Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Откъде се вземат 8134 тона злато в САЩ? Форт Нокс е непробиваема крепост.

Най-много кюлчета са във Форт Нокс, където агент 007 залавя магнат крадец в първия блокбастър от серията

Конспиратори твърдят, че е изнесено оттам, тъй като 7 одити се губят

В укреплението с 3500 кв. м бетон, 1500 кв. м гранит и 1420 тона стомана са се пазили унгарската корона, Декларацията за независимостта и запаси от опиум

Джеймс Бонд разследва магната Орик Голдфингър за кражба на злато. Легендарният шпионин разкрива плановете на бизнесмена да задигне резерва на САЩ от Форт Нокс. Това е сюжетът от първия блокбастър за агент 007, заснет през 1964 г. във Великобритания, Швейцария, а част от филма и в САЩ.

Около военното укрепление, където се пази златото на най-богатата страна в света и където днес се намира Центърът за човешки ресурси на армията, витаят много митове. Секретността и защитеността на тази база, която заема 441 кв. км в щата Кентъки, често поражда спекулации за това дали наистина там има ценни метални кюлчета и колко от депозираните са налични в момента.

Във военния обект

се намира основната част от общо 147,3 милиона тройунции,

или 8133,5 тона американско злато на стойност 6,22 милиарда долара. Това е била обаче фиксираната му цена през 1973 г., смята Дъг Уайтман, главен редактор на сайта "Мъни уайз" и бивш редактор в Асошиейтед прес.

На свободния пазар днес сумата ще се вдигне на впечатляващите 236 милиарда долара. Голяма част от метала представлява еднакви слитъци от по 27 паунда (12,3 кг), а останалото е в златни монети.

4583 тона от тези залежи са депозирани във Форт Нокс, 1364 – в Денвър, Колорадо, 1682 – в Уест пойнт, и 418 тона – в Нюйоркската банка от Федералния резерв.

Предназначението му е било да гарантира американската валута, но доларът е изключен от стандарта на златното покритие още през 1971 г.

Тогава защо им е на САЩ това съкровище? Обяснението на бившия шеф на борда на директорите на Федералния резерв Алън Грийнспан е банално: "Просто за всеки случай, ако се наложи."

Но наличието на кюлчетата дава храна за любителите на конспиративните теории. Според тях златото тайно е продадено, а кюлчетата са старателно боядисани тухли. През годините е имало много одити, които да установят дали скъпоценният метал е още във Форт Нокс.

По правило всяка година трябва

да се проверяват пломбите на

всички отделения

на трезора. Това е започнало от 1974 г. и до 1986 г. 97% от златото са били проверени. На журналистически запитвания на нидерландеца Коос Янсен отговарят, че 7 от одитните доклади за посочения период липсват, става ясно от негова публикация.

На изслушванията в Конгреса за Закона за прозрачността за златото през 2011 г. генералният инспектор на съкровището Ерик Торсън заяви, че всичко е налице.

“Искам много ясно да кажа –

100% от държавните американски

златни резерви

под юрисдикцията на Монетния двор са били инвентаризирани и одитирани”, заяви той пред Конгреса.

В края на 1982 г. одитната комисия е реорганизирала администрацията на генералния инспектор и така през 1983 г. се е случило нещо много странно. Одитните процедури са били ревизирани. Резултатът е, че повече от 1700 тона във Форт Нокс и Денвър, които са били проверени и запечатани, е трябвало да бъдат реодитирани и да се вземат мостри. Никой не дава обяснение защо се е случило това.

В книгата си "Война за злато" от 1977 г. Антъни Сътън твърди, че е имало неодитирани от полицията на Монетния двор резерви към 30 ноември 1973 г. Той предполага, че това са били 80% от наличностите. Властите отричат хипотезата.

За да докаже, че златото е налице, през 2017 г. секретарят по финансите Стив Мнучин направи безпрецедентна стъпка, като позволи на външни хора да надникнат в тайните депозитари на златния резерв. Той влезе зад дебелите стени заедно с шефа на мнозинството в Сената Мич Макконъл и двамата пуснаха

снимки как държат златни кюлчета.

След това Мнучин туитна: "Радвам се, че златото е на сигурно място!"

Повече от 40 години външни хора не бяха влизали във Форт Нокс. Преди това делегация на конгресмени и журналисти е била допусната през 1974 г. Но в тези сгради е влизал само един президент. Франклин Рузвелт, който създава златния резерв, тъй като се е притеснявал от вражеско нашествие през 30-те години, е инспектирал строителството на укреплението в средата на 30-те години, когато е започнала процедурата. По-късно – през 1943 г., Рузвелт става

единственият държавен глава, стъпил зад титаничните стени.

Откъде обаче се е взело златото? Има много анализи, според които златните монети в обращение през 1933 г. са били претопени и превърнати в златни слитъци, проба 900, след което транспортирани на порции с влакови композиции до Форт Нокс. Друг важен източник е бил добивът от мини в страната и чужбина – най-много от Южна Африка.

Веднага след приемането на Закона за златния резерв Рузвелт променя цената на златото от $20,67 за тройунция на $35.

Това кара целия свят да изнася своите кюлчета в САЩ, в резултат на което дефлацията намалява. Все повече пари влизат в обращение, а лихвите падат, при което се увеличават инвестициите.

Към онзи момент Щатите все още усещат негативния ефект от срива на фондовия пазар през 1929 г. 5 г. по-късно президентът Рузвелт решава да намали безработицата, да увеличи заплатите и броя на банкнотите. Всичко това става чрез стриктното спазване на златния стандарт.

Законът за златния резерв забранява износа на ценен метал, въвежда рестрикции за притежанието на слитъци и заменя предишния нормативен акт, според който цялото злато трябвало да се обмени за хартиени банкноти. САЩ забогатяват, а

златните депозити

се утрояват от

1930 до 1935 г.

В същото време Европа е в политическа криза и това води до депозиране на капитали в САЩ. Част от златото идва от чужди централни банки, най-много от Франция и Великобритания, както и от частни холдинги от Индия.

Така до края на 1940 г. резервите на САЩ се увеличават до 19 546 тона злато, което е около 80% от всички наличности в света, пишат тогава в. "Вашингтон пост" и Асошиейтид прес. По-късно чуждите правителства са си изтеглили резервите.

Но наистина няма по-сигурно място за съхранение на ценности от Форт Нокс. Укреплението е изградено от 3500 кв. м бетон, 1500 кв. м гранит, 1420 тона стомана. През 30-те години това съоръжение е струвало $560 000, което днес се равнява на около $10 милиона.

Покривът е брониран против бомби, а предната врата на трезора тежи 20 тона и е дебела 53 см. Тя е устойчива срещу експлозиви. А ако някой реши да проникне там, ще трябва първо да се добере до сградата, което никак не е лесно.

Отвън я пазят специално обучени полицаи от профилираната служба на Монетния двор. Преди да стигне до тях, потенциалният крадец трябва да преодолее телени огради, да се измъкне от полезрението на видеокамери с HD резолюция, както и да заобиколи заложените минни полета. На входа на укреплението пък са разположени части на американската армия, тъй като

Форт Нокс е военен обект, разположен на 441 кв. км.

Всъщност освен златото през годините в укреплението са се пазели и други ценни предмети. През 1939 г. едно от оригиналните копия на Магна Харта – средновековен английски документ за човешките права, е докарано в САЩ, за да бъде изложено на панаира в Ню Йорк. Когато избухва Втората световна война, свитъкът е закаран във Форт Нокс, за да бъде на сигурно място. Магна Харта остава там до 1947 г., когато е върната в Англия. Заедно с нея е съхранявана Библия, отпечатана от Гутенберг.

Освен тях във Форт Нокс се пазят и американски ценности. Той става нещо като хотел по време на Втората световна война за Декларацията за независимостта, Закона за правата и американската конституция, защото са се опасявали, че страната може да бъде нападната. Идеята е била те да бъдат

скрити във вътрешността

на страната,

далече от брега,

където е могло по-лесно да станат плячка на противника. През 1944 г. са върнати във Вашингтон.

Така е освободено място за други важни неща. Като например унгарската корона. Според легендата крал Калман, властвал от 1095 до 1116 г., казвал, че свещената корона на Унгария, а не кралят е истинският управник. По време на Втората световна война тя е изнесена от Будапеща, за да не попадне в ръцете на нацистите или на съветските войски. Първо е била депозирана в Австрия през 1945 г., а после е дадена на съхранение на американските войски.

Правителството на САЩ решава да я държи във Форт Нокс като най-сигурното място, с което разполага. Короната е върната на Унгария чак през 1978 г. от специална делегация на Държавния департамент.

Освен злато и исторически артефакти емблематичната сграда е пазила и тежки лекарства като морфин сулфат. По време на Студената война са смятали, че американската армия трябва да е запасена с медикаменти, ако бъдат прекъснати доставките на опиум. Затова през 1955 г. Форт Нокс е снабден с

тонове упойващо вещество.

През 1993 г. са похарчени милиони, за да се пречисти и превърне в морфин. Дрогата все още е на депозит във Форт Нокс заедно със златото.

Легендарната крепост пази добре своите тайни. И каквито и теории да се появяват, е ясно едно - САЩ са страната с най-голям златен резерв. След нея с над два пъти по-малко е Германия, а на трето място е Италия.