Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как румънската нация се роди на гърба на българската

Чужди сили работят за това

Опитват се да представят държавата на Асеневци като влашка

Териториите на северната ни съседка са в пределите на Първото и Второто българско царство

Франкенщайновските опити да бъдат конструирани нови нации за сметка на българския етнос не се изчерпват само с македонския експеримент. Но докато при македонизма всичко е видимо и назовимо – ясни са неговият изобретател в лицето на сръбския шовинист Стоян Новакович, ясен е и авторът на инженерния проект в лицето на Коминтерна – при един друг експеримент като създаването на румънската нация причините и вините са флуидно размити в миналото. Но не и до такава степен, че да не бъдат идентифицирани и назовани.

След 681 година територията и населението на днешна Румъния са неразделна част от Първото и Второто българско царство; попадали са за кратко или по-дълго време под печенежко, унгарско, куманско или друго господство във времето, когато

българска държавност не е съществувала или е била слаба.

Във воеводствата Влашко и Молдова до средата на ХIХ век се използва кирилицата, а българският е официалният административен език, използван от местната аристокрация до ХVII – ХVIII век (виж влахо-българските грамоти). Старобългарският под формата на "църковнославянски език" се употребява в Румънската православна църква до началото на ХХ век. И още - до 1861 година вулгарната латинска лексика в писмения влашки език е само 20%, а останалите 80% са думи, производни или заемки от български.

С две думи – "румънската съвременна нация и история са френски лак върху руски ламинат върху австрийска подложка, поставени на български под" – по образното сравнение на Илия Талев, доктор по лингвистика от Калифорнийския университет.

Румъния е продукт на Кримската война

Кримската война (1853 – 1856) започва с окупацията от страна на Руската империя на дунавските княжества Влашко и Молдова. На руснаците се противопоставят Османската империя, Англия, Франция и Сардинското кралство. След разгрома на Русия един от победителите - Франция - се опитва да вкара в своята сфера на влияние двете княжества Влашко и Молдова.

Така през 1861 година при "кумуването" на френския император Наполеон III те се обединяват в новата държава Романия/Румъния. Разбира се, народът на Румъния трябва да бъде привлечен в семейството на романските народи.

За целта, с декрет са изхвърлени от употреба над 30 хил. думи от български произход и са заменени механично с италиански или френски думи. Историята на Румъния се прекарва през "химическо чистене", за да бъде почистена от всякакви български следи и – готово! Франция се сдобива със сателит.

И все пак Франция само забива последния пирон в ковчега на българщината северно от Дунава. Езиковото латинизиране на местното трансилванско българоезично население започва през ХІІ - ХVІ в. под натиска на католическата, францисканската, калвинистката и лютеранската пропаганда, провеждана от унгарските крале и папството.
Към ХVІ - ХVІІ век, латинизацията прониква южно от Карпатите. Нещата тръгват в друга, но все така нежелана от нас посока след назначаване на гръко-фанариотски князе на двете дунавски васални княжества от Високата порта; тези гръцки князе работят за възстановяване на Романия (Източната римска империя, Византия) - по линията от Влахия, през България, към Константинопол. Тоест, това е гръцката “Мегали идея”. Тя получава подкрепа и от руската имперска политика на Екатерина Велика, в частност чрез дейността на граф Потьомкин (титулуващ се и като княз римский).

Въпреки злонамерения натиск, до 1861 година населението на
Влахия е част от общобългарското езиково,
народностно и културно пространство.

“Влах” и “българин” са взаимозаменяеми термини. “Влах” е означение за българите в католическата политико-диалектика (Ватикана,

Свещената римска империя, Унгария). В българската политико-диалектика в общия случай няма разграничение по линията българи-влахи, това е едно и също – българи от Средна Азия, преселени от района Балх.

Първото документирано известие за влахите принадлежи на Йоан Скилица(византийски автор от края на ХІ век).

Между 976 и 980 г. един от четирите комитопула, възглавявали възраждането на Първото българско царство, най-големият от братята –

Давид, “загина тогава,
убит между Кастория и Преспа,

в така наречените Прекрасни дъбове, от някакви “влахи – пътници”.

В редица, предимно византийски източници от края на ХІІ - началото на ХІІІ век се наблюдава своего рода “бум” в използването на името “валахи”, с което се нарича цялото население на задбалканска, Северна България. Понастоящем съвременната историческа наука е обяснила тази "епидемия" с особеностите на политическото мислене на византийците.

За времето на византийско господство в България във византийската литература възниква устойчива традиция да се наричат “българи” само обитателите на катепаната “България” и архиепископия “България”, обхващащи основно западните и югозападните райони на бившето Българско царство.

След победата на въстанието на братята Асен и Петър, когато новата държава се закрепила и нейните владетели се обявили официално за приемници на властта на старите български царе, а страната си нарекли България, терминът “валах” изчезнал от страниците на византийските хронисти, изтласкан от термина “българи”.

"За жалост днешна България страда от синдрома на националната забрава, и така земите на север от Дунав остават във все по-далечната периферия на собствените ни представи за българското етнокултурно и политическо пространство", споделя историкът проф. Пламен Павлов.

Според него

появата на средновековните власи

и до днес, въпреки усилията на великорумънската пропаганда, остава загадка. Някои съвременни учени в северната ни съседка образно говорят за "мълчанието на изворите” в "смутното хилядолетие”!
Е, разбира се, те се стремят да "оборят" това гръмовно мълчание, но е факт – от III до средата на XIII в. няма нито едно сведение за съществуването на романоезично население между Дунав и Карпатите! Напротив, там и днес доминира славяно-българската топонимия, нещо повече – тя е "по-плътна” в сравнение с тази в самата България! Да речем, имената на реките – най-консервативната част от топонимията - тази, която най-трудно се променя.

У нас доминират античните имена, наследени от траки и римляни, макар и българизирани: Дунав, Атрос (Ятрус) Янтра, Ескус/Искър, Алмус/Лом, Августа/Огоста, Тимакус/Тимок, Тонзос/Тунджа, Марос/Марица, Стримон/Струма, и т.н./, докато на север от Дунав са Дъмбовица, Бистрица, Прахова, и пр. С други думи, през Средновековието, макар и рядко населени, тези земи са обитавани от българи, от българизирани славянски племена.

"Това се потвърждава и от историческите извори, особено унгарските – там през Х – ХI в. срещаме българските боляри Салан, Глад, Охтум и др., роднини на "Магнус Кеан" – "великият кан", както унгарците по традиция наричат българските царе Симеон, Петър и Самуил", припомня проф. Павлов.

Малкоизвестен факт у нас е, че съвременната румънска история се опитва да представи държавата на Асеневци - Второто българско царство - като "влашка", "влахо-българска” и дори "румъно-българска”.

Но българското самосъзнание, съзнанието за приемственост с ликвидираното от ромеите царство на "нашите стари царе – Симеон, Петър и Самуил” е железен принцип за търновските царе, за българската аристокрация и духовенство!

Един от най-мъчителните за днешните румънски историци и идеолози е въпросът: Съществувала ли е влашка народност през Средновековието? Защото отговорът е отрицателен. Д-р Иван Селимински твърди: "такава народност нямаше, до създаването на Влахо-Молдовия (през 1861 година – б.а.), имаше само влашка аристокрация".

Именно влашката аристокрация подлага на порумънчване езика, но само граматиката му. А иначе лексиката в голямата си част е българска и русинска. Нека да уточним – русини се наричат една част от останалите в Трансилвания българи. Русините, които днес живеят в Украйна и Румъния, са с българославянско потекло.

Има ли заговор срещу България?

Има ли някакъв план за силово отдалечаване на влашкото и молдовското воеводства от техните български корени през ХVIII и ХIХ век? Този въпрос задаваме на проф. Тодор Балкански; той е първият у нас дипломиран ономаст, създал своя школа.

"Аз съм езиков археолог, което ще рече – историк, който извежда историята, когато не е записана, по данни на езика. Тука става въпрос за един елемент на Европейското възраждане. В това време вече има един много силен прецедент – Чешкото възраждане. Чехите също са под властта на Австро-унгарската империя, но имат голяма автономия. Почти същата, каквато имат и власите в Османската империя. Значи е налице един страхотен аналог. Чешкото възраждане, за разлика от френското, италианското и немското, се развива по посока на езика. Стремежът на чехите е да изчистят езика си и да го направят оригинален, самобитен – т.е. физиономия на чешкия народ.

Същата теза прегръщат и влашките аристократи, които започват да чистят влашкия език от всичко българско; съставят списъци с около 30 000 български думи, които трябва да се изхвърлят и да се заменят с думи от италиански, френски и испански език", отговаря проф. Балкански. Така започва пропъждането на българските думи и българската лексика от езика на северните ни съседи. Но тази мисия не успява напълно. Понастоящем българският езиков фонд като етимология е около 25% от съвременния румънски език.

И все пак историческата истина е такава – новосъздадената влашка народност в областите Влашко и отчасти на Молдова е изградена върху една селска маса, която води началото си от славянобългарите. Антропологически, а ако се направят и ДНК тестове, ще се докаже, че белите, светлооките власи северно от Дунава са от славянобългарско потекло.

"И още нещо любопитно - посочва проф. Тодор Балкански. - Единствено във Влашко, в района на град Крайова, местното население клати глава за "да" и "не" като нас, българите. Между другото, малкоизвестен факт е, че Крайова е кръстен на нашия цар Калоян – Крал Иван/Йован; в тогавашния език през ХV век "л" между два вокала става "й" и така се трансформира до Крайова."

Потомците на Асеневци живеят в днешна Румъния
"И днес по света има много аристократи от български произход. Вземете Суворов, който е с произход от Волжка България. Такива фамилии има в Унгария, в Румъния. Родът Асанещи е описан от Иван Божилов – става въпрос за потомците на българския царски род Асеневци. Аз съм бил в техния палат, в родовия им дворец в Букурещ. В него днес се помещава Домът на учените. Издадена е тяхна родова книга, която обаче е доста манипулирана. Въобще, трябва да имаме предвид, че цялата румънска история, както е при Оруел, е пренаписана, съчинена отново", казва проф. Балкански.

И така, приликите в технологията на социалното инженерство при създаването на двете изкуствени нации и държави за сметка на българския етнос – Румъния и Македония - са очевадни. Разликата е, че при първия случай не съществува българска държава, която да противодейства на отродителните процеси. Какво можем и трябва да направим сега ние, българите? Първото и най-силно наше оръжие е Истината.

Второто, не по-слабо оръжие, е любовта. Любовта, добронамереността и съпричастието към нашите еднокръвни братя на север и югозапад.

Въпреки

изкуствено създадените разлики,

ние сме изключително близки помежду си. И трябва да вървим към още по-тясно сближение, към почит спрямо общите ни корени, общата ни вяра, светини, светци и културно наследство.

Подписаният Договор за приятелство между България и Северна Македония дава технологията на такова сближаване. Този трупащ се опит може да се използва и в отношенията София – Букурещ. По примера на Вишеградската четворка България и Румъния биха могли да работят и да се движат заедно. Макар и в рамките на ЕС.