време, за да разгадаят вируса, да разберат как точно той атакува организма, да изготвят тестове, лекарство или ваксина. Необходимо е време и ние трябва да им дадем това време. За това всички страни предприеха ограничения в зависимост от националните особености и ресурси.

Карантината

е най-старата, но не и най-удобната мярка за справяне с едно инфекциозно заболяване. Всеки медик е учил това като студент. Но изненадани от случващото се при Ковид-19, това беше първата защитна реакция на човечеството. Аз съм убеден, че всяка страна в зависимост от подготовката си ще започне поетапно да намалява мерките за карантина. Това вече се наблюдава и у нас. За съжаление, ни очакват много празници. Моят апел е: Не се събирайте на групи по празниците и носете маски на публични места, за да не бъдем след това свидетели на голям взрив от болни и да няма възможност те да получат адекватно лечение. Обикновените маски не предпазват достатъчно от заразяване, но предпазват ние да заразим другите. В този смисъл всички трябва да сме с маски и така да бъдем солидарни и заедно да се борим срещу епидемията.

- Вие от 45 години изследвате туберкулозата. Какво е мнението ви за БЦЖ-ваксината и възможно ли е тя да пази Източна Европа донякъде от вируса?

- Това е много рано да се каже. Откакто е създадена, БЦЖ ваксината се изпитва при всички нелечими болести. Засега зная, че е утвърдено вкарването й в пикочния мехур при наличие на тумор в него. Имаше такъв препарат на базата на тази ваксина, не знам дали се произвежда все още. Естествено е

учените да

проверят

дали има зависимости и при сегашната епидемия. Аз лично имам някои основания за съмнение, но във всички случаи това трябва щателно да се провери. Тази епидемия предоставя уникален случай за такова изследване в страните, в които не се прилага БЦЖ. В проучването участват лекари доброволци. Резултатите ще са налични може би след година. Обаждат ми се родители, които не са си имунизирали децата с БЦЖ. По време на епидемия не се прави имунизация. СЗО препоръчва БЦЖ ваксина да се прави в деня на раждането или колкото се може по-скоро след това. При неимунизираните възрастни са описани сериозни странични реакции. Българите сега трябва да бъдем спокойни. Предполага се, че с малки изключения всички сме ваксинирани. Не се налага реимунизация, тя е опасна.