Много сте спрели
Идеята за квоти на българска музика по медиите е зверски ретроградна и абсолютно безполезна
От сушата ли, от снега ли, но напоследък всеки ден изскача някаква голяма глупост, която уж културни хора предлагат, защитават.
Да вземем например искането на колективните организации за защита на авторските права, които настояват пред парламента да се въведе със закон квота за българска музика по медиите. Формена глупост в стила на късния Пенчо Кубадински. Да оставим настрана, че това е антидемократично и в разрез с либералната икономика, то просто е
безсмислен
тъпизъм
Българските медии - телевизиите, излъчват САМО българска музика по простата причина, че няма икономически смисъл да се състезаваш с МТV на техния терен, а имаме поне три радиостанции, излъчващи отново само българска музика. И ако има проблем в интонационната среда, той е, че не се създава достатъчно добра нова българска музика, а не че е нещо потисната от разни чуждопоклонници по медиите.
Българският поп се развива чудесно, хората го слушат. Най-посещавани са чалга дискотеките, а
“черно” има
само
във вторник в
един клуб в
София
Поетичните закачки между Хазарта и Буч са най-обсъжданата тема в хипстърските среди.
Много младите пичове от “Скандау” пълнят “Арена Армеец”. Даже групи, чиито членове са 70+, записват нови парчета. Изобщо кипи и прекипява музикален живот.
Но винаги има едни много спрели другари, които искат да критикуват и поучават и да измислят “културни” проблеми. Сега и тази глупост с квотите за музика. Подобна дивотия имаше през 80-те, която доведе до
неимоверната
популярност на
сръбската
музика,
която не влизаше в тези квоти, а се разпространяваше пиратски и никой не можеше да я спре.
Днес музиката се разпространява по коренно различен начин от класическия (сингъл, ротиране по радиото, след това албум и продажби по магазините.) Днес песните живеят само онлайн - чрез каналите за видеосподеляне и стриймингплатформите.
На тях как ще
забраниш?
Хората ще слушат каквото си искат и това е много по-лесно на екрана на телефона. Не може да обвиняваш Ана Мария Тонкова (Бог да я прости), че пускала само Графа и Мария Илиева, както правеха много артисти в началото на БГ радио.
Днес всичко е достъпно онлайн и си пускаш това, което ти е кеф. Да приемем, че тая глупост се въведе, какво ще промени в реалния живот.
Може би ще се
върне “Мелодия
на годината”
Защото безспорно по телевизиите няма класация на български песни. Но то е така, защото никой човек, роден след 1980 година, не гледа линейна телевизия. През ХХI век човек сам си е музикален редактор и сам си подрежда музиката или пък роботите в спотифай му я подреждат според това какво е слушал досега.
Класиранията ги правят броячите на ютюб. Изобщо подобни приказки само показват колко сте спрели.
Най-четени
-
Секретно Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Секретно 3-те фатални грешки на Георги Димитров
Критикува зверствата на Червената армия у нас, но бързо подвива опашка Сталин има сериозни мотиви да елиминира Георги Димитров - смята историкът Лъчезар Стоянов
-
Коментар №1 на седмицата: От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала
От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала. Тя е архитектурно копие на някогашната сграда на цирка в София. Построена е като дарение от България през 1966 г
-
Компроматите през 90-те - "партийната книжка" на Софиянски. Днес се борави с милиарди, болонки, контрабанда
През 90-те години върхът на предизборните компроматни битки беше "партийната книжка" на Стефан Софиянски. Днес вече се борави от една страна с милиарди лева/евро, но от друга с луксозни часовници
-
Галерия “Спасители на плажа” се завръща 25 години след края си
Продължението е поверено на шоурънъра Лара Олсен, а изпълнителни продуценти сa отново създателите му Бърк, Шварц и Бонан Актьорският състав все още се пази в тайна "Дръзки герои