Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Делва колкото човешки бой с 850 златни и сребърни монети Глиненото гърне, пълно със златни и сребърни монети и бижута, което бе открито в крепостта Калиакра. Снимки: НИМ

l Това е най-богатото османско съкровище по Черноморието

l Малко глинено гърне със злато и сребро изскача два месеца по-рано на Калиакра

l Сдружение издава в сборник най-важните археологически открития на сезон 2018

Само за период от два месеца археолози, изследващи родното Черноморие, имаха уникалния шанс да попаднат на две изключително ценни съкровища със злато, сребро и скъпоценни камъни. Едното, скрито в глинено гърненце, а другото - в делва с размерите на човешки бой.

За най-новите открития по Черноморието докладваха преди дни светила в археологията и историята, които се събраха на конференция в Ахтопол, организирана от сдружение "Черноморска Странджа".

На 12 октомври, в последните дни от разкопките, екипът на археолога от БАН д-р Андрей Аладжов, който проучва крепостната стена Агатополис вече пета година, попада на нещо неочаквано. На дъното на голяма делва изследователите намират скътано имане. Предполага се, че то е било

скрито в платнена торбичка,

тъй като по някои от монетите личат следи от текстилна материя. Съкровището е богато - съдържа над 850 сребърни и златни монети от средата на XVIII в., обеци, огърлици, токи за колани с красиви орнаменти и накити за коса. Археологът Аладжов е изненадан, защото, както самият той споделя пред “168 часа”, по онова време Ахтопол е богат търговски град, който е снабдявал Константинопол със стоки и всички монети са били в обращение, а не са се трезорирали.

"За да се зарови такова съкровище, вероятно нещо се е случило - нападение на руски кораби, на разбойници или самото съкровище е принадлежало на някой, който го е откраднал и скрил", предполага археологът. Той е категоричен, че това е най-голямото имане от османския период, намирано досега по нашето Черноморско крайбрежие. Археологът разказва, че за първи път тази година екипът му е изследвал вътрешността на крепостта. Досега се работело по укрепителните съоръжения - северната и южната порта.

"В жилище от османския период открихме

преупотребен питос от римско време

Това са огромни делви, в които се съхранява жито и често те са били преупотребявани. В такъв съд под горени талпи намерихме съкровището", разказа д-р Аладжов. Откритите монети, предимно акчета и големи сребърни мангъри за плащане, са емисии на османски султани. Засега са разчетени тези на Махмуд I и Осман III, управлявали в средата на XVIII в. Сред монетите има и няколко западноевропейски, както и три изключително ценни златни монети. Това обаче не е първото злато, открито на Агатополис.

Преди 3 г. екипът на Андрей Аладжов попада на ценна находка. Това е излючително добре запазена златна монета на император Юстин I (518-527). Тя не е била в обращение, тъй като е открита с производствения си гланц и според изследователи е отлично доказателство за изграждането на крепостна стена около Ахтопол в началото на VI век.

През сезон 2015 археолози извършват цялостно проучване на северната порта на крепостта Агатополис. Специалистите разкриват външното лице на северната порта, вътрешността на двете фланкиращи кули, антична сграда от периода на Късната римска империя, некропол от Късното средновековие, както и опожарени сгради от началото на ХХ век.

При разкопаването на западната кула се установява, че тя е преправена. Характеристиките датират градежа в Късното средновековие, а този бърз ремонт вероятно е отглас от разрушителните нападения срещу Ахтопол от флота на Генуа през 1352 г. Доказателство за това са и множеството открити гюлета, смятат архелози.

Най-важният резултат от проучването през 2015 г. обаче е стратиграфският анализ. Благодарение на него с голяма точност се датират

строителните периоди на крепостта

Проучена е и каменна сграда, предшестваща укрепяването на града. Това опожарено късноримско жилище показва каква е била съдбата на римския Ахтопол в периода на Великото преселение на народите, когато хуни, готи, вандали и други народи започват да опустошават Източната римска империя след средата на IV век, коментират специалисти.

Новооткритото в Ахтопол османско съкровище ще се върне в музея в Царево, където стотици българи и чужденци ще могат да го видят. Все още обаче

предметите се реставрират,

предстои монетите да бъдат предадени на нумизмат за експертна оценка.

В НИМ след реставрация ще бъде показано друго уникално съкровище, станало популярно като "татарската плячка", открито на 17 август в крепостта Калиакра. Под подово покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., археолози, ръководени от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, попадат на малко глинено гърне, в което е скрито богато съкровище. То съдържа 957 предмета - 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато. Според археолозите съкровището на Калиакра съдържа изключително ценни монети, сред които и български. Преобладават обаче акчетата - сребърни монети от времето на Османската империя, които

основно принадлежат на султан Баязид Йълдъръм

"Изключително приятна изненада ни поднесе втората по големина група монети, която е съставена от български сребърни аспри, отсечени от цар Иван-Александър (1331-1371). Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване. При "татарска плячка" откриваме най-малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до половин грам. Кризата във Второто българско царство се е усещала най-добре по техните разменни единици. Лично за нас като учени тези данни са много ценни. В находката присъстват монети, сечени след смъртта на цар Иван-Александър, и то извън Търново", казва доц. Петрунова.

Друг интересен факт за археолозите е и наличието на монети на видинския управляващ Иван-Страцимир. Логично за този вид големи съкровища, откривани по крайбрежието, се явява присъствието на парични знаци от Византийската империя. В гърненцето са скътани няколко хиперперона - едни от

последните златни имперски монети,

както и девет венициански монети от 23-каратово злато. Археолозите са удивени не само от блясъка на съкровището, но и от богатата информация, която то предоставя. Предполага се, че всички скъпоценности са укрити в края на XIV в. по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Според хрониките от онова време през 1399 г. татари от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 г. татарите на Актав били разгромени и разселени в различни селища като Провадия и Русокастро. Възможно е един от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище, допускат изследователи. Вероятно военачалникът е заграбил монетите и накитите от различни места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена.

В същата сграда при по-ранни проучвания на крепостта са открити

част от

сребърен обков

от църковна книга,

катарама за колан от бял нефрит и находка от 26 медни мангъра (монети-б.а) на Баязид І Йълдъръм. Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от XIV в.

Коментара ()

Вашият коментар