Първата ни суперпродукция в киното е по “Под игото" на Вазов. Но защо Рада Госпожина и Бойчо Огнянов не умират
“Героите на Шипка” печели наградата за
режисура в Кан през 1955 г. Преди него Сергей
Василиев снима култовия филм за Чапаев
Четири игрални филма и един сериал посвещава родната кинематография на събитията, довели до подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г.
Първи по време е “Под игото”, премиерата му е на 10 ноември 1952 г. Той е и
първата
суперпродукция
на Българската кинематография след създаването й през 1948 г.
Филмът е дипломната работа на абсолвента във ВГИК-Москва, Дако Даковски и е отличен с Димитровска награда - най-висшия държавен приз за онова време.
Няма друг такъв случай във ВГИК - “Под игото” е първият пълнометражен филм, заснет от завършващ студент. Дако Даковски носи заснетите ленти на Михаил Ром, от когото получава уроци как да продължи.
А съветник по време на снимането на масовите и баталните сцени на място в България е прочулият се с филма “Чапаев” режисьор Сергей Василиев, който по-късно създава “Героите на Шипка”.
Разбира се, зад Даковски застава цялата държава, която не жали пари за проекта. За първи път в българското кино се използват сложни елементи от живописно-архитектурно естество. О т “Мосфилм” идва художникът Александър Жарьонов, който помага на българските си колеги Джон Попов и Стоян Сотиров да овладеят това изкуство.
Сценарият на филма е написан от Георги (Гео) Крънзов и Павел Спасов, които се отказват от някои от сюжетните ходове на романа на Иван Вазов и смело дописват свои интерпретации. Така например Кандов, който в романа осмива социалистическите идеи, във филма е марксист.
Бойчо Огнянов е пратен от Централния революционен комитет, за да подготви и вдигне въстанието в Бяла черква. Във финала го няма обесването на Мунчо (“Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира”), а е показано възторженото посрещане на руските освободителни войски.
Няма да видите и
смъртта на Рада
Госпожина,
която по време на битките с турския аскер повече прилича на Райна Княгиня. Както и на Бойчо Огнянов - той минава в едър план през екрана и остава в съзнанието на зрителите като вечен символ на Априлското въстание. Авторите искат да повдигнат с още няколко идеи героично-патетичното звучене на филма.
Прави кастинг и на актьорите и във филма Дако Даковски става султан Абдул Хамид, а Стефан Пейчев от Тосун бей в “Под игото” се превръща в опълченеца Панайот в “Героите на Шипка”.
Петко Карлуковски пак си е Боримечката, но Катя Чукова вече не е годеницата му Стайка Чонина, а Бойка. Апостол Карамитев сваля монашеското расо на дякон Викентий и облича униформата на опълченеца Петко.
Любопитното е, че всички роли на популярните руски генерали от войната - Гурко, Скобелев, Столетов, Радецки, Тотлебен, се играят само от съветски актьори.
Докато турските военачалници - Сюлейман паша, Осман паша и Вейсел паша, са пресъздадени от българи - Константин Кисимов, Енчо Тагаров и Георги Стаматов.
За създаването на първата съветско-българска суперпродукция “Героите на Шипка”, който трае 2 ч. и 20 мин, Сергей Василиев получава наградата за режисура на кинофестивала в Кан през 1955 г.
Премиерата на филма в София е на 25 април 1955 г. и според кинокритика Алексанър Александров
е гледан от 5,5
милиона зрители
Творчески колектив “Хемус” на СИФ “Бояна” и “Мосфилм” обединяват сили и на екран излиза 131- минутен епос за войната, представен през погледа на младата руска баронеса Юлия Вревска.
Сценария написват Корабов, Стефан Цанев и руснакът Семьон Лунгин. За ролята на Вревска е избрана красивата съветска актриса Людмила Савелиева, българската страна хвърля в боя главната си мъжка сила - Стефан Данаилов е в ролята на Карабелов.
В Петербург, където живее баронесата, художникът Василий Верешчагин я запознава с българина Карабелов.
Тя се влюбва в него, зарязва бляскавия светски живот и последва любимия си мъж в неговата родина, когато започва Руско-турската война.
Дотук всичко много прилича на “В навечерието” на Иван Тургенев. Разликата е, че Юлия Вревска е реално живяла баронеса, родена през 1838 г. в семейството на потомствения руски дворянин генерал-лейтенант Пьотър Варпаховски.
Била е с Виктор Юго и Тургенев, който след смъртта й, написва стихотворението “В памет на Ю. П. Вревская”. През 1856 г. Юлия се омъжва за барон Иполит Вревски, който загива в Кавказката война 2 г. по-късно.
Юлия Вревска
се записва
доброволка в
Руско-турската
война
От 19 юни 1877 г. е медицинска сестра в 45-а военнополева болница в Яш, Румъния. После е прехвърлена в лазаретите, обслужващи Западния отряд при втората и третата атака на Плевен.
След превземането на града е преместена в 48-а военна болница в Бяла, Русенско. В края на ноември 1877 г. заболява от остра форма на петнист тиф и умира на 24 януари 1878 г.
В тази реална история сценаристите вмъкват любовната линия между Юлия Вревска и Карабелов. Неин автор е поетът Стефан Цанев, докато режисьорът Корабов разработва реалната историческа линия.
Събития в навечерието на 3 март са в центъра на филма “Среща на силите”, режисиран от Владислав Икономов и излязъл на екран на 1 февруари 1982 г.
Сценаристът Никола Тихолов, подпомгнат от Икономов, ни пренася в края на 1876 г., когато по идея на руското правителство в Цариград е свикана конференция на Великите сили. Те са Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия. Обсъжда се проект за провъзгласяването на две автономни части на България със столици София и Търново.
Тайно подкрепено от Великобритания, турското правителство бойкотира проекта. Аргументите му са, че с новата конституция Митхад паша ще осигури мир и добро управление на цялата империя.
В основата на сюжета авторите поставят съдбите и личните драми на двама българи. Генади Илиев е руски агент в Цариград. А Симо Русалийски - прислужник в дома на британския министър на колониите лорд Солсбъри, пребиваващ в Цариград.
Взаимоотношенията между двамата и връзките им с останалите персонажи внушават посланието, че историята се прави не само от хората, които са на авансцената, но и от тези, които остават зад кулисите...
Телевизионният сериал “Пътят към София” е копродукция между България и Украйна. С него трябва да бъде чествана 100-годишнината от Руско-турската освободителна война през 1878 г. За режисьор е определен украинецът Николай Мащенко, камерата е поверена на големия майстор Венец Димитров.
Снимките продължават около 6 месеца - главно в Пловдив, Велико Търново - кадрите от турския зандан, и малко в София - пред черквата “Света София” посрещането на руските войски. В основата на сериала е романът на Стефан Дичев “Пътят към София”, който излиза през 1962 г.
За главните роли са одобрени Георги Георгиев-Гец, Петър Слабаков, младият актьор от Народния театър - красавецът Константин Цанев, Павел Попапандов.
Ученичката в балетното училище Анна-Мария получава ролята на Неда Задгорска след дълъг и тежък кастинг, в който участват повече от 300 актриси и красиви непрофесионалистки.
Наред с художествените образи във филма има и реални личности - дипломати по онова време,
на които са
кръстени улици
в столицата
Режисьорът избира грузинския актьор Отар Коберидзе за ролята на френския вицеконсул Леандър Леге и Любомир Киселички като италианския вицеконсул Вито Позитано.
Георги Стоянов влиза в образа на британския агент русофоб Станислас Сенклер, нарекъл се Хидает паша.
Уведомени от Сюлейман паша, че София ще бъде изгорена, а складовете с боеприпаси - взривени, за да не попаднат в ръцете на руските войски, двамата дипломати използват целия си авторитет и заедно с помощта на местните хора предотвратяват опожараването на града.
На 4 януари 1878 г. ген Йосиф Гурко влиза с войските си в София.
До 3 март остават само 40 дни...
