Чужди сили работят за това

Опитват се да представят държавата на Асеневци като влашка

Териториите на северната ни съседка са в пределите на Първото и Второто българско царство

Франкенщайновските опити да бъдат конструирани нови нации за сметка на българския етнос не се изчерпват само с македонския експеримент. Но докато при македонизма всичко е видимо и назовимо – ясни са неговият изобретател в лицето на сръбския шовинист Стоян Новакович, ясен е и авторът на инженерния проект в лицето на Коминтерна – при един друг експеримент като създаването на румънската нация причините и вините са флуидно размити в миналото. Но не и до такава степен, че да не бъдат идентифицирани и назовани.

След 681 година територията и населението на днешна Румъния са неразделна част от Първото и Второто българско царство; попадали са за кратко или по-дълго време под печенежко, унгарско, куманско или друго господство във времето, когато

българска държавност не е съществувала или е била слаба.

Във воеводствата Влашко и Молдова до средата на ХIХ век се използва кирилицата, а българският е официалният административен език, използван от местната аристокрация до ХVII – ХVIII век (виж влахо-българските грамоти). Старобългарският под формата на "църковнославянски език" се употребява в Румънската православна църква до началото на ХХ век. И още - до 1861 година вулгарната латинска лексика в писмения влашки език е само 20%, а останалите 80% са думи, производни или заемки от български.

С две думи – "румънската съвременна нация и история са френски лак върху руски ламинат върху австрийска подложка, поставени на български под" – по образното сравнение на Илия Талев, доктор по лингвистика от Калифорнийския университет.

Румъния е продукт на Кримската война

Кримската война (1853 – 1856) започва с окупацията от страна на Руската империя на дунавските княжества Влашко и Молдова. На руснаците се противопоставят Османската империя, Англия, Франция и Сардинското кралство. След разгрома на Русия един от победителите - Франция - се опитва да вкара в своята сфера на влияние двете княжества Влашко и Молдова.

Така през 1861 година при "кумуването" на френския император Наполеон III те се обединяват в новата държава Романия/Румъния. Разбира се, народът на Румъния трябва да бъде привлечен в семейството на романските народи.

За целта, с декрет са изхвърлени от употреба над 30 хил. думи от български произход и са заменени механично с италиански или френски думи. Историята на Румъния се прекарва през "химическо чистене", за да бъде почистена от всякакви български следи и – готово! Франция се сдобива със сателит.

И все пак Франция само забива последния пирон в ковчега на българщината северно от Дунава. Езиковото латинизиране на местното трансилванско българоезично население започва през ХІІ - ХVІ в. под натиска на католическата, францисканската, калвинистката и лютеранската пропаганда, провеждана от унгарските крале и папството.
Към ХVІ - ХVІІ век, латинизацията прониква южно от Карпатите. Нещата тръгват в друга, но все така нежелана от нас посока след назначаване на гръко-фанариотски князе на двете дунавски васални княжества от Високата порта; тези гръцки князе работят за възстановяване на Романия (Източната римска империя, Византия) - по линията от Влахия, през България, към Константинопол. Тоест, това е гръцката “Мегали идея”. Тя получава подкрепа и от руската имперска политика на Екатерина Велика, в частност чрез дейността на граф Потьомкин (титулуващ се и като княз римский).

Въпреки злонамерения натиск, до 1861 година населението на
Влахия е част от общобългарското езиково,
народностно и културно пространство.

“Влах” и “българин” са взаимозаменяеми термини. “Влах” е означение за българите в католическата политико-диалектика (Ватикана,

Свещената римска империя, Унгария). В българската политико-диалектика в общия случай няма разграничение по линията българи-влахи, това е едно и също – българи от Средна Азия, преселени от района Балх.

Първото документирано известие за влахите принадлежи на Йоан Скилица(византийски автор от края на ХІ век).

Между 976 и 980 г. един от четирите комитопула, възглавявали възраждането на Първото българско царство, най-големият от братята –

Давид, “загина тогава,
убит между Кастория и Преспа,

в така наречените Прекрасни дъбове, от някакви “влахи – пътници”.

В редица, предимно византийски източници от края на ХІІ - началото на ХІІІ век се наблюдава своего рода “бум” в използването на името “валахи”, с което се нарича цялото население на задбалканска, Северна България. Понастоящем съвременната историческа наука е обяснила тази "епидемия" с особеностите на политическото мислене на византийците.

За времето на византийско господство в България във византийската литература възниква устойчива традиция да се наричат “българи” само обитателите на катепаната “България” и архиепископия “България”, обхващащи основно западните и югозападните райони на бившето Българско царство.

След победата на въстанието на братята Асен и Петър, когато новата държава се закрепила и нейните владетели се обявили официално за приемници на властта на старите български царе, а страната си нарекли България, терминът “валах” изчезнал от страниците на византийските хронисти, изтласкан от термина “българи”.

"За жалост днешна България страда от синдрома на националната забрава, и така земите на север от Дунав остават във все по-далечната периферия на собствените ни представи за българското етнокултурно и политическо пространство", споделя историкът проф. Пламен Павлов.

Според него

появата на средновековните власи

и до днес, въпреки усилията на великорумънската пропаганда, остава загадка. Някои съвременни учени в северната ни съседка образно говорят за "мълчанието на изворите” в "смутното хилядолетие”!
Е, разбира се, те се стремят да "оборят" това гръмовно мълчание, но е факт – от III до средата на XIII в. няма нито едно сведение за съществуването на романоезично население между Дунав и Карпатите! Напротив, там и днес доминира славяно-българската топонимия, нещо повече – тя е "по-плътна” в сравнение с тази в самата България! Да речем, имената на реките – най-консервативната част от топонимията - тази, която най-трудно се променя.

У нас доминират античните имена, наследени от траки и римляни, макар и българизирани: Дунав, Атрос (Ятрус) Янтра, Ескус/Искър, Алмус/Лом, Августа/Огоста, Тимакус/Тимок, Тонзос/Тунджа, Марос/Марица, Стримон/Струма, и т.н./, докато на север от Дунав са Дъмбовица, Бистрица, Прахова, и пр. С други думи, през Средновековието, макар и рядко населени, тези земи са обитавани от българи, от българизирани славянски племена.

"Това се потвърждава и от историческите извори, особено унгарските – там през Х – ХI в. срещаме българските боляри Салан, Глад, Охтум и др., роднини на "Магнус Кеан" – "великият кан", както унгарците по традиция наричат българските царе Симеон, Петър и Самуил", припомня проф. Павлов.

Малкоизвестен факт у нас е, че съвременната румънска история се опитва да представи държавата на Асеневци - Второто българско царство - като "влашка", "влахо-българска” и дори "румъно-българска”.

Но българското самосъзнание, съзнанието за приемственост с ликвидираното от ромеите царство на "нашите стари царе – Симеон, Петър и Самуил” е железен принцип за търновските царе, за българската аристокрация и духовенство!

Един от най-мъчителните за днешните румънски историци и идеолози е въпросът: Съществувала ли е влашка народност през Средновековието? Защото отговорът е отрицателен. Д-р Иван Селимински твърди: "такава народност нямаше, до създаването на Влахо-Молдовия (през 1861 година – б.а.), имаше само влашка аристокрация".

Именно влашката аристокрация подлага на порумънчване езика, но само граматиката му. А иначе лексиката в голямата си част е българска и русинска. Нека да уточним – русини се наричат една част от останалите в Трансилвания българи. Русините, които днес живеят в Украйна и Румъния, са с българославянско потекло.

Има ли заговор срещу България?

Има ли някакъв план за силово отдалечаване на влашкото и молдовското воеводства от техните български корени през ХVIII и ХIХ век? Този въпрос задаваме на проф. Тодор Балкански; той е първият у нас дипломиран ономаст, създал своя школа.

"Аз съм езиков археолог, което ще рече – историк, който извежда историята, когато не е записана, по данни на езика. Тука става въпрос за един елемент на Европейското възраждане. В това време вече има един много силен прецедент – Чешкото възраждане. Чехите също са под властта на Австро-унгарската империя, но имат голяма автономия. Почти същата, каквато имат и власите в Османската империя. Значи е налице един страхотен аналог. Чешкото възраждане, за разлика от френското, италианското и немското, се развива по посока на езика. Стремежът на чехите е да изчистят езика си и да го направят оригинален, самобитен – т.е. физиономия на чешкия народ.

Същата теза прегръщат и влашките аристократи, които започват да чистят влашкия език от всичко българско; съставят списъци с около 30 000 български думи, които трябва да се изхвърлят и да се заменят с думи от италиански, френски и испански език", отговаря проф. Балкански. Така започва пропъждането на българските думи и българската лексика от езика на северните ни съседи. Но тази мисия не успява напълно. Понастоящем българският езиков фонд като етимология е около 25% от съвременния румънски език.

И все пак историческата истина е такава – новосъздадената влашка народност в областите Влашко и отчасти на Молдова е изградена върху една селска маса, която води началото си от славянобългарите. Антропологически, а ако се направят и ДНК тестове, ще се докаже, че белите, светлооките власи северно от Дунава са от славянобългарско потекло.

"И още нещо любопитно - посочва проф. Тодор Балкански. - Единствено във Влашко, в района на град Крайова, местното население клати глава за "да" и "не" като нас, българите. Между другото, малкоизвестен факт е, че Крайова е кръстен на нашия цар Калоян – Крал Иван/Йован; в тогавашния език през ХV век "л" между два вокала става "й" и така се трансформира до Крайова."

Потомците на Асеневци живеят в днешна Румъния
"И днес по света има много аристократи от български произход. Вземете Суворов, който е с произход от Волжка България. Такива фамилии има в Унгария, в Румъния. Родът Асанещи е описан от Иван Божилов – става въпрос за потомците на българския царски род Асеневци. Аз съм бил в техния палат, в родовия им дворец в Букурещ. В него днес се помещава Домът на учените. Издадена е тяхна родова книга, която обаче е доста манипулирана. Въобще, трябва да имаме предвид, че цялата румънска история, както е при Оруел, е пренаписана, съчинена отново", казва проф. Балкански.

И така, приликите в технологията на социалното инженерство при създаването на двете изкуствени нации и държави за сметка на българския етнос – Румъния и Македония - са очевадни. Разликата е, че при първия случай не съществува българска държава, която да противодейства на отродителните процеси. Какво можем и трябва да направим сега ние, българите? Първото и най-силно наше оръжие е Истината.

Второто, не по-слабо оръжие, е любовта. Любовта, добронамереността и съпричастието към нашите еднокръвни братя на север и югозапад.

Въпреки

изкуствено създадените разлики,

ние сме изключително близки помежду си. И трябва да вървим към още по-тясно сближение, към почит спрямо общите ни корени, общата ни вяра, светини, светци и културно наследство.

Подписаният Договор за приятелство между България и Северна Македония дава технологията на такова сближаване. Този трупащ се опит може да се използва и в отношенията София – Букурещ. По примера на Вишеградската четворка България и Румъния биха могли да работят и да се движат заедно. Макар и в рамките на ЕС.