Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В памет на Петко Огойски

Напуснал ни е Петко Огойски. Светла му памет. 

Петко Огойски е роден през 1929 г. в софийското село Огоя, земеделец по убеждение, осъден едва 20-годишен на 5 години затвор по скалъпени обвинения. През 1962 г. отново е осъден на 2 години затвор за “вражески стихове”.
Преживява жестоки изтезания по време на следствието през 1950 година, когато всячески се опитват да го накарат да подпише фалшиви самопризнания за "въоръжена вражеска дейност". Минава през Ломския, Плевенския, Шуменския, Софийския и Старозагорския затвор. И през концлагера “Белене”.

Разсъждавайки върху жестоката съдба на българския народ след насилственото налагане на комунистическия режим, виждайки страданията, но и героизма и родолюбието на своите събратя в концлагера и в затворите, той чувства морален дълг да ги запише, за да възстанови истината и паметта за тях и както сам казва
“не с правото на очевидец, а със задължението на оцелял...”

В своите „Записки за българските страдания - 1944-1989 г.“ този съвременен Захарий Стоянов споделя:

„Живи и мъртви братя страдалци!... Цели 43 години аз обхождах да ви търся от Видин и Кула, до Свиленград и Странджа, от Силистра и Добрич, до Петрич и Гоцеделчевско, от Свищов и Белене, до Девин и Златоград, по Европа, Азия и Америка... Където не можах да стигна с нозете и очите си, продължих с мисълта си, та с душевния си поглед да видя и запиша мъченическите ви голготи, милите ви родни имена. Хиляди от вас, живите, назовах, стотици от мъртвите разпознах и поименно възкресих. И много още незнайни останаха. Аз ви виках и викам от тези страници не за да разранявам позавехнали рани, не за да предъвкват имената ви ловки оратори като градиво за кариерата си. Извиках ви от небитието на забравата, та с крилата на белите листа да се завърнете при народа си. Да останете сред децата, внуците и сродниците си, да влезнете в класните стаи на учениците, в дискусиите на студентите, в стиховете на поетите! Извиках ви, за да заживеете живота вечен на мъчениците."

Петко Огойски възкресява мъртвите за живите, но въпросът е уви, казано с думите на поета Балчо Балчев:
"Ще възкръснат ли в Българско живите?"

На две от снимките Петко Огойски показва това парче хляб, което е дневната дажба хляб за концлагеристите на острова край Белене. А са работили като египетски роби. Не знам как се оцелява месеци и години наред с такава порция храна и то да строиш диги в блатата на острова! Комунистическите престъпници да се видят какво представляват и да престанат да лъжат, че са антифашисти, когато са същите като нацистите.