Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Иманяр издирва златото на Алтънлъ Стоян войвода по карта с череп, издълбан на скала Бивакът и техниката на иманярите, които търсели съкровището на Алтънлъ Стоян войвода в Руенския Балкан. СНИМКИ: МВР

Три метра ме делят от имането, казал арестуваният Гюрсел на полицаите

Турски изселници пласират карти с “нишани” на заровени хайдушки богатства

"Щом ме пуснете, отивам пак да копая. Оставаха ми само три метра до съкровището.”

Иманярят, изрекъл тези думи пред полицаите, е на 52 г., родом от Добрич. Малкото му име е Гюрсел и е убеден, че е по следите на голямо златно имане, заровено още по турско време в Стара планина от легендарния Алтънлъ Стоян войвода от Котел.

Гюрсел е задържан в гората край руенското село Добромир в края на януари т.г. Заедно с него е прибран 21-годишен молдовец, който пребивавал нелегално в страната. Двамата си направили бивак в местността Капан кая.

Спели в землянка и копаели методично всеки божи ден в продължение на повече от месец. От време на време прескачали до местна хижа да се изкъпят и отново хващали лопатите.

Всъщност черната работа вършел молдовецът, а Гюрсел изследвал разкопките с металотърсач.

Техниката на иманярите е конфискувана по време на полицейската акция в Руенския Балкан на 29 януари. В онзи момент обаче иманярите не били достигнали до нищо ценно, а това, че няма унищожени културно-историчски ценности, ще ги отърве от по-сериозна присъда, коментират юристи.

Срещу двамата мъже все още няма повдигнати обвинения, тъй като се чакат назначени специализирани експертизи, каза за "168 часа" зам. апелативният прокурор на Бургас Йовита Григорова. Досъдебното производство, което все още е срещу неизвестен извършител, се води по две направления - за търсене на археологически обекти без необходимото разрешително, за което законът предвижда до 5 г. затвор, и за притежание на техника за търсене на такива ценности.

Тук законът е още по-строг, тъй като става дума за тежко умишлено престъпление - наказанието е до 6 г. лишаване от свобода, уточнява прокурор Григорова. Понеже молдовецът бил без документи за самоличност, прокуратурата, алармира МВР за предприемане на незабавни мерки по екстрадицията на чужденеца. След арестите в Руенския Балкан той е отведен в Областната дирекция на МВР-Варна, тъй като последният му адрес, макар и нелегален, бил в морската столица.

"Иманярството е страшна болест. Виждал съм цели фамилии да ровят из Стара планина, убедени, че ще намерят хайдушки съкровища. Снабдени са с карти, които уж указват мястото с т.нар. нишани - описание на нещо характерно като издълбана фигура в скала", разкрива археологът Милен Николов, директор на бургаския музей.

Признава, че е виждал подобни карти, но не вярва в тяхната достоверност.

Картите най-често представлявали ксерокопия на лист с формат А4, на които схематично били изобразени характерни обекти от дадена местност - кладенче, скала, долче, и обезателно знаци къде точно да се търсят съкровищата.

В повечето случаи притежателите им били турски изселници, които напускат България след 1989 г. Говори се, че на картите са отбелязани местата, където са заровени хайдушките съкровища на Вълчан войвода, Филип Тотю, Алтънлъ Стоян войвода.

Точно такава карта с нишан за заровено златно имане на котленския хайдутин Алтънлъ Стоян войвода праща 52-годишният Гюрсел от Добрич в Балкана край руенското село Добромир. По-късно той разказва на криминалистите, че се е сдобил с нея от изселник, който от години живеел в Турция. Нишанът представлявал череп, издълбан в скала. Според легендата на седем крачки от нея под земята било скрито едно от съкровищата на легендарния Стоян войвода.

"Нищо не знаем ние за тези, дето са копали, далече сме от тия работи", каза пред наш репортер кметският наместник на Добромир Мехмед Смаил.

Селото се намира в северното подножие на Камчийска планина, в долината на река Луда Камчия, и в него има около 1000 жители, повечето мюсюлмани.

Както се и заканил пред полицаите, след като го пуснали след денонощие в ареста, добричлията Гюрсел отново се върнал в Руенския Балкан, за да търси съкровището на котленския хайдутин, твърдят запознати.

"Интересното в случая е, че Алтънлъ Стоян войвода е реално съществувала личност. Единствен от неговия ранг е Вълчан войвода (виж карето - б.а.), който обаче е по-популярен. Заедно със своята чета от верни хора Стоян войвода обира поне три-четири пъти царската хазна. Става дума за много големи богатства", разказва Милен Николов, който също като Стоян войвода е родом от Котел.

"Знам и съм слушал от стари котленци, че преди да стане хайдутин, Стоян работел като наемник при един от местните бейове. Бил хубавец и жената на бея се влюбила в него. Беят разбрал и започнал да го преследва. Тогава Стоян събрал верни хора и станал хайдутин", разказва бургаският археолог.

Смята се, че Стоян войвода е роден някъде между 1760 и 1765 г. Две пък са версиите защо наричали храбрия българин Алтънлъ. Според едната Стоян обичал да си закичва шапката с алтъни (турска златна монета - б.а.), а според другата закачал алтъните към дрехите си и като го осветявало слънцето, целият греел.

"Златният" войвода е една от основните исторически фигури при защитата на град Котел някъде около 1800 година, когато огромна тълпа кърджалии (около 3000 души) решила да првземе града. Котленци построили крепостна стена, която опасала целия град, но виждайки, че нямат достатъчно сили за отпор, извикали Стоян войвода с четата си.

Понеже бил в тежки лични взаимоотношения с най-големия чорбаджия на Котел, но не можел да пренебрегне защитата на съгражданите си, Алтънлъ Стоян войвода бранел града откъм северната част на крепостта, а чорбаджията - откъм южната.

Двамата нанасят тежък удар на кърджалиите, които пък по това време са предвождани от Индже войвода. След битката Стоян отново се върнал с хората си в гората.

Войводата е възпят в много песни и като защитник и спасител на кервани с роби, на момичета и жени, готвени за продан.

Според легендите за Алтънлъ Стоян войвода той бързо се превърнал в защитник и любимец на сиромасите, на които раздавал щедро от ограбеното злато.

"Обикалял е цялата Стара планина, спасил е много народ, затова са тези фолклорни песни за него и затова той е легенда. Бил е народен закрилник. Но при едно от нападенията е тежко ранен и отнесен в родната си къща в Котел, която стои и до ден днешен. Умира от раните си в скривалището на къщата", разказва Милен Николов.