Нещо много рязко ще се промени в световния ред и то ще е някакъв Талебовски черен лебед

Това, което трябва да остане в главите на хората от заминаващата си година, е, че светът е бременен с революция. Нещо много рязко ще се промени в световния ред и то ще е някакъв Талебовски черен лебед. После всички вкупом ще се плеснем по челото - как не го забелязахме!

Разбира се, аз не съм Владимир Илич, за да предвидя какво точно ще се случи, но съдейки от духа на времето, който много напомня на настроението в средата на 80-те, нещо предизвиква масова фрустрация, както тогава, преди да падне комунизмът. Изведнъж хората станаха много чувствителни към чистотата на околната среда - и на изток, и на запад. И в България, в частност.

През 1985 г. френските специални служби взривиха кораба “Рейнбоу уориър”, с който “Грийнпийс” опитваха да спрат френските ядрени опити в Тихия океан. Ще кажете какво общо има атолът Муророа с Източна Европа. Не е само това, че Шарл Ерню, френският министър на отбраната по това време, е бил вербуван от съветските, румънските и дори от българския дипломат в Париж Райко Николов (баща на бъдещия служебен премиер Марин Райков). Това се разбира доста по-късно. Активността на “Грийнпийс” по онова време кара лидерите на свободния свят да направят нужното и комунизмът да падне. В същото време на изток, особено след Чернобил, хората също стават много чувствителни на тема околна среда. В България най-голямата опозиционна активност е дейността на т. нар. Русенски комитет, който се бори да се спре един химически комбинат на територията на Румъния, който се смята за отговорен за замърсяването на въздуха.

Хората на Изток бяха недоволни от режима, но и на Запад искаха от своите си държави да направят нужното и онази гнила диктатура да рухне, за да няма нужда от нови ядрени оръжия и изобщо да бъде търпяна.

Всичко това се случи, но духът на времето бе говорене и действия в защита на околната среда, а не за политическата свобода на поробените братя от Изтока. Очевидно хората стават чувствителни за околната среда, когато усещат невидима заплаха - за тяхната свобода, благосъстояние или живот. И имат склонност тази невидима заплаха да бъде пренасочвана към някакви невидими фактори.

Същият дух завладява света и сега. Грета Тунберг, на която сега се подиграват чичковците, всъщност е просто по-видим изразител на този дух на недоволство, завладяващ света. Между другото, ако Тунберг се беше появила през 80-те, някой Ерню щеше да нареди на “активния департамент” на някое външно разузнаване да взриви яхтата, с която пресече Атлантика.

Впрочем и в България фиксацията напоследък върху т. нар. фини прахови частици е проява на същия дух. Макар смогът от нискокалоричните горива в печките да няма нищо общо с климатичните промени и въглеродния отпечатък, усещането за невидима заплаха е същото.

Затова смятам, че ще се случи нещо радикално скоро. Така че очаквайте неочакваното.

 Анализът е от в. "24 часа"